Определение № 9933 от 12.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9933

**********, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110145274 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на Т. И. К. с ЕГН ********** адрес: ******************, чрез процесуалния представител А. Н. Ж. - адвокат от САК с адрес на кантора: гр. ***********************, срещу *****************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ********************************.

В исковата молба са налице твърдения, че ищецът по настоящото производство е собственик на поземлен имот с идентификатор ************, с адрес: **********, Столична община, район „Подуяне", *******************, с площ по скица от СГКК от 578 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 430а, квартал: 358а, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Твърди се, че ответникът използва сграда в режим на търпимост с идентификатор ***, цялата с площ от 226 кв. метра част, която е построена в режим на търпимост в собствения на ищеца недвижим имот с площта на частта от сграда с идентификатор ***, попадаща в имота му около 16 кв. метра, като въпреки претенциите му да заплати обезщетение за ползваната част от неговия имот, ответникът не е заплатил до момента никаква сума. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Сочи възникване на правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД - когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

Ищецът иска да се осуети неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност за защита в други текстове на закона.

Ищецът счита, че търсената от него защита попада в общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в която са включени и случаите, при които лице, което е несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственикът на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да 1 реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика – ответник, на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.

Ищецът твърди, че е в невъзможност да уреди взаимоотношенията си с ответното дружество, въпреки многократните срещи и покани да заплаща през годините без съдебна намеса дължимо обезщетение, затова иска от съда, след като се убеди в основателността на исковата му претенция, да осъди ответникът, на основание чл. 59 от ЗЗД, да му заплати сумата от 9000 лв. за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание на имот с площ около 16 кв. метра, който е част от собствения му поземлен имот с идентификатор ************, с адрес: **********, Столична община, район „Подуяне“, *************, кв. ************* и поради лишаването му от възможност да ползва частта от имота, попадаща под сграда с идентификатор ***, построена в режим на търпимост в имота му, с около 16 кв. метра, за периода от 18.12.2018 г. до 18.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като размера на месечния наем е 150 лв. месечно, което за 60 месеца през процесния период по 150 лв. месечно прави общата претендирана сума в размер на 9000 лв., а именно: за месец декември от 18.12.2018 г. до 31.12.2018 г. за 13 дни - 62.00лв.; за месец януари 2019 г. - 150.00лв.; за месец февруари 2019 г. - 150.00лв.; за месец март 2019 г. 150.00лв.; за месец април 2019 г. 150.00лв.; за месец май 2019 г. - 150.00лв.; за месец юни 2019 г. - 150.00лв.; за месец юли 2019 г. - 150.00лв.; за месец август 2019 г. - 150.00лв.; за месец септември 2019 г. - 150.00лв.; за месец октомври 2019 г. - 150.00лв.; за месец ноември 2019 г. - 150.00лв.; за месец декември 2019 г. - 150.00лв.; за месец януари 2020 г. - 150.00лв.; за месец февруари 2020 г. - 150.00лв.; за месец март 2020 г. - 150.00лв.; за месец април 2020 г.

- 150.00лв.; за месец май 2020 г. - 150.00лв.; за месец юни 2020 г. - 150.00лв.; за месец юли 2020 г. 150.00лв.; за месец август 2020 г. - 150.00лв.; за месец септември 2020 г. 150.00лв.; за месец октомври 2020 г. - 150.00лв.; за месец ноември 2020 г. 150.00лв.; за месец декември 2020 г. - 150.00лв.; за месец януари 2021 г. 150.00лв.; за месец февруари 2021 г. - 150.00лв.; за месец март 2021 г. 150.00лв.; за месец април 2021 г. - 150.00лв.; за месец май 2021 г. 150.00лв.; за месец юни 2021 г. - 150.00лв.; за месец юли 2021 г. - 150.00лв.; за месец август 2021 г. - 150.00лв.; за месец септември 2021 г. - 150.00лв.; за месец октомври 2021 г. 150.00лв.; за месец ноември 2021 г. - 150.00лв.; за месец декември 2021 г. - 150.00лв.; за месец януари 2022 г. - 150.00лв.; за месец февруари 2022 г. - 150.00лв.; за месец март 2022 г. 150.00лв.; за месец април 2022 г. - 150.00лв.; за месец май 2022 г. - 150.00лв.; за месец юни 2022 г. 150.00лв.; за месец юли 2022 г. - 150.00лв.; за месец август 2022 г. - 150.00лв.; за месец септември 2022 г. - 150.00лв.; за месец октомври 2022 г. - 150.00лв.; за месец ноември 2022 г. - 150.00лв.; за месец декември 2022 г. - 150.00лв.; за месец януари 2023 г. - 150.00лв.; за месец февруари 2023 г. - 150.00лв.; за месец март 2023 г. - 150.00лв.; за месец април 2023 г.

- 150.00лв.; за месец май 2023 г. 150.00лв.; за месец юни 2023 г. - 150.00лв.; за месец юли 2

2023 г. 150.00лв.; за месец август 2023 г. 150.00лв.; за месец септември 2023 г. 150.00 лв.; за месец октомври 2023 г. - 150.00лв.; за месец ноември 2023 г. 150.00 лв.; за месец декември от 01.12.2023 г. до 18.12.2023 г. за 18 дни 88. 00 лв.

Ответникът ******************** е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като изцяло неоснователен и счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки за предявяването и уважаването му срещу дружеството ответник. Сочи някои от обстоятелствата, изложени в исковата молба, които не се оспорват от ответната страна, а именно:

1. Процесната сграда е построена в имоти 618.1062, 618.1063 и 618.1064, съгласно комбинираната скица;

2. Част от процесната сграда с площ от около 16 кв.м. попада в имот 1064;

3. Процесната сграда съществува в режим на търпимост;

4. Процесната сграда от 2011 г. до днес, /вкл. за посочения в исковата молба период/, се ползва изцяло за производствена дейност от наемател на ответника.

Всички останали факти и обстоятелства, които се твърдят от ищецът се оспорват.

Ответното дружество оспорва твърдението, че ищецът Т. И. К. е собственик на имот ************. Счита, че това не отговаря на действителността, защото липсата на собственически права на ищеца върху имота се потвърждава от решение на Софийския градски съд по гр. д. 1540/2008 г., влязло в сила на 11.07.2011 г., както и от обстоятелството, че ищецът не разполага с валиден и годен документ за собственост върху този имот. Сочи се, че с решението на СГС е отхвърлен иска на Т. И. К. срещу ***************** за делба на същата сграда, изградена върху същите имоти, посочени по - горе. С това решение се изяснява и решава спора на страните за собственост както на сградата, обект на делбата, така и на поземления имот 1064, върху който частично е разположена производствената сграда. Ответникът твърди липса на идентичност между имот на праводателя на ищеца и имота с номер по предходен план 430а, понастоящем-ПИ, в който попадат около 16 кв.м от процесната сграда. Поради установената липса на качество „съсобственик-съделител“ по приращение на част от сградата, искът на Т. К. за делба е бил отхвърлен. Ответникът счита, че фактическото и правно положение, изяснени от СГС в делбеното дело, съвпадат с тези, в настоящия процес. Първо, защото няма никакви нови факти и обстоятелства водещи до промяна и второ-защото между страните по делбеното дело /идентични с настоящия процес/, е формирана сила на пресъдено нещо по спор за собственост. Сочи решение № 50059 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 2017/2022 г. на ВКС съгласно което „Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. "Обект на делбата през 2011 г. е била сградата и безусловната липса на собственически права на ищеца е била установена за процесната сграда, но въз основа на главния факт несъществуваща собственост на ищеца върху земята. Ответникът счита, че фактическите 3 констатации и установени правни изводи в решението на СГС обвързват съделителите със силата си на пресъдено нещо, ако не бъде установено, че след влизане на решението за делба в сила, са се осъществили и други факти и обстоятелства, променящи принадлежността на правото на собственост върху имота. Но твърди, че такива факти и обстоятелства няма и не се излагат в исковата молба.

Ответникът твърди, че ищецът не разполага с валиден и годен документ за собственост върху имот с идентификатор ************. Сочи, че към исковата молба е приложен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 16.11.2023г., който би трябвало да удостоверява принадлежност на правото на собственост, но всъщност, той няма такова легитимиращо действие по две причини. Счита, че нотариален акт № 59, том IV, р. № 9799, дело № 602/2023 г. на нотариус *************** е нищожен документ без правно значение, тъй като обективира нищожно нотариално действие, противоречащо на закона по смисъла на чл. 574 от ГПК. Сочи чл. 587, ал. 1 от ГПК, съгласно който когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Предпоставките за правото на нотариуса да издаде констативен нотариален акт са две: да липсва документ за правото на собственост и да има други надлежни писмени доказателства за такова право. В случая с нотариалния акт на ищеца, ответникът счита, че тези предпоставки за правото на нотариуса да извърши нотариалното действие, липсват. Твърди, че за ищецът не съществува, защото е отречено по съдебен ред право на собственост върху процесния имот, чрез безусловно установена липса на собственост по прирашение върху част от постройката в него.

Ответникът оспорва и твърденията за наличие на останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД срещу *****************, които предполагат обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, поради лишаването му от възможност лично или чрез наемател да ползва 16 кв. м. от имота. След като ищецът не е собственик на имот 1064, няма как да е обеднял и няма основание да предявява претенция за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Основателни са исканията на страните за приемане на писмените документи като доказателства по делото, както и искането за изслушване на съдебно – оценителна експертиза за размера на средния пазарен наем на имота.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2026 г. от 16.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.