Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 822 от 06.06.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1937/2024
Вид
Протоколно определение № 822
Подписан
06.06.2024
В сила
06.06.2024
Състав
Минчо Стоянов Минев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 822 гр. Сливен, 30.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230101937 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Молителката, редовно призована, явява се лично.

Ответникът, несвоевременно призоваван, явява се.

Съдът се удостовери в самоличността на жената и мъжа чрез справка с личните им карти.

М. К.: Да се даде ход на делото.

В. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

То е образувано по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу ответника, който е в родствени отношения с молителката- нейн син. Предложени са конкретни мерки. При образуване на делото съда е издал заповед за незабавна защита, със същите мерки за защита. До настоящият момент от ответника не е депозирано/направено писмено изявление и не са правени доказателствени искания.

СЪДЪТ: тъй като няма промяна на становището, изразено в молбата, по която е образувано делото, нито пък е постигната спогодба с ответника, съда продължава с 1 извършването на следващите процесуални действия, насочени към развитието на процеса. За разрешаване на т.н. предварителните въпроси съдията-докладчик излага, че делото е образувано по молба за постановяване от съда на мерки за защита от домашно насилие. Ако бъде уважена, съда издава заповед за защита от домашно насилие. Молбата е депозирана от лице по чл. 8 ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗЗДН. Тя е с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН.

Подведомствена е на съдилищата в Република България, подсъдна е на Районен съд Сливен както по правилата на родовата, така и по правилата на местната подсъдност - чл. 7 от ЗЗДН.

Молбата е депозирана и в установения за това, с чл. 10 ал. 1, срок - К. описва упражнено над нея физическо и психическо насилие, осъществено на 17.04.2024г., а молбата е депозирана пред съда на 23.04.2024г.

Съдът УКАЗВА, че в случая е установена и пасивна процесуална легитимация, защото ответника е лице от посочените в чл. 3, т. 5 от ЗЗДН – низходящ на молителката.

Съдът обявява, че не е спорно по делото обстоятелството, че страните по делото са майка и син. Всъщност, то бе признато от ответника в началото на заседанието, тъй като по този именно начин назова молителката, обръщайки се към нея, след влизане в съдебната зала.

Съдът разпределя доказателствената тежест за страните по следния начин: молителката следва да установи изложените от нея обстоятелства в депозираната пред съда молба за защита от домашно насилие- за това, че спрямо нея са извършени от ответника, вкл. на посочената вече дата 17.04., конкретни действия. ответникът може да ангажира доказателства, с които да опровергава твърденията на молителката.

Съдът УКАЗВА, че молителката е направила доказателствени искания за установяване на релевантни за делото обстоятелства, за които тя носи доказателствена тежест - представила е декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН; направила е искане да бъдат разпитани две лица като свидетели; представила е и документи.

Съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, заповед се издава и само въз основава на приложена от молителя декларация по чл. 9 ал. 3, когато няма други доказателства.

На основание чл. 148 от ГПК съда трябва в днешното съдебно заседание да се произнесе по доказателствените искания на страните. Следва да се отбележи, че такива са направени само от молителката: приложени са с молбата документи за приемане като писмени доказателства: декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН; съдебно- медицинско удостоверение № 30/2024г.; удостоверение за наследници.

2

Становището на съда е, че тези документи са допустими и относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване и поради това О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства приложените с молбата документи: декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН; съдебно медицинско удостоверение № 30/2024г.; удостоверение за наследници.

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства изисканите служебно от съда: справка за съдимост на В. К. и справка вх. № 9903/08.05.2024г.от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД.

На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда ПРЕДОСТАВИ възможност на страните по делото да вземат становище по доклада на съда.

М. К.: Поддържам молбата си, но искам да я допълня- моля да му бъде забранен и достъпа до адреса: гр. Котел, ул. „Горски пътник“ №3; това е къщата на моите родители.

Това искане го правя, защото първия път, когато В. имаше ограничителна заповед, той дойде и там да ме търси. Аз се страхувам от него и затова правя това искане.

СЪДЪТ: По настоящото дело има приложена справка, в която е описано, че по ваша молба е било образувано, по-рано във времето, друго дело за издаване на заповед за защита от домашно насилие, по което сте си оттеглили молбата, а производството е прекратено?

М. К.: Да, точно така е! Оттеглих си молбата, тъй като роднините ми ме посъветваха да направя това, като вярваха, че той ще се поправи, няма да ме бие и да ме заплашва, но точно месец-два след това той продължи да ме изнудва за пари, да ме удря, да ме влачи.

Преди две години бях пребита от него, но бях болна от „Ковид“ и не можах да си изкарам медицинско. Г-н председател, водя двама свидетели за днешното съдебно заседание, които моля да бъдат допуснати до разпит.

В. К.: Това, което мога да потвърдя е, че тази година не съм налагал нищо върху нея /ответника има предвид какъв да е вид тормоз, бел. на съда/. Всичко това, което тя описа току-що- биене, удряне, скубане на коса, хапане със зъби, не е вярно.

Тъй като ответника твърде много повиши тон и дори вдигна ръка, сочейки с пръст нагоре, председателя на съдебния състав му направи забележка да не си позволява подобно поведение.

СЪДЪТ: А какво се случи на 17.04.2024г.?

В. К.: Не мога да кажа точно какво се е случило конкретно на тази дата, но аз често 3 късно през нощта съм посещавал стаята й. За да си върша моя някаква работа и съм бил обезпокояван от нея, ядосван.

СЪДЪТ: Влизаш в стаята на майка си и тя те обезпокоява?

В. К.: Да.

СЪДЪТ: С какво?

В. К.: С приказки и лоши думи.

СЪДЪТ: Т.е., за тази дата нямаш спомени, но дори и да не е за конкретна дата, ти казваш, че не си й посягал, не си я удрял?

В. К.: Да, аз винаги съм се сдържал, а тя изпада в истерия.

СЪДЪТ: В следствие на какво изпада в истерия?

В. К.: Не знам. Тя употребява алкохол, прибирала се е в нетрезво състояние.

СЪДЪТ: Ти употребявал ли си наркотици?

В. К.: Да, но и тя също е употребявала с мен и е било по собствено желание.

М. К.: Възразявам на казаното от него. Във въпросната сутрин, когато той ме блъсна и си ударих бъбрека, хвана ми ръката, след това цялата беше синя, китките ми- червени.

След като ме блъсна, започна жестоко да ме рита по левия крак и това всичко е описано в медицинското удостоверение от съдебния лекар.

Апартаментът, в който живеем, той го изпотроши. Правих ремонт на хола, банята.

Кухнята е изпотрошена, всички врати, шкафчета, всичко е изпотрошено.

СЪДЪТ: А защо е изпотрошено?

М. К.: Агресивен е.

В. К.: Това, което аз съм ритал са две врати, един телевизор. Няколко телефона съм счупил, но това е общо взето. Тя в този апартамент от три години сигурно само една стаичка е ремонтирала.

СЪДЪТ: Това да поддържа апартамента не е само нейно задължение. Ти си вече достатъчно голям, пълнолетен си.

В. К.: Аз правя каквото мога.

СЪДЪТ: А в какво се изразява това. Ти какво можеш; работиш ли?

В. К.: Да, тя ми е помагала, намирала ми е работа и аз съм ходил.

СЪДЪТ: Доходи реализираш ли, внасяш ли в семейството?