Решение № 82 от 17.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ловеч, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА А. при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Гражданско дело №

20254300100438 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3, чл.55 от ЗЗД,във вр.с ЗПК.

Производството е образувано по искова молба от И.М. М. и И. С. М.-двамата от гр.П.,чрез пълномощник адв.В. К.-АК-Плевен, срещу „Юробанк България“АД с ЕИК 000694749,със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Витоша“,ул.“Околовръстен път“№260, с посочено правно основание чл.26 от ЗЗД и цена на иска 52 055.73 швейцарски франка или левовата им равностойност на 109 135.36лв. и с правно основание чл.55 от ЗЗД с цена 48 623.95лв.

Основават претенциите си на сключен на 25.10.2006г. Договор за кредит за покупка на недвижим имот с № HL15991 с „Българска Пощенска банка“АД(в момента „Юробанк България“АД), на стойност 31 000 евро и срок за изплащане 384 м. от датата на откриване на заемната сметка в банката.Годишният лихвен процент е равен на сбора на базовия лихвен процент на банката (6% при отпускане на кредита) и договорна надбавка от 1.4% ,или общо 7.4%.

Обясняват,че поради увеличение на базовия лихвен процент(БЛП) на банката през 2007г. потърсили по-изгоден вариант за погасяване на кредита им.От банката им предложили да го превалутират в швейцарски франкове с по-нисък годишен лихвен процент. Затова на 19.11.2007г.подали молба за промяна на условията по кредита и на 05.12.2007г. сключили с банката Допълнително споразумение към договора ,с което остатъкът от главницата се превалутира в размер на 52 055.73 швейцарски франка,с годишен лихвен процент равен на сбора на БЛП на банката- 4.5% и договорна надбавка от 1.75%, или общо 6.25%. На 27.12.2007г. била открита нова заемна сметка в швейцарски франкове и от този момент погасяването на кредита е било само в тази валута. Твърдят,че при сключване на споразумението служителите от банката не са ги предупредили за рисковете, които поемат от евентуална промяна на валутния курс на швейцарския франк към еврото,съотв.към българския лев-в която валута са доходите им. Не са уведомени и че те ще поемат изцяло увеличението на дълга в еврово или левово изражение при увеличение на валутния курс на швейцарския франк към националната или резервната валута.

Обясняват,че в периода от 27.12.2007г. до 27.03.2014г. са платили на ответника сумата 24 576.56 швейцарски франка-главница,лихви,такси по кредита,както и поетите разходи за обезпечения и застраховки.В този период стойността на швейцарския франк спрямо лева и еврото 1 се увеличил значително и затова били принудени да поискат превалутиране на кредита в лева.Това е извършено на 28.04.2014г. с нов Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит с № HL66816,с който остатъкът от главницата в размер на 47 571.13 швейцарски франка е погасен с новия кредит в размер на 80 450лв. Така,въпреки всички плащания през периода от 27.12.2007г. 27.03.2014г.,при редовно погасяване на главницата,в левово изражение, тя не само не е намаляла,а е нараснала с почти 1/3. Към момента на откриване на заемната сметка в швейцарски франкове (27.12.2007г.) левовата равностойност на главницата от 52 055.73 швейцарски франка, е 61 861.99лв., при курс 1,18838лв. за 1 швейцарски франк. При рефинансирането новата главница става 80 450лв., което при курс от 1,691156 лв.за 1 швейцарски франк оскъпява кредита допълнително с 4 068лв.

Сочат,че по Договор за кредит с № HL66816/28.04.2014г. само за периода от 27.04.2020г. до 27.03.2025г. са изплатили сумата 48 623.95лв.-главница,лихви,такси, разходи за обезпечения и застраховки.За платеното от 28.02.2014г. до 27.04.2020г. правят искане за прихващане с оглед евентуална претенция на ответника за плащане на дължими от тях суми по кредита.

Считат Договор за кредит с № HL15991/25.10.2006г.,след сключеното Допълнително споразумение от 05.12.2007г., за нищожен,тъй като клаузата на чл.1 от допълнителното споразумение ,с което се приема нова валута на кредита-швейцарски франк,като предмет на договора, е неравноправна,защото има за последица изплащане на кредита-главница,лихви, такси в швейцарски франкове без на тях-като потребители,да им са били разяснени рисковете и икономическите последици от евентуалното поскъпване на тази валута спрямо българския лев,като национална валута,в която получават доходите си.Позовават се на приетото в Решение С-186/16 на СЕС,в което е налице позоваване и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Твърдят,че е неясна и клаузата на чл.3,ал.2 от Допълнителното споразумение в частта за началния момент на начисляване на новите лихви,тъй като първото усвояване на суми по кредита е много преди сключване на това споразумение.

Твърдят,че в резултат на посочените неравноправни клаузи в тяхна тежест е възложена негативната последица от драстичното поскъпване на кредита в левовия му еквивалент,изразяващо се в новообразувана главница по Договор за кредит с № HL66816/28.04.2014г. в размер на 80 450лв.,вместо 61 861.99лв. към 27.12.2007г.Това обстоятелство определя като неравноправни клаузите на чл.1,ал.1 и чл.2 от този договор.

Твърдят,че всички договорености с банката- Договор за кредит с №

HL15991/25.10.2006г. и Допълнителното споразумение към него,както и Договор за кредит с № HL66816/28.04.2014г.,са сключени без възможност за индивидуално договаряне, изцяло в техен ущърб,което противоречи на добрите нрави и изискването за добросъвестност при сключване на търговските сделки,каквато е договорът за кредит. Тъй като договорът от 2014г. е сключен изцяло и само с цел погасяване на договора от 2006г.,считат пороците засягат и двата. Договорът за рефинансиране е сключен при липса на предмет-новирания дълг.

Заключават,че при описаната нищожност на договорите,платеното от тях се явява престирано без основание,поради което следва да им бъде върнато на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.Претендират връщане на част от платеното- 48 623.95лв., което са внесли за периода от 27.04.2020г. до 27.03.2025г.

Молят да се прогласи нищожността на Договор за кредит с № HL15991/25.10.2006г. и Допълнителното споразумение към него от 05.12.2007г.,както и Договор за кредит с № HL66816/28.04.2014г.,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Молят на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД да се осъди „Юробанк България“АД да им заплати неоснователно получените по двата договора суми за периода от 27.04.2020г. до 27.03.2025г.,в размер на 48 623.95лв.Претендират присъждане и на направените разноски.Имат доказателствени искания.

Постъпи отговор от „Юробанк България“АД с ЕИК 000694749, представлявана от адв.И. К. В.-САК,в който заявява,че исковете са изцяло неоснователни.

2

Не се съгласява с твърдението,че първоначалният Договор за кредит с № HL15991/25.10.2006г. е станал нищожен в последващ момент-сключването на Допълнителното споразумение към него от 05.12.2007г. Определя този извод за необоснован и нелогичен.Твърди,че нищожността винаги е изначална,абсолютна, настъпва по право и е непоправима. Преценката за нищожност се прави винаги към момента на сключване на договора. Дори и да се приеме,че допълнителното споразумение от 2007г. е нищожно(с твърдение,че не е),то това не би повлияло на първоначалния договор в евро,който запазва всички договорености.Позовава се на съдебна практика на ВКС.Смята,че е приложима хипотезата на чл.26,ал.4 от ЗЗД и първоначалният договор би могъл да се изпълнява без неравноправните клаузи,при наличие на неопорочени основни задължения на страните.

Не се съгласява и с твърдението за нищожност на Допълнителното споразумение от 2007г. Смята,че не е приложима Директива 93/13/ЕИО и цитираната практика на СЕС,тъй като договореностите са сключени през 2006г.-т.е.преди присъединяването на България към Европейския съюз и преди тази европейска практика да има обвързващ националното законодателство характер.Позовава са на произнасяне на СЕС по въпроса.

Твърди,че при договарянето са спазени изискванията за прозрачност и информираност.Всички условия по допълнителното споразумение са написани ясно и са абсолютно разбираеми,няма двусмислие,неясноти,които да водят до невъзможност кредитополучателят да ги разбере. Ноторно известно е за средно осведомения потребител, че при форма на кредитиране в чуждестранна валута рискът от повишаване на курса й ще се носи от него.Това е присъща последица от поемане на задължение в чуждестранна валута,спрямо която резервната валута няма фиксиран курс. По същия начин неизбежна последица,която ще се понесе от Банката,ще е поевтиняването на валутата,в която следва да получи престациите по договора.

Въпреки това ищците изрично са заявили желанието си за превалутиране на кредита им в швейцарски франкове,съобразявайки по-ниските лихвени проценти по кредитите в тази валута.

Сочи,че от кредитното досие е видно,че кредитополучателят М. е упражнявал професия „Счетоводство и Контрол“,на длъжност главен счетоводител. Затова възразява,че лице със счетоводно образование разполага с необходими знания и умения да анализира финансови показатели,валутни курсове и тяхното влияние върху задълженията му като кредитополучател.Обучението по счетоводство включва и дисциплини,свързани с финанси,банково дело,парични потоци и валутни операции, които изграждат основа за разбиране на валутния риск.

Поради това счита, че М. и отговарял на профила на „средно осведомен потребител,който е в разумни граници наблюдателен“ и може да прецени риска от кредитиране в чужда валута без фиксиран курс спрямо основната валута в страната.

Твърди,че клаузата е индивидуално уговорена и е приета от кредитополучателите.

Банката не ги е принудила, а напротив-искането за превалутиране изхожда именно от тях.

Обосновава се и със статистика за европейските държави, според която в периода на 2007г. е имало тенденция да се отпускат кредити в швейцарски франкове. В България, макар да е било разпространено кредитирането в чужда валута,преобладаващата част от експозициите по кредитите са били в евро(80%), а в швейцарски франкове е била минимална(5%). Съгласно докладите на Международния валутен фонд повече от 96% от кредитите във валута в България са били в евро. Заключава,че значителна част от клиентите на банките са били наясно с потенциалните рискове,свързани с кредити в швейцарски франкове и са проявили предпазливост, избягвайки този кредитен инструмент, въпреки по-благоприятния лихвен процент.В случая ищците съзнателно и осведомено са поели риска от такова кредитиране, предвид благоприятните лихвени условия към този момент. Поради това считат,че ищците са били наясно с валутния риск и икономическите последици, свързани със сключването на допълнителното споразумение от 2007г.

Не споделя твърдението за нищожност на договора за рефинансиране от 2014г., като последица от такава на допълнителното споразумение от 2007г.Счита,че е самостоятелен договор,поради което действителността на клаузите му следва да се разглеждат независимо от рефинансирания договор.Не се касае за акцесорно съдоговаряне.С рефинансирането старият дълг е погасен и е учреден нов,в нова валута(български лев),при което старият договор е прекратен,а отношенията са уредени с нов,автономен договор,който не е обусловен от действителността на 3 първия. Сочи, че при рефинансиране банката обикновено прави нов анализ на платежоспособността, определя нова главница и нови условия,което отново е в подкрепа на твърдението за самостоятелния характер на рефинансиращия договор. Позовава се на съдебна практика.Твърди,че в този договор са спазени всички изисквания и няма основания да бъде прогласен за нищожен.

Дори и да допусне обусловеност на двата договора,счита че отново не са налице пороци,тъй като договорът за кредит в евро представлява валидно облигационно отношение,по което е формиран дълг, определена е дължимата договорна лихва,в резултат на изпълнението на задължението на банката да предостави в кредит договорената сума.С договора за рефинансиране този дълг се погасява. Счита за ирелевантна последващата промяна на валутата доколкото няма нито пряка,нито косвена обвързаност между двата акта.Договорът за кредит е сключен с оглед погасяването на предходното задължение,което не съществува,а не е с оглед валутата му.