Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 290 от 17.02.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 492/2025
Вид
Решение № 290
Подписан
17.02.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Христинка Димитрова, Снежина Чолакова, Кремена Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 290

Шумен, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА канд № 20257270600492 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, депозирана чрез В. М. – гл. юрисконсулт при ТД на НАП – Варна / ИРМ - Шумен, срещу Решение № 256/08.10.2025г., постановено по АНД № 20253630201674 по описа за 2025г. на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 834750-[рег. номер] от 26.06.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, с което на С. М. А. от [населено място], на основание чл.185, ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че след констатиране на нарушението актосъставителят е предприел необходимите действия за надлежно съставяне на АУАН, като жалбоподателката е била поканена с връчения й протокол от проверката да се яви на 19.03.2025г. за съставяне на АУАН. Поради неявяване на лицето, АУАН е съставен в нейно отсъствие, като същият е надлежно предявен и връчен на нарушителя. На следващо място, с касационната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение. Счита се, че фактът на извършване на същото и неговият автор са установени по безсъмнен начин, като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което, като е наложил административно наказание в законоустановения размер, наказващият орган е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН и е постановил законосъобразно наказателно постановление. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление.

Ответната страна – С. М. А. от [населено място], представлявана в съдебно заседание от адв.И. И., оспорва жалбата и моли касираното решение да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът приема следното:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, отменящо Наказателно постановление № 834750-[рег. номер] от 26.06.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, с което на С. М. А. от [населено място], на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, за това, че в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. е нарушила чл.7, ал.1 от цитираната наредба, като не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Нарушението е установено при следните обстоятелства:

На 28.02.2025г. Е. Р. – гл.инспектор по приходите в ЦУ на НАП, посетила Фейсбук страница „Little Angels Room“ и установила, че на страницата се предлагат детски стоки, картинки. Решила да направи контролна покупка, за което избрала 1 брой стока - картинка, която поръчала да й бъде доставена до офис на Еконт в Разград. Целият процес на извършване на поръчката документирала с екранни снимки, подписани с електронен подпис, приложени към изготвения впоследствие протокол. На 05.03.2025г. получила съобщение от Еконт за получаване на пратката с дължима сума 51,67лв. На 07.03.2025г получила пратката и я отворила в присъствие на администратора на офиса. Констатирано било, че вътре се намира само поръчаният артикул, като не бил приложен касов бон или друг документ, съдържащ реквизитите съобразно чл.26, ал.1, т.1,4,7 и т.8 от чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Инспекторът по приходи осъществил среща с С. А. и съставил протокол за извършената проверка сер. № АА 0183354/07.03.2025г., в който са отразени констатациите от проверката и с който жалбоподателката била поканена на 19.03.2025г. в 9,30 часа да се яви при проверяващата да предостави договор с Еконт за пощенски паричен превод, какъвто жалбоподателката заявила, че има сключен, и за съставяне на АУАН и за писмени обяснения.

Въз основа на свидетелските показания на актосъставителя, съдът установил, че на 19.03.2025г. С. А. изпратила писмени обяснения, в които посочила, че няма сключен договор с Еконт за пощенски паричен превод, като били изтъкнати причини за неявяването. Поради тези причини, на 19.03.2025г. не бил съставен АУАН. Била направена устна уговорка за уточняване на друга дата за явяване на жалбоподателката за съставяне на АУАН.

Била изпратена покана до С. А., която се върнала като неполучена.

Предвид направените констатации при проверката, на 20.05.2025г. бил съставен АУАН № [рег. номер], в който било посочено, че жалбоподателката е нарушила чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, изразяващо се в това, че в качеството си на лице по чл.3 от чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта - 04.03.2025г., която дата съответства на дата на предаване на пратката с контролната покупка на куриер.

Обектът, на който се осъществява дейността, е жилище, находящо се в [населено място] – мястото, от където е изпратена стоката, предмет на контролната покупка през електронен магазин.

Отразено е, че нарушението е извършена на 04.03.2025г., като и че нарушението води до неотразяване на приходи.

Въз основа на така съставения акт е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, като в същото е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. За описаното нарушение и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на С. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Фактическата обстановка по делото е установена въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства.

Въз основа на същата районният съд приел, че С. М. А. е реализирала състава на нарушението, даващ основание за налагане на санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС, предвид безспорните данни за извършена контролна покупка, за която не е издадена фискална касова бележка и липсата на монтирано и въведено в експлоатация ФУ от датата на започване на дейността на обекта – 04.03.2025г.

Обсъждайки фактите и обстоятелствата във връзка със съставяне на АУАН, съдът счел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като за съставяне на АУАН жалбоподателката не е била поканена, което съставлява основание за отмяна на НП.

Наред с това, районният съд приел, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на административно нарушение, поради което административно наказващият орган е следвало вместо да санкционира лицето, да й отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид, ще й бъде наложено административно наказание.

По изложените аргументи, съдът отменил наказателното постановление и предупредил С. М. А., че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

В настоящото производство няма спор относно фактите, установяващи констатираното нарушение, както и съответствието на същото с правната квалификация, дадена от административно наказващия орган. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В случая на датата, на която пратката е предадена от С. А., без да е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ, е реализиран състав на административното нарушение, за което е съставен АУАН, както правилно е посочил и районният съд. Изложените аргументи досежно безспорната установеност на санкционираната деятелност се споделят изцяло от настоящия състав.

С касационната жалба се оспорва извода на решаващия съд за наличие на съществено процесуално нарушение, аргументирано в мотивите на съдебния акт с липсата на покана до лицето за съставяне на АУАН. Касационният състав намира за основателно въведеното възражение, като счита, че не са налице установените пропуски в процедурата по съставяне на АУАН. Видно от материалите по делото, с Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0183354/07.03.2025г., С. А. е поканена да се яви на 19.03.2025г. за съставяне на АУАН. Посоченият протокол е съставен в присъствие на лицето и екземпляр от същия е връчен на С. А.. Този факт е установен и от районния съд. Предвид наличието на изрична покана за явяване на 19.03.2025г. с цел съставяне на АУАН, обективирана в протокола, който е съставен и връчен на нарушителя, неявяването на лицето на тази дата и съставянето на АУАН след тази дата – на 20.05.2025г., касационният състав намира, че не са налице пропуски в административно наказателната процедура. Съдът приема, че С. А. е надлежно поканена да се яви на 19.03.2025г. и същата не се е явила, което съставлява достатъчно основание за съставяне на АУАН в нейно отсъствие. Следва да се посочи, че предприетите допълнителни действия от страна на актосъставителя да уговори друга дата за съставяне на АУАН не опорочават процедурата. Видно от свидетелските показания на актосъставителя Р. на указаната с протокола дата – 19.03.2025г., по електронна поща е получила обяснение от С. А., че не разполага с допълнителни документи във връзка с проверката. Жалбоподателката е обяснила, че не може да дойде на указаната дата, поради заболяване на детето й. Впоследствие св.Р. е правила няколко опита да се свърже по телефона и уговори нова дата, на която да се срещнат, които са били без резултат. Дадените разяснения в съдебно заседание индикират, че АУАН е съставен в отсъствие на лицето, поради липсата на каквото и да е съдействие от негова страна. От съществено значение при преценката за законосъобразност на наказателното постановление е спазването на процедурните правила при съставяне на АУАН и НП, каквото по мнение на настоящия състав е налице. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на датата, на която е съставен АУАН, същият е надлежно предявен и връчен срещу подпис на С. А.. В тази насока следва да се отбележи и следното: