Решение № 8 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пазарджик, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение № 637 постановено на 28.05.2025г. по гр.дело № 1891 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. е признато за установено, че Ф. Р. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: от гр.

*********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК115576405, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“, №66, сумата в размер на 2092,00 лева, представляваща цена на оказана медицинска помощ в периода 13.08.2019 г. - 18.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 14.12.2023 г. до плащането, за което вземане е издадена заповед №2375 от 18.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№4551/2023г. на РС - Пазарджик. Присъдени са съдебни разноски.

Въззивникът Ф. Й., чрез особения му представител – адв. А. Т.1 *** във въззивната си жалба твърди, че решението е неправилно, тъй като било необосновано. По делото не е бил представен ценоразпис, от който да било видно, че същия касае процесния период.

Представените от ищеца писмени доказателства, включително ценоразпис не установяват цената на предоставената на ответника медицинска услуга, вследствие на което искът е останал недоказан.

Искането е решението като неправилно да бъде отменено.

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от лице,имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Решението е правилно.

Съображенията на въззивната инстанция са следните :

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против Ф. Р. Й. иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК с правно основание чл.109,ал.1 изр. второ във вр. с чл.52 от ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 092,00 лева, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ в условията на непрекъснат болничен престой по клинична пътека № 215 „ оперативно лечение на болести на белия дроб, медиастинум, плевра и гръдна стена, без онкологични заболявания“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

2

За вземането е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2375 /18.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4551/2023 г. по описа на РС – Пазарджик.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай, че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, а лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Съгласно чл. 52, ал. 2 от същия закон неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 13.08.2019г. ответникът е постъпил за лечение в УМБАЛ "Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив.

От представената медицинска документация се установява, че след преглед в спешния кабинет към болницата е насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“, ЕАД,База ІІ и е приет в 19,34 часа на същия ден. В периода на хоспитализацията ответникът е лекуван по клинична пътека № 215. Между страните по делото не се спори, че спрямо него са проведени медицинските процедури и изследвания по посочената клинична пътека и е лекуван до 18.08.2019г.

По несъмнен начин е установено по делото, че ответникът е подписал декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, с 3 която се е запознал с реда за заплащане на лечението и ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от болничното заведение.

Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответникът заплащането на оказаната му медицинска помощ. Режимът на здравно осигуряване, приложим към ответника и настоящ жалбоподател, е определен въз основа разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване и предполага физическото лице ежемесечно да внася осигурителни вноски за предходния месец. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО "Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. " В първоинстанционното производство е представена справка от НАП изх № 40-30-543 # 1/ 13.03.2025г., от която се установява, че в деня на хоспитализация ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, което обстоятелство не е оспорено от него в хода на производството.

Не е налице изключението по чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че при прегледа на ответника в отделението по спешна медицина е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично заведение, поради което същият е насочен за прием във Втора клиника по хирургия при ищцовото дружество, База ІІ. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, предвиждаща, че държавата поема разходите по оказване на 4 спешна медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране. Предвид посочената правна уредба, според настоящата съдебна инстанция безплатна е единствено спешната медицинска помощ, оказана на пациента до неговата хоспитализация, като след хоспитализирането му в съответното отделение, болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК, ако пациентът е здравноосигурен, и от самия пациент, ако последният е с прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите вноски, какъвто е настоящият случай. Изложеното обосновава извода, че е изпълнен фактическият състав по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, а именно – на пациента е оказана медицинска помощ от страна на лечебното заведение и пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение.

По делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 13.08.2019 г., видно от която в деня на хоспитализация ответникът е декларирал, че е информиран за диагнозата и характера на заболяването и за естеството на лечение, както и че е запознат с условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпил, и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от ищеца, като е приел да заплаща същите в случай, че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране. Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че пациентът е бил информиран, че при прекъсване на здравноосигурителните му права, ако същите не бъдат възстановени до края на болничния му престой, дължи стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги съгласно ценоразписа на лечебното заведение. С оглед на така декларираното от ответника, следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно задължението си за предоставяне на информация по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето.

5

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи заплащането на стойността на оказаното му лечение по клинична пътека № 215 възлизаща на 2029,00 лева. Тази стойност се установява по безспорен начин от приложения по делото ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, утвърден със заповед на изпълнителния директор на лечебното заведение.

Доколкото в тежест на длъжника е да установи, че е заплатил процесната сума, а доказателства в тази насока не са ангажирани, то предявеният иск като основателен и доказан по размер следва да бъде уважен.

Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което постановения съдебен акт следва да бъде потвърден, като настоящата инстанция споделя мотивите на съда на основание чл.272 от ГПК и препраща към тях.

При този изход на спора на въззивника не се следват разноски.

На основание т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 13 евро, а на въззиваемата страна - направените разноски в общ размер на 410 евро, от които 205 евро - адвокатско възнаграждение и 205 евро възнаграждение за особен представител на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК, Окръжен съд Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 637 постановено на 28.05.2025г. по гр.дело № 1891 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.

ОСЪЖДА Ф. Р. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: от гр.

*********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 13 /тринадесет/ евро, 6 представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА Ф. Р. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: от гр.

*********** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК115576405, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, №66, сумата в размер на 410 / четиристотин и десет/ евро представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7