Определение № 17185 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17185 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20251100509379 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по жалба от „СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, чрез пълномощника му адв.Н., с р е щ у Определение №28877/06.07.2025г. постановено по ч.гр.д. №14315/2025 г. по описа на СРС, 175-ти с-в, в частта му, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателя по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение в частта за разноските на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №10881/11.04.2025г. и Разпореждане № 60797/11.04.2025г., постановени по ч.гр.д. №14315/2025 г. по описа на СРС, 175-ти с-в, като в полза на заявителя и жалбоподател бъдат присъдени разноски по делото, изчислени съразмерно с уважената част от искането в размер на 136,44 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, а не 28,43 лв.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като в случая съдът не е разполагал с правомощие по свой почин да прави преценка за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, защото то е реално заплатено и за това плащане са представени съответните доказателства, като същевременно не е налице възражение за прекомерност на това възнаграждение релевирано от длъжника. Освен това сочи, че за изготвянето и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е необходимо да се направят проучвания, събиране на документи, и работата по подаването му не се изчерпва само с попълването на утвърдения 1 образец. Затова възнаграждението от 240 лв. с ДДС не е прекомерно, като съразмерно с уважената част от искането, в случая следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 136,44 лв., а не 28,43 лв., колкото е присъдил първоинстанционният съд.

Софийският градски съд, ЧЖ-V I - A състав, след като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е уважил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като е издал Заповед за изпълнение №10881/11.04.2025г. за сумите от 950 лв.-главница, 170,02 лв.-договорна лихва, както и за разноски по делото в размер на 22,40 лв. за внесена държавна такса и 28,43 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и Разпореждане №60797/11.04.2025г., с което е отхвърлил заявлението в частта му за присъждането на неустойка в размер на 850,02 лв., както и за разноски по делото за внесена държавна такса в размер от над 22,40 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от над 28,43 лв.

От страна на заявителя е била депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на заповедта за изпълнение и разпореждането в частта за разноските, като в полза на заявителя съразмерно с уважената част заявлението бъдат присъдени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 136,44 лв., при заплатено такова в размер на 240 лв. с ДДС.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение искането за изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските, като е приел, че дължимата сума на адвоката за попълване на заявлението и за прилагане на документите по него била 50 лв., при което съразмерно с уважената част от заявлението, правилно е присъдена само сумата от 28,43 лв.

Съгласно т.7 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК, по въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал 2 да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

В настоящия случай съдът не е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, а се е произнесъл неправилно, поради което за жалбоподателя не е налице възможността да иска изменение на заповедта за изпълнение и разпореждането за частичното отхвърляне на заявлението в частта за разноските. Последният разполага само с правото да обжалва разпореждането в частта му, с която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от над 28,43 лв.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл с недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.

При връщане на делото в първа инстанция, пърпоинстанционният съд следва да предприеме процесуални действия по изясняването на действителната воля на „СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159 във връзка с подаването на молбата по чл.248 ГПК, доколкото тя може да бъде третирана и като жалба по чл.413 ГПК, която в зависимост от това дали бъде подадено възражение срещу заповедта за изпълнение следва да бъде администрирана надлежно до въззивната инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение №28877/06.07.2025г. постановено по ч.гр.д.

№14315/2025 г. по описа на СРС, 175-ти с-в, в частта му, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателя по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение в частта за разноските на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №10881/11.04.2025г. и Разпореждане № 60797/11.04.2025г., постановени по ч.гр.д. №14315/2025 г. по описа на СРС, 175-ти с-в, като в полза на заявителя и жалбоподател бъдат присъдени разноски по делото, изчислени съразмерно с уважената част от искането в размер на 136,44 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, а не 28,43 лв.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с дадените указания в мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4