Решение № 4221 от 14.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 14.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,

IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 9996 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение №

86175 от 05.04.2019 г. по гр. д.

№ 21873/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Х.Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между страните, че С.Х.Б. дължи на „Т.С."

ЕАД сумите както следва: сумата от 1 965,12 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. в имот с абонатен № 277170, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ап. 63, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 134,27 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2015 г. - 05.10.2016 г., като е отхвърлил останалата част от исковете до размера от 1 997,22 лева за главницата и 136,12 лева за лихвата, като неоснователни.

Със същото решение

С.Х.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 670,15 лева - разноски по исковото производство по компенсация с разноските на ответната страна, както и сумата от 66,58 лв. - разноски в заповедното производство по гр. д. 62066/2016 г., СРС, 26 състав.

Недоволна от така постановеното решение, в частта, с която са уважени установителните искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ, и исковете по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД е останала ответницата С.Х.Б., която го обжалва при твърденията, че решението е неправилно, недопустимо и невалидно по подробно изложени в жалбата съображения. По-конкретно твърди, че липсват убедителни писмени доказателства за дължимост на присъдените от първоинстанционния съд суми. Според ответницата не е налице сключен писмени договор между страните, поради което липсва облигационно правоотношение. Топлоенергията не е определена по количество и качество, нарушени са нормите на ЗЗП. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение, като противоречащо на цитираните в жалбата регламенти, разпоредби на Конституцията на Р. България, на общностното право на Европейския съюз, да прогласи нищожност на Заповедта по чл. 410 ГПК и отхвърли изцяло иска като недоказан по основание и размер.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД чрез процесуалният си представител юрк.М.Ш.депозира молба от 15.06.2020 г., в която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие, излагат се съображения по същество на спора. Претендира разноски за юрк.възнаграждение, прави възражение за прекомерност на разноските на въззивника.

Третото лице помагач на ищеца „Н.и.“ ООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Решението в отхвърлителната част като необжалвано от ищеца е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.

Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. От представения по делото нотариален акт № 102 от 23.12.2011 г. се установява, че ответницата е придобила чрез покупко-продажба процесния топлоснабден имот при равни дялове заедно с лицето Д.В.Б.поради което същата е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на §

1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Б..

Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. Доколкото решението на общото събрание на етажната собственост не е оспорено и не е отменено от съда по реда на чл. 13 ПУРНЕС /отм./, следва да се приеме, че то е валидно взето и съответно сключеният въз основа на него договор с фирмата за дялово разпределение е валидно сключен.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по отношение на ответницата С.Б. за сума в размер на 1 965,12 лв. за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г.

Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключението на СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба. Количеството доставена топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на дружеството-доставчик.

Съгласно заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Н.и.” ООД на база реален отчет на разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. При отчета на дяловите единици са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната /лице подсигурило достъп/. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.

Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Топлината отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула - т.6.1.1. от Приложението към Наредба № 16-334 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 222 м3. / включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект./.

За процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от Топлофикация -София АД на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба № 16-334 с годишно изравняване по реален отчет на монтираните в имота уреди от ФДР. Отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция става по топломер. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, се разпределя между потребителите в съответствие с нормативната уредба - Закон за енергетиката чл. 139-148, Наредба за топлоснабдяването - чл. 67-70 и приложение към чл. 58.

Количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване се разпределя между потребителите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода отчетени по водомер и по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Количеството топлинна енергия за отопление се получава като разлика между общото количество топлинна енергия /след приспадане на технологичните разходи/ и количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване. Количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация се определя от фирмата за дялово разпределение по формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба №16-334 на база отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект.

Разпечатката съдържа 41 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90e675f0-9b95-41f4-bd93-6a5242fe9992