Решение № 5078 от 23.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5078 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100513817 по описа за 2023 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. И. Г. и К. И. К. срещу решение №20101624/29.08.2023 г., постановено по гр. д. №16194/2020 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Ц. П. И. оспорва подадената въззивна жалба.

Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Производството е образувано по искова молба на Ц. П. И. против К. И.

К. и И. И. Г. за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца по 1/2 част от сумата от 9 600 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди на 25.10.2018 г., изразяващи се претърпени загуби от заплащане на договорна неустойка заради предприети от ответниците увреждащи действия по налагане на възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот, сумата от 1 480 лв. - лихва за забава за периода от 26.10.2018 г. до 23.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 24.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 707 кв.м., находящ се в землището на с. Плана, район „Панчарево“, местност Славкова махала, Столична община, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 75 кв.м. съгласно с нотариален акт № 125, том 4, per. № 11959, дело № 621/2008 г. на нотариус с per. № 438, действащ в района на СРС, при граници на имота, подробни описани в нотариалния акт. Също така твърди, че на 02.07.2018 г. сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с Е.Т.И., като уговорили продажна цена от 48 000 лв. при задатък от 4 800 лв., за което била съставена разписка. На 16.12.2018 г. ищецът уведомил продавача, че не може да изпълни договора с оглед на получено съобщение от Агенция по вписванията за вписана възбрана върху недвижимия имот, като обезпечителната заповед била издадена в полза на ответниците за техни вземания срещу Г.Я. И. - леля на ищеца. На 18.10.2018 г. купувачът Е.Т.И. уведомила ищеца за разваляне на сключения между страните предварителен договор с оглед на вписана възбрана върху недвижимия имот. На 25.10.2018 г. страните по предварителния договор подписали споразумение за прекратяване на договора, като ищецът заплатил договорна неустойка в размер на 9 600 лв. Сочи, че бил единствен собственик на недвижимия имот и по силата на сключения предварителен договор поел задължение да не обременява имота с тежести. Твърди, че след като узнал за наложената възбрана изпълнил договорното си задължение да уведоми купувача и реално заплатил договорна неустойка. Излага твърдения, че ответниците без правно основание наложили възбрана върху чужда вещ, собственост на ищеца, срещу 2 когото ответниците нямали вземане, като действията били извършени от ответниците без проверка на собствеността. С извършените от ответниците действия на ищеца била причинена имуществена щета в размер на платената от ищеца договорна неустойка. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответниците К. И. К. и И. И. Г., е който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърдят, че са поискали допускане на обезпечение на тяхно вземане срещу Г.Я. И., за което било образувано гр.д. № 68113/2018 г. по описа на СРС, 175 състав, чрез налагане на възбрана върху имот на посочения длъжник. Оспорват връщането на задатъка в двоен размер от ищеца. Оспорват представения договор като фиктивен. Сочат, че ищецът и ответниците са първи братовчеди, а ищецът и майка му Е.Я.Ц. предприемали действия с цел отстраняване на ответниците от съсобствени наследствени имоти. Излагат твърдения, че реалната щета за ищеца е в размер на 4 800 лв., а не претендиралия размер. Ищецът не предприел никакви действия за изпълнение на предварителния договор, като не поискал и отмяна на издадената обезпечителна заповед. Твърдят, че недвижимият имот бил собственост на лелята на страните Г.Я. И., в която насока излагат подробни съображения, свързани е правото на собственост върху посочения недвижим имот.

От представения заверен препис от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 125, том 4, per. № 11959, дело № 621 от 2008 г. на нотариус с per. № 438, действащ в района на СРС, се установява, че ищецът е бил признат за собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Плана, район „Панчарево“, м. Славкова махала, и представляващ поземлен имот с пл.сн. № 834 от кадастралния лист № Г-23-5А, пл.сн. район с. Плана, VII-147, с площ от 707 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м., при граници, подробно посочени в нотариалния акт.

От представен по делото заверен препис от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.07.2018 г. се установява, че по силата на същия ищецът се е задължил да продаде на Е.Т.И. собствения си недвижим имот, находящ се в землището на с. Плана, район „Панчарево“, м.

Славкова махала, и представляващ поземлен имот е пл.сн. № 834 от 3 кадастралния лист № Г-23-5-А, пл.сн. район с. Плана, VII-147, с площ от 707 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м., при граници, подробно посочени в договора за сумата от 48 000 лв. В чл. 4 от договора продавачът е декларирал, че е собственик на имота и че върху същия няма тежести и ограничения кьм датата на сключването му 02.07.2018 г . В същата разпоредба продавачът е поел и задълженията да не обременява имота, нкакто и да предаде имота на купувача чист от тежести, претенции и всякакви други ограничения преди нотариалното му прехвърляне. Ако наруши задълженията си по чл. 4 буквите „ а‘ б“ и „в“, продавачът дължи неустойка в размер на 9600 лева, формирани като двоен размер на авансовото задатъчно плащане по договора.

От представения заверен препис от разписка от 02.07.2018 г. се установява, че Е.Т.И. е платила на ищеца задатък/капаро по договора в размер на 4 800 лв.

На 16.10.2018 г. ищецът е уведомил купувача по предварителния договор за наложена възбрана върху собствения му недвижим имот в резултат на издадена обезпечителна заповед в полза на ответниците за парични претенции към Г.Я. И..

С известие от 18.10.2018 г. купувачът по предварителния договор се е позовал на същия и е направил изявление за развалянето му.

От представения заверен препис от споразумение от 25.10.2018 г. се установява, че страните по предварителния договор са се договорили за прекратяването му, като ищецът се е задължил да плати неустойка в размер на 9 600 лв., а от представения заверен препис от разписка от същата дата се установява, че ищецът е изплатил на купувача по предварителния договор договорна неустойка в размер на 9 600 лв.

От представения заверен препис от обезпечителна заповед от 12.09.2018 г., издадена по гр.д. № 11286/2018 г. по описа на СГС, се установява, че е било допуснато обезпечение на бъдещите искове на К. И. К. и И. И. Г. срещу Г.Я. И. за заплащане на всеки един от ищците по бъдещия иск на сумата от по 10 000 щатски долара, дължима по договор за заем от 21.08.2015 г., чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти: 1. Дворно място с кадастрален идентификатор *** с площ от 707 кв.м., находящо се в с. Плана, при подробно описани граници в обезпечителната заповед; 2. Жилищна сграда 4

- масивна едноетажна къща с кадастрален идентификатор *** със застроена площ от 75 кв.м., построена в имот с идентификатор ***, находящ се в с. Плана, при подробно описани граници в обезпечителната заповед; 3. Нива с кадастрален идентификатор *** с площ от 2 999 кв.м., намираща се в с. Плана, м. Матейница, при подробно описани граници в обезпечителната заповед. От представения заверен препис от уведомително писмо, изпратено от Агенция по вписванията, се установява, че същото е било връчено на Г.Я. И. на 26.09.2018 г.

Приети като писмени доказателства по делото са Скица на поземлен имот № 15-109019 от 18.03.2015 г., издадена от СГКК - гр. София, в която е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** е собственост на ищеца, както и Скица на поземлен имот № 15-440444 от 12.09.2015 г., издадена от СГКК - гр. София, относно поземлен имот с идентификатор ***, в която не е посочен собственик на имота.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелките И., Ц. и Д..

С решение №20101624/29.08.2023 г., постановено по гр. д. №16194/2020 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав исковете са изцяло уважени.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

5

По делото не се оспорва от страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор *** и къща е идентификатор ***, находящи се в с. Плана, както и че на 12.09.2018 г., че е сключил с трето за процеса лице предварителен договор за покупко-продажба на същия, както и че в полза на ответниците е била издадена обезпечителна заповед по гр.д. № 11286/2018 г. по описа на СГС, по силата на която е била наложена възбрана върху собствения на ищеца недвижим имот, че предварителният договор е бил развален, че ищецът е заплатил 9600 лв. на третото лице-купувач неустойка.

Спорно по делото, както е приел и първоинстанционният съд, е наличието на злоупотреба с право от страна на ответниците и наличието на причинна връзка между твърдяната злоупотреба с права и настъпилото увреждане за ищеца.

За изясняване на това обстоятелство на първо място следва да се вземе предвид, че с отговора на исковата молба самите ответници са представили скица от 18.03.2015 г., т. е. издадена три годни отпреди завеждане на производството за допускане на обезпечение/, в която като собственик на процесния имот фигурира именно ищецът. Следователно към момента подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск през 2018 г. същите са знаели чие е правото на собственост, доколкото скицата се намирала в тяхно държане.

На следващо място правилно е изложил районният съдия, че при подаване на искането за допускане на обезпечение ответниците е следвало добросъвестно да упражнят правата си по закон и предварително да проучат какви имоти притежава лицето, по отношение на което са възнамерявали да предявят бъдещ иск и са поискали налагане на възбрана върху негови недвижим имоти. Това е могло да бъде извършено посредством проверка в имотния регистър, който е публичен.