Решение № 21065 от 19.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21065 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110104529 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Б. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза от Договор за потребителски кредит № 277237, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1085,09 лева /съгласно увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от 31.10.2023г./, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба да окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който страните се уговорили да се отпусне заем в размер на 1100 лева, със задължение да бъде погасен чрез 19 вноски, дължими на всеки 14 дни от срока на договора.

Размерът на ГПР се сочи, че е малко под 50 %. Твърди, че задължението е изцяло погасено чрез рефинансиране. В Договора било уговорено, че в срок от три дни от сключването, кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като при един поръчител същият следвало да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите следвало и да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Сочи, че поставените изисквания са изначално неизпълними от длъжника.

1

Още със сключването на Договора била начислена неустойка, която била включена в погасителния план. Подробно аргументира, че начислената неустойка е следвало да бъде включена в размера на ГПР, в който случай твърди, че същият ще надхвърля максимално допустимия. Излага подробно, че клаузата уреждаща неустойката е нищожна поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради това, че същата е неравноправна. Прави възражение за нищожност на целия договор.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е посочил, че признава предявения иск. Изложил е, че нищожността на отделни клаузи, не влече нищожност на целия договор. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца. Посочил е че ищецът не е заплащал суми за неустойки по договора за кредит.

С определението си от 23.07.2023г. съдът е указал на ответника да уточни кой от предявените искове признава и кой – оспорва с оглед наличието на взаимоизключващи се изявления в отговора на исковата молба – че ответникът признава иска, но същевременно и че ищецът не е извършвал плащания на неустойката, с което ответникът по същество оспорва предявения осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума за неустойка.

Доколкото ответникът не е изпълнил дадените от съда указания и съобразно направените в отговора на исковата молба изявления съдът приема, че ответникът е признал основателността единствено на предявения установителен иск за нищожност на неустоечната клауза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна неустоечна клауза, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит, част от съдържанието на който договор е неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

2

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия по делото препис от сключения между страните Договор за паричен заем № 277237 от 22.02.2019г.

Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. В чл. 8 от договора е предвидено, че с подписването на настоящия договор заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1072,41 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № 1 към настоящия договор за заем.

В конкретния случай ответникът не оспорва, а признава нищожността на процесната договорна клауза, но липсва искане на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, поради което по същество съдът намира следното.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, 3 залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 97 % от размера на заетата сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди.

По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза, уговорена в чл. 8 от процесния договор, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

На следващо място, във връзка с предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдът, като съобрази съдържанието на цитираните клаузи намира, че при сключване на процесния договор не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл.

19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2019г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ 4 разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.