Решение № 13441 от 24.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13441 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. К.А като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110132698 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от ищеца Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – града Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу ответника В.

К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 4512,33 лв., представляваща главница по договор за ****** , сключен на 22.10.2021 г., сключен с „Б. П. П. Ф. С.А.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 339,72 лв. възнаградителна лихва за периода 14.01.2021 г. – 15.11.2021 г. и с правно основание вр. 86, ал.1, вр. чл. 99 ЗЗД във за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 378.77 лв. – лихва за забава за периода 15.01.2021 г. – 24.01.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3419/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 22.10.2020 г. ответникът сключил с „Б.

П. П. Ф. С.А.“ договор за ******, по силата на който била предоставена сума в размер на 5000 лв., който заемателят усвоил изцяло, която сума заемателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер 674.21 лв. и застрахователна премия в размер 355.80 лв. в срок до 15.11.2021 г. на 12 равни месечни вноски от по 500.03 лв., което задължение не изпълнил и дължи сумата 4512,33 лв. главница; сумата 339,77 лв. възнаградителна лихва за периода 14.01.2021 г.

– 15.11.2021 г. и лихва за забава в размер 378.77 лв. за периода 15.01.2021 г. – 24.01.2022 г. Твърди, че на 07.07.2021 г. по силата на сключен между него и „Б.

П. П. Ф. С.А.“ договор за продажба и прехвърляне на вземания, вземанията на кредитодателя по договора, били прехвърлени на ищеца, за което 1 ответникът е уведомен. Предвид изложеното твърди, че ответникът дължи посочените по – горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение, срещу вземанията, по която постъпило от ответника възражение, обосноваващо интереса от предявяване на искове за установяването им.

Ответникът В. К. С., в депозиран в срока по чл.131 отговор на исковата молба, оспорва предявените искове като неоснователни при твърдения, че договорът за цесия е сключен за срок от 1 година, който не е продължен, в приложение на чл.6, т.3, поради което към момента на подписване на приложението за процесните вземания не е съществувало облигационно отношение по силата на договор за цесия и ответникът не е кредитор. Отделно от това твърди, че цесията не му е съобщена преди предявяване на иска, а към исковата молба не е приложено уведомление, поради което твърденията за уведомява, чрез връчването й са неоснователно, а приложеното уведомително писмо не е надлежно връчено, тъй като клаузата на чл.9 от договора е нищожна. С уточнителна молба ответникът пояснява възражение за неравноправност на клаузата на договора, в която е посочен размера на лихвата, тъй като не стават ясни критериите, въз основа на които е определен, не става ясно с погасителната вноска какви компоненти се погасяват – главница, лихва, застраховка, нито пък как е изчислен ГПР и какви услуги се предоставят за удържаната „такса ангажимент“. Нищожна била и клаузата на чл. 16, с която е предвидено, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата по договора на трето лице. Поддържа, че посочените клаузи нарушават принципа на добросъвестност във вреда на кредотопалучателя.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 3419/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за процесните суми. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срок, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.

По делото е представен Договор за кредит за потребителски кредит номер PLUS18178821, сключен между „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон България и ответника за сумата 5000 лв., при лихвен процент 20,47 %, ГПР 30,19 %, срок за връщане на сумата на 12 месечни погасителни вноски, с последна вноска с падеж 15.11.2021 г. По кредита е начислена и застрахователна премия „Застраховка на плащанията” в размер на 355,80 лв.

Представени са общи условия на договора за кредит, Догов рза застрахователно посредничество, Сертификат за сключена застраховка от 22.10.2020 г., както и общи условия към застрахователния договор.

Видно от приложения по делото Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 19.08.2019 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон България и ищеца и Приложение № 1 от 07.07.2021 г., кредитодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем, което прехвърляне е потвърдено от цедента.

Представено е пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията по кредити, както и уведомително писмо до ответника, ведно с разписка за получаването му.

По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Вещото 2 лице след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че кредита е усвоен на 23.10.2020 г., като за погасяването му са постъпили суми в общ размер на 1000,06 лв., с които са погасени 606,27 лв. главница, 88,95 лв. застрахователна премия и 304,84 лв. възнаградителна лихва. По кредита са останали неплатени 4393,73 лв. главница, 118,60 лв. застрахователна премия и 339,72 лв. възнаградителна лихва. Вещото лице и изчислило и обезщетението за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно 395,40 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че му е цедирано вземане срещу ответника в претендираните размери, произтичащо от валидно възникнало правоотношение по договор за кредит с „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон България, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на което кредитадателят е предоставил на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил да я върне при уговорените условия и в уговорените срокове, настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора или настъпване на крайния падеж на договора, както и, че е уведомил на длъжника за извършеното прехвърляне.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор Б. П. П. Ф.“ С.А. клон България.

Уведомлението за цесията, както и пълномощното, с което цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника са приложени като доказателства към исковата молба и същите са надлежно връчени на ответника. При тези обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземането срещу него е станало в хода да исковото производство, което следва да бъде съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл - Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). В тази връзка, константна е практиката на ВКС, че уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента, какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл - Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).

Доказано бе и съществувалото договорно правоотношение между първоначалния кредитор Б. П. П. Ф.“ С.А. клон България и ответника по силата договор за паричен заем в размер на 5000 лв., който е усвоен на 23.10.2020 г. до размера на 4825 лв., и по който договор ответникът е заплатил общо 1000,06 лева. Без значение по отношение на действието на цесионния договор е обстоятелството, че е изтекъл крайния срок на договора, доколкото задълженията по него не са погасени, а предмет на настоящото дело е именно установяване съществуването на задълженията по този договор.

Съдът дължи произнасяне по възраженията за нищожност на някои от клаузите в договора, релевирани с отговора на исковата молба и допълнителна уточнителна молба, като дължи и самостоятелна преценка на действителността на правоотношението при предпоставките, обсъдени в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът не споделя довода на ответника за нищожност на клаузата на чл. 16 от договора, с която е предвидено, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по него на трето лице без да е необходимо предварително да получи съгласие от кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 16 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която дава 3 възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Съдът намира, че с подписването на сключения между страните договор с включен в него посочената клауза, кредитополучателят е изявил съгласие за прехвърляне на правата на кредитора по договора. От друга страна, не е налице втората предпоставка за да е налице неравноправност на клаузата, а именно прехвърлянето на правата по договора да води до намаляване на гаранциите за потребителя. Договорът е такъв за предоставяне на кредит, по който задълженията на кредитодателя се изчерпват с предоставянето на сумата по договорения кредит на кредитополучателя. Следователно при този вид договори прехвърлянето на вземанията по тях не би могло да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя, доколкото при тяхното действие след усвояването съществува единствено задължение на кредитополучателя да върне заетата сума, съгласно условията на договора. В този смисъл, разпоредбите на чл. 99 и сл. ЗЗД дават достатъчно гаранции на длъжника при погасяване на задължението преди да е уведомен за цесията, поради което по арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД в случай, че плати на стария кредитор преди да е уведомен за цесията, същият се освобождава от задължението.

Съдът следва да извърши проверка на клаузата на чл. 2 от договора за кредит, съгласно която кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договор при фиксирана лихва, която такса се заплаща при усвояване на кредита и се удържа от кредитополучателя. В случая таксата е в размер на 175 лв. и съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза е удържана при усвояването на кредита. Съдът намира, че така уговорената такса ангажимент пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, съгласно която, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Уговорената такса за предоставяне на договор за кредит при фиксиран лихвен процент не попада в изключението по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото това не представлява допълнителна услуга, а представлява такса свързана с усвояването и управлението на договора. Таксата за предоставянето на фиксиран лихвен процент е свързана с поетия кредитен риск от страна на кредитодателя, свързан с възможни съществени промени в икономическите условия, които в друг случай биха довели до повишаване на лихвата, поради което този разход следва да намери отражение в лихвата, респективно да бъде включен в годишни процент на разходите.