Решение № 2289 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2289 гр. С., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100508884 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. И. Л., срещу решение № 11615 от 17.06.2025 г. по гр. дело № 56387/2024 г. на СРС, ГО, 89 състав, в частта му, с която е увеличена дължимата от въззивника месечна издръжка за детето от 550 лв., на 800 лв. Моли решението в тази част да бъде отменено.

Въззиваемата страна Е. А. Л., действащ чрез негова майка и законен представител В. Х. И.а– Л.а, с с отговора на въззивната жалба моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

За съдебно заседание въззивника, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представя списък на разноските, които претендира.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ 1 на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 11615 от 17.06.2025 г. по гр. дело № 56387/2024 г., СРС, ГО, 89 състав, на основание чл. 150 СК , е изменил определения с решение № 1282/05.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 3979/2023 г. по описа на СГС, с което е изменено решение № 4839/17.01.2022г. по гр.д. № 2827/2020 г. по описа на СРС, ГО, размер на месечната издръжка, която бащата А. И. Л., ЕГН********** е осъден да заплаща на детето Е. А. Л., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен представител В. Х. И.а – Л.а, ЕГН**********, като го е увеличил от 550 лв., на 800 лева месечно, платима от първо до пето число на текущия месец, считано от 24.09.2024 г., до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния претендиран размер от 900 лв. месечно. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Л. да заплати на Е. А. Л., действащ чрез своята майка и законен представител В. Х. И.а– Л.а, сумата от 533,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. И. Л., да заплати по сметка на СРС сумата от 360,00 лв., представляваща държавна такса за производството по делото, изчислена върху увеличения размер на издръжката. Съдът е постановил, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението.

Въззивникът навежда довоти, че представените по делото листове, с които ищцовата страна твърди, че доказва направени разноски за частни уроци през учебната 2024/ 2025 г., не представляват годно доказателствено средство, като ответникът ги е оспорил, но съдът не е изложил мотиви, защо ги приема за доказани. Липсата на основание за разходи за частни уроци е и факта, че майката и бабата на ищеца по майчина линия са филолози по образование, а майката е и учител. Съдът е приел като допустим разход направените от майката разноски по сметка на Американския колеж за лагер в 2

Испания (562,04 лв.), приемен изпит (60 лв.), пробен изпит (120 лв.) и есе (360 лв., неправилно посочено в решението като такса за частни уроци.), които не са били съгласувани с бащата. Излага, че разноските за летен езиков лагер в Испания в размер на над 1000 лв. не съответстват на законовото изискване да са за „живот, необходими за развитието на детето “, а го надхвърлят, че СРС не е съпоставил разноските, които страните правят за жилище, погасявания от бащата банков кредит и, че не става ясно дали съдът е съобразил, че през част от периода бащата е получавал помощ за безработен.

Тези доводи настоящата инстанция счита за частично основателни.

Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия баща. При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, или увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай с фактическите твърдения в исковата молба ищеца е основал иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си, поради нарастване на възрастта му, предстоящото му кандидатстване му в друго учебно заведение, хроничната му бронхиална астма, поради което ще посещава уроци по плуване и очилата, които детето носи и които често сменя.

Решение № 4839/17.01.2022 г. по гр.д. № 2827/2020 г. по описа на СРС, ГО, с което е определен предходния размер на издръжката за детето Е. от неговия баща, е влязло в сила на 05.03.2024 г.

Исковата молба за изменението на тази издръжка е подадена на 24.09.2024 г.-т.е. след шест месеца и половина.

Базата за установяване на финансовите възможности на родителите да 3 участват в издръжката на детето си са техните доходи, установени с писмени доказателства (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС).

В първоинстанционното производство за релевантния период(след определяне на предходния размер на издръжкатаза детето от неговия баща), са представени доказателства- за майката на ищеца- среден брутен месечен доход около 3000 лева, като се установи и че същата заплаща месечен наем на бащата на ищеца в размер на 257,00 лева; В периода март 2024 г. – март 2025 г. ответникът е получавал обезщетение за безработица в среден размер на 1740 лева, а от месец юли 2024 г. получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 7200 лв., наем в размер на 257 лв. и има задължения по договор за ипотечен и потребителски кредит от 2300,00 лева на месец.

Заболяването на Е.-хронична бронхиална астма, датира преди предходното определяне на издръжката и размера й е бил съобразен със заболяването на детето.

Представените доказателства за направени разходи за частни уроци на Е. са за учебната 2024 г.-2025 г. и са с оглед кандидатстване на детето след завършване на 7 клас, което вече се е осъществило.

Настоящата инстанция счита за допустим разход направените от майката разноски по сметка на Американския колеж за лагер в Испания, приемен изпит, пробен изпит и есе, включително и разноските за летен езиков лагер в Испания, за които се твърди, че не са били съгласувани с бащата, съобразявайки и точка 1 на Постановление № 5 от 1998 г. на Пленума на ВС на РБ, изискващо да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно, тъй като общите доходи на родителите предполагат такъв стандарт за детето им.

С оглед установените доходи на родителите на Е., необходимите за собствената им издръжка средства, и доказаните извънкласни, посещавани от детето занимания, за които са необходими допълнителни финансови средства, настоящия съдебен състав счита, че за детето месечно е необходима сума за издръжката му около 1100 лв., от които бащата следва да поеме за сума в размер на 650 лв.- 332,34 евро, като съдът съобрази и, че бащата следва да поеме по-голям дял, тъй като майката полага преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на това дете.

4

Поради изложеното, решението в обжалваната му част следва да бъде отменено в разликата над 650 лв. до размер на 800 лв. и за държавната такса, която бащата е осъден да заплати за определената издръжка- за разликата над 144 лв.

При този изход на делото, въззиваемата страна има право на присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата, но доказателства за действително извършени разноски не са представени- липсва договор за правна помощ, с който да е уговорен размера на адвокатското възнаграждение и указан вида на плащане.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11615 от 17.06.2025 г. по гр. дело № 56387/2024 г. на СРС, ГО, 89 състав, в частта, в която А. И. Л., ЕГН********** е осъден да заплаща на детето Е. А. Л., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен представител В. Х. И.а – Л.а, ЕГН**********, издръжка в размер на 800 лева месечно, платима от първо до пето число на текущия месец, считано от 24.09.2024 г., до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, за разликата над 650 лв., до размер на 800 лв. и в частта му, с която А. И. Л., ЕГН********** е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса за определената издръжка в размер на 360 лв.- за разликата над 144 лв., като в останалата му обжалвана частПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А. Л., действащ чрез своята майка и законен представител В. Х. И.а– Л.а, за присъждане на разноски, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6