Решение № 318 от 25.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 123/2026
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. Велико Търново, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Еманоел Вардаров
ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500123 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение№1437/08.12.2025г. по гр.дело№652/2024г. на ГОРС, съдът е: -отхвърлил предявения иск от К. К. С. с ЕГН**********, с адрес в гр.Л. ул.„Ст.К.“№... вх......, против Р.
Г. А. с ЕГН**********, с настоящ адрес: с.Д.д. ул.“Л.“№.... Общ.Л., за осъждане на К. К. С. на основание чл.109 от ЗС: -да прекрати действията си по застрашаване на собствеността на ищеца върху жилищна сграда-къща, построена в собствения му имот с кадастр.№588 УПИ II-322 в кв.39 по плана на с.Д.д. Общ.Л., с площ от 160.00кв.м. и в УПИ II-322 в кв.39 по плана на с.Д.д. Общ.Л., с площ от 199.00кв.м. при граници: на север - улица, на изток улица, на юг-улица, на запад - имот № 587 като премахне стопанските постройки(лека дървена конструкция) или ги премести на безопасно разстояние от основите на къщата му; да прекрати действията си по лишаване на ищеца от възможност да ползва кладенеца, находящ се в собствения му имот с кадастр.№588 УПИ - II-322 в кв.39 по плана на с.Д.д.
Общ.Л., с площ от 160.00кв.м. и в УПИ II-322 в кв.39 по плана на с.Д.д. Общ.Л., с площ от 199.00кв.м., с построената в имота жилищна сграда-къща със застроена площ от 96.00кв.м., при граници: на север - улица, на изток - улица, на юг-улица, на запад - имот № 587 като възстанови гривната на кладенеца на първоначалното и място и премахне заграждението с мрежа върху и около кладенеца, както и искането за присъждане на сторените по делото разноски; -осъдил К. К. С. с ЕГН**********, с адрес в гр.Л. ул.„Ст.К.“№......., да заплати на 1
Р. Г. А. с ЕГН**********, с настоящ адрес: с.Д.д. ул.“Л.“№........Общ.Л., сумата 1370.00лв., представляваща направените съдебни разноски по гр.дело№652/2024г. на ГОРС(за заплатено адв.възнаграждение и възнаграждение за вещо лице).
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от К. К. С.(чрез адв.Св.М. от ВТАК) против Решение№1437/08.12.2025г. по гр.дело№652/2024г. на ГОРС.
Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. За да постанови, решението си ГОРС се позовал най-вече на заключението на назначената по делото експертиза с участието на вещото лице Р.Г.. Приел заключението безрезервно и в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и при сериозно нарушение на правилата на етиката на гражданския процес(ищецът-въззивник е началото на процеса посочил, че не желае в състава на експертизата да бъде включвана като вещо лице Р.Г., за което се мотивирал…). Съдът уважил искането не бил включил в състава на експертизата въпросното вещо лице. Същото е последвало и при последващи назначавания на вещи лица за същата експертиза. При промяна на състава на съда обаче, без да се изложат мотиви защо, въпросната Р.Г. била назначена за вещо лице. Не става ясно защо и на какво основание решението на първоначалния състав на съда не е взето предвид. Етиката на гражданското правораздаване задължава съда да посочи съображенията си, за да разсее приетите вече съмнения на първоначалния състав в обективността на вещото лице Г.. Необяснимо ГОРС не бил посочил в мотивите си защо не приема показанията на разпитаните по делото свидетели, доведени от ищеца-въззивник, като не възприел изречение от показанията на св.А. Г. изолирано от останалото. Намира решението е необосновано, като на практика мотивите му възпроизвеждат единствено заключението на експертизата с участието на в. лице Г., за която пък веднъж е прието, че не следва да участва поради заинтересуваност.
Необосновано било отклонено и обсъждането на установеното обстоятелство, че стопанската постройка на ответницата-въззиваема била изградена без документи и необходимите съгласия(Дали съществуването й само по себе си не представлява съществено нарушаване на правото на К. К. С. да упражнява правото си собственост…). ГОРС бил придал неправилно и необективно тълкуване на изводите на втората експертизата по отношение на точната граница между двата спорни имота, след като експертите заявили, че точните граници са предмет на друга експертиза и те не могат да кажат къде е точната граница на имотите. Не става ясно как първоинстанционният съд приел, че незаконното строителство на ответницата-въззиваема попада изцяло в нейния имот след като експертите не отговорили категорично на този въпрос. Вещите лица се позовавали на предположения, че част от имота на ищеца-въззивник, придаден му по регулация, бил върнат на ответницата-въззиваема, без да проверят дали е извършено плащане на придадения имот, дали тази част е владяна и придобита по давност. Безкритичното приемане на становището на вещите лица по правен въпрос е процесуално недопустимо. При изготвяне на доклада ГОРС не включил в него въпроса за спора за границата и извършеното отчуждение на частта от имота на ответницата-въззиваема, нито разпредели доказателствената тежест за страните по този въпрос. На практика единствено въз основа на предположения на вещи лицастроителни специалисти ГОРС постановил решението си по същество, касаещо правни 2 въпроси. Първоинстанционният съд стигнал до необоснования извод, че с действията си ответницата-въззиваема не препятствала ползването на кладенеца, но не бил отчел, че извършеното от нея укрепване от нейна страна станало след завеждане на делото.
Ползването на кладенеца не се изразявало само в извличането на вода от него, но и в поддържането му. Ищецът-въззивник бил затруднен да осъществи ефективен ремонт от своя страна без съдействието на ответницата-въззиваема, но същата отказвала да му го даде.
Необосновано ГОРС не приел, че ответницата-въззиваема пречи на ищеца-въззивник да ползва собствеността си в пълен обем, като К. Кр.С. извършил ремонт на покрива на къщата си и на стопанската си постройка, но не можел да довърши ремонта, тъй като стопанската постройка на ответницата-въззиваема била с покрив, забит в стената на постройката на К.
Кр.С.. Това ограничава правата му на собственик и е без значение къде се намира спрямо границата стопанската постройка на ответницата-въззиваема при положение, че същата била незаконно строителство. Предполагаемата регулационна граница била установена без да се извърши проверка дали след отчуждаването настъпило плащане или не и имало придобиване по давност. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р. Г. А.(чрез адв.В. Ил.К. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърден, като правилно и законосъобразно. Претендира сторените съдебноделоводни разноски във въззивната инстанция. Счита, че при постановяване на решението не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обстоятелството, че ГОРС/след отказ на други вещи лица/ назначил като едно от вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза Р.Г. и е мотивирал решението си със заключението на експертизата с нейно участие, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочените в молбата на въззивника основания, а именно - че в качеството си на зам.кмет на Общ.Л., Г. се произнасяла по преписки във връзка с имота, не само не били доказани, но и били опровергани от приложените към отговора доказателства, както и от обясненията на вещото лице. Заключението е било изготвено от две вещи лица и се основавало и е в съответствие с приложените по делото писмени доказателства, планове и скици, издадени от Община Л.. Неоснователно било твърдението във въззивната жалба, че в доклада на ГОРС не бил включен въпрос за спор относно границата между имотите на страните и по него не била разпределяна доказателствена тежест. Доколкото предявеният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС, съдът правилно е възложил в тежест на К. Кр.С. да установи твърденията в исковата си молба, а именно: „че покривът на стопанската постройка на Р. Г. А. попада в имота му; че стопанската постройка няма приспособления за отвеждане на дъжд и сняг; че атмосферните води се изливат в имота му до основите на жилищната сграда и те са започнали да се рушат; че кладенецът се намира в неговия имот; че Р. Г.А. е премахнала гривната на кладенеца и оградила с мрежа пространството над границата на двата имота и над кладенеца; че мрежата пречи на ползване на кладенеца и без гривната кладенеца не 3 може да се ползва безопасно." Въпросът за кадастралната граница между двата имота и прилагането на регулационната граница е възникнал в хода на делото, като този въпрос е бил от значение за изясняване едно от твърденията на К. Кр.С. - дали покривът на стопанската постройка на Р. Г.А. попада в неговия имот. По делото било установено, че покривът на стопанската постройка на Р. Г.А. не засяга имота на К. Кр.С.. Напротив, установено е, че покривът на навеса в имота на К. Кр.С., който бил продължение на покрива на жилищната му сграда, бил разположен над покрива на стопанската постройка на Р. Г.А. и дъждовните води от него се изливат върху стопанската постройка на Р. Г.А.(имало улук, по който дъждовните води се отвеждат извън двата имота - на улицата…). Установено е, че навесът на К. Кр.С. бил разположен на границата между двата имота, като покривът му навлиза в имота на Р. Г.А.. Безспорно било установено, че водите от покрива на стопанската постройка на Р. Г.А. не се изливат в имота на К. Кр.С. и не подкопавали основите на жилищната му сграда, поради което не било налице неоснователно действие, което да пречи на К. Кр.С. да упражнява правото си на собственост. Обстоятелството, че за изграждане на стопанската постройка на Р. Г.А. нямало строителни книжа, не влияело на крайния резултат от делото, още повече, че вещите лица са изразили становище, че тя била търпим строеж.
Но дори постройката да е незаконна, след като същата не пречи на К. Кр.С. да упражнява правото си на собственост, искът за нейното премахване или преместване е неоснователен.
Счита за обосновани и изводите на ГОРС за неоснователност и на втората искова претенция - за възстановяване гривната на кладенеца, която неоснователно била смъкната от Р. Г.А., и за премахване заграждението с мрежа върху и около кладенеца. На регулационната граница между имотите на страните бил построен кладенец, който се ползвал от собствениците на двата имота. Счита за недоказани твърденията на К. Кр.С., че кладенецът се намирал изцяло в неговия имот, респ., че той имал някакви вещни права върху него. Гривната на кладенеца не била премествана от Р. Г.А., но зидарията под нея била в лошо състояние и гривната се приплъзнала към имота и. Оградната мрежа между имотите била разположена вертикално над кладенеца, като същата не пречела на К. Кр.С. да го ползва(самият той го ползвал през миналата година…). Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна.
Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90e47004-a45e-4d72-9218-c1a57f3190ac