Решение № 151 от 12.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500020 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на О. А. М. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Станимир Велев, срещу Решение №365/27.10.25г., постановено по гр. дело №861/2024 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск, за признаване за установено по отношение на А. В. М., че е собственик на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:

1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 65 кв.м., прилежащи части: 1.469% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж;

2) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, предназначение: Курортна, туристическа сграда, сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 104,08 кв.м., прилежащи части: съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж;

3) 1/19 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети 1

Влас, адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира на етаж -*** в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Гараж, брой нива на обекта:

1, посочена в документа площ: 713,99 кв.м., прилежащи части: 60,69 кв.м. (14.06%) идеални части от общите части, като неоснователен и недоказан.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Според въззивника, страните по делото са живели заедно повече от 35 години преди завеждане на иска, видно и от представените доказателства, в това число и без да имат сключен брак. Поради това намира за неправилна правната квалификация на иска – чл.21, ал.1 СК и съдебната практика, посочена от съда. Според въззивника, страните не са български граждани и не са сключили граждански брак по българския закон.

Заявява, че ответникът е признал иска, но съдът не е уважил искането на ищеца да постанови решение по реда на чл.237 ГПК, с което е нарушил нормата на чл.5 ГПК.

Съдът е провел съдебно дирене и е събрал доказателства, чрез разпита на свидетеля К., която е потвърдила твърденията в исковата молба, че ищцата в продължение на 10 години е считала че страните са семейство, но съдът е игнорирал тези показания.

Въззиваемият – ответник А. В. М. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на съдебното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК. Съдът е установил, че ищцата и ответникът са във фактическо съпружеско съжителство, продължило повече от 35 години, от което са родени децата им Е. – на ***г. и Е. – на ***г. Установил е, че ответникът А. В. М. е придобил правото на собственост на недвижими имоти, находящи се в ***, както следва:

- с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №63, том V, рег.№5289, дело №830/2011г. на нотариус Линка Чуткина - самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ***, разположен на *** етаж, с предназначение: Жилище, апартамент, находящо се в ***, с обща площ на обекта и прилежащите общи части, равняваща се на 65 кв.м., ведно с 1.469% идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***, както и същият процент идеални части от правото на строеж върху Поземлен имот с идентификатор ***;

- с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №119, том V, рег.№5687, дело №905/2012г. на нотариус Линка Чуткина - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – апартамент ***, с площ от 104,08 кв. м., брой нива на обекта, в ***, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, в която се намира апартамента, представляваща сграда с идентификатор ***, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот;

- с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №104, том XII, рег. №10891, дело №2257/2012г. на нотариус Стоян Ангелов правото на собственост върху 1/19 (една деветнадесета) идеална част от подземен гараж с административен адрес: ***, с идентификатор ***, целият с площ от 713,99 кв.м. и 14,06% идеални части, равняващи се на 60,69 кв.м. прилежащи идеални части от общите части на сградата, както и съответния процент идеални части от правото на строеж върху описания по-горе поземлен имот, находящ се на втори сутеренен етаж, в жилищна сграда курортен тип, комплекс „Каприз“- Свети Влас, 2 изградена в Поземлен имот с идентификатор ***, състоящ се от 19 гаражни места, с реално ползване на паркомясто № 16 с площ от 17,43 квадратни метра съгласно одобрен проект.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид установените факти и обстоятелства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже: според нормата на чл.237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Правилото на ал.3 посочва, че решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – напр. по брачни искове - чл.324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. Исковете за собственост не са сред посочените изключения.

Според нормата на чл. 77 ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Когато е предявен иск за собственост (като настоящия), за да защити правото си, ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав на твърдяния от него придобивен способ. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът следва да се отхвърли, дори ответникът да заяви, че го признава. „Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска.

Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл.175 ГПК ..... С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“ (Решение №20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№5289/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова).

В настоящия случай, по твърденията на ищцата в исковата молба, че е собственик на ½ ид.ч. от гореописаните имоти, НРС е оставил исковата молба без движение с Разпореждане №1981/23.07.24г., за посочване на основанието, на което ищцата претендира собствеността – дали се позовава на норма в законодателството на Руската федерация, регламентираща възникване на съсобственост върху придобити недвижими имоти при фактическо съпружеско съжителство или твърди, че горепосочените сделки, с които ответникът е придобил правото на собственост са симулативни. В отговор на разпореждането, ищцата е заявила, че е сключила брак с ответника на 27.02.24г., с който „страните са узаконили семейната си връзка и техните лични отношения, същите са заявили ясно в исковата молба, че желаят да уредят и имуществените си отношения“. Приложени са фотокопия на документи, за които не може да се приеме, че съставляват официални такива, удостоверяващи семейно положение.

При така направеното уточнение, НРС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. По подадена от ищцата частна жалба, БОС с Определение №3148/13.12.24г. по ВЧГД №1490/24г. е отменил определението и е върнал делото на НРС, като е посочил, че непосочването на основанието за придобиване на правото на собственост не обуславя допустимостта, а основателността на иска.

Така твърденията на ищцата са, че е собственик, т.к. с ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство, а към датата на предявяване на иска са сключили граждански брак.

3

Съобразно нормата на чл.21 СК, вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. В настоящия случай, БОС споделя изводите на НРС, че представените доказателства, освен че са представени на руски език, без превод на български, сами по себе си не установяват сключването на брак между страните по делото. Но дори да се приеме за установено, че на 27.02.24г. е сключен граждански брак, този факт няма отношение към правото на собственост, доколкото то е придобито само от ответника и то преди сключване на брака, а сключването на брак няма ретроактивно действие спрямо придобитите имуществени права.

Извън горното, ищцата не посочва някой от способите, съдържащи се в нормата на чл.77 ЗС, на който да основава придобиване на правото на собственост, поради което въззивната инстанция не може да извърши анализ в тази връзка. Според показанията на св.К., страните „имат апартамент“, „имат имот, който е на дъщеря им“, „закупиха апартамента на дъщеря им“, „имат гараж“, но от тези показания не може да се направи извод какво е придобивното основание, от което ищцата черпи правата си – правна сделка (каква), привидна сделка, прикриваща прикрита или друго.

За пълнота на изложението следва да се каже, че ако страните желаят да уредят имуществените си отношения по повод имоти, придобити преди брака, за тях е налице възможността по чл.37, ал.3 СК.

Поради изложените съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски не се претендират от страните и не следва да им се присъждат.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №365/27.10.25г., постановено по гр. дело №861/2024 г. по описа на Районен съд Несебър.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________