Решение № 5019 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5019 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20241100109602 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК, във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АДРДАСТРОЙ“ ЕООД поддържа твърдение, че има качеството на кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ („КТБ“ АД). На 02.03.2017 г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в Търговския регистър, била обявена с вписване № 20170302121227 частична сметка за разпределение на налични суми между онези кредитори на банката, които са с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност и в която сметка ищецът бил включен с вземане за сумата от 8 341 525,28 лева, произтичащо от Договор за срочен заем, сключен на 04.04.2014г. Съгласно посочената сметка, удовлетворяването на вземанията на ищеца било предвидено в първи ред - по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН. Излагат се твърдения, че ответниците „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“

ЕАД,

/с предишно наименование

„Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД, съобразно уточнителна молба вх. № 110637/15.10.2024 г./ и „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД - били оспорили включването на ищеца „Ардастрой“ ООД в първата частична сметка за разпределение, като кредитори с обезпечени вземания и оспорили 1 поредността на удовлетворяването им. Оспорването било обективирано във възражения до Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

С Решение № 41 от 24.04.2017 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, възраженията на ответниците били уважени, като в одобрената им частична сметка за разпределение била допусната промяна, изразяваща се в изключване на сумата, предвидена за ищцовото дружество и включване на същата за удовлетворяване, но в друг ред на кредиторите – тези по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН. Именно в резултат от предизвиканата в следствие на възраженията на ответниците промяна, в одобрената частична сметка за разпределение в полза на ищеца „Ардастрой“ ООД не били разпределени никакви суми и същият фигурирал в сметката с 0 (нула) лева. Посоченото решение на УС на Фонда за гарантиране на влоговете било оспорено от ищеца, както и от други кредитори пред съда.

С Решение от 19.12.2019 г. по ч. гр. дело № 5835/2017 г. по описа на СГС била изменена одобрената частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН, като вземанията на ищцовото дружество „Адрдастрой“ ООД в размер на 8 341 525,28 лева, вече били включени с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

При така описаната фактическа обстановка, ищецът поддържа твърдения, че ответниците са използвали превратно предоставената им процесуална възможност да подадат възражение срещу частичната сметка за разпределение пред УС на Фонда, формално възползвайки се от легитимацията си на кредитори, чиито вземания са включени в списъка на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 от ЗБН и в списъците по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН. В таза връзка ищецът поддържа доводи, че и двамата кредитори са такива с необезпечени вземания, включени в реда по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, поради което тяхното правно положение нямало да се промени по никакъв начин с изключването на ищеца от разпределението в първи ред. Ищецът релевира своите съображения, че още при подаване на възражението на ответниците срещу включването на суми за „Ардастрой“ ООД - в частичната сметка за разпределение било очевидно, че полза от тези действия би имал единствено принципалът им „Българска Банка за развитие“ ЕАД, който е едноличен собственик на капитала и на двете ответни дружества, но не и самите дружества, които са 2 подали възражение. Подалите възражения ответни дружества, лесно били могли да предвидят, че от това поведение щяла да настъпи сигурна вреда за ищцовото дружество, тъй като можело да бъде направено обосновано предположение, че ако възраженията бъдат удовлетворени, ищцовото дружество, в качеството на кредитор или нямало да получи никакви суми от масата на несъстоятелността, или би се удовлетворило в много по-малка степен и на по-късен етап.

В исковата молба се излагат твърдения, че независимо, че със споменатото по-горе решение на СГС, постановено по ч. гр. д. № 5835/ 2017 г. била изменена одобрената от УС на Фонда сметка за разпределение на суми, ищцовото дружество претърпяло имуществени вреди, тъй като в значителен период от време – между подаването на възраженията и до момента на постановяването на посочения съдебен акт на Софийски градски съд – 19.12.2019 г. от обективна страна бил изтекъл пределно дълъг период от време, през който ищцовото дружество било възпрепятствано да получи предвидените за него суми с частичната сметка за разпределение. Излагат се доводи, че посочените вреди били именно вследствие от действията на ответниците, поради което ищецът счита, че бил налице фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че вредоносното поведение на ответниците се изразявало в подаването на възражения против включването на ищеца в изготвената частична сметка за разпределение в реда по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

Противоправният характер на поведението на ответниците се изразявала не само в това, че те само привидно са се възползвали от формално предоставеното им право на възражение (доколкото независимо от упражняването на възражението, те не можели да извлекат никакви ползи от упражняването на това право), но и в това, че била лесно предвидима тоест очевидна обективната възможност – с действията ответниците да причинят имуществена вреда на ищеца. Като се вземат предвид всички факти и обстоятелства, ищецът поддържа, че извършеното процесуално действие от ответниците било при злоупотреба с права като се позовава на съдебна практика в тази насока.

С предприетите от ответника процесуални действия по подаването на възражения срещу включването на суми за „Ардастрой“ ООД в частичната 3 сметка за разпределение с изключване на ищеца от разпределение в първи ред – по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН, според твърденията на ищеца бил реализиран фактическият състав на процесуален деликт, регламентиран от чл. 3 на ГПК.

Според ищеца, ответниците му дължали обезщетение за причинените от процесуалните им действия имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, които според ищеца били съизмерими със законната лихва върху процесната сума в размер на 8 341 525,28 лева, изчислена за посочения период от 15.03.2017г. /датата на подаване на възраженията срещу частичната сметка за разпределение/ до 19.12.2019г. /датата на решението на СГС по ч. гр. дело № 5835/2017г./. По изчисления на ищеца, тази сума, материализираща вредата от пропусната полза, възлиза на 2 340 261, 27 лв.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, /с предишно наименование „Микрофинаисираща институция Джобс“ ЕАД/ и „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК да му заплатят солидарно сумата от 2 340 261, 27 лева – представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – пропуснати ползи, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес, ищецът моли за осъждане на ответниците, да му заплатят и направените съдебни разноски по делото.

Ответниците – „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД и „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД са депозирали самостоятелни отговори на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, в които всяко от двете дружества по отделно, но с идентични доводи оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани по съображения, подробно изложени в подадените отговори.

В своите становища, двете дружества поддържат идентични тези по допустимостта на претенцията и по нейната основателност. Оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба като недопустими, неоснователни и недоказани. Релевирани са съображения, че исковата претенция е недопустима, като погасена по давност. В тази връзка, ответниците релевират възражение за изтекла погасителна давност на претенцията, като твърдят, че правните последици на давността са се 4 проявили в периода, следващ изтичането на пет години, от датата на подаване на възраженията от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и „ББР Микрофинансиране“ ЕАД срещу частичната сметка за разпределение 15.03.2017г.

Оспорват твърденията на ищеца, че ответниците са използвали превратно предоставената им процесуална възможност да възразят срещу частичната сметка за разпределение пред УС на Фонда. Поддържат се доводи, че ответниците

„Национален гаранционен фонд“

ЕАД и

„ББР

Микрофинансиране“ ЕАД са подали възражение срещу частичната сметка за разпределение, за да защитят законните си интереси, в качеството им на кредитори, както и за запазване на привилегията на вземанията им, с което същите са упражнили всички, предоставени им от закона процесуални възможности за защита. Оспорват се твърденията на ищеца, че действията на ответниците по упражняване правото за запазване на патримониума, включващ собствени материални блага се основава на „формално“ възползване от право, че изключването на кредитор от първи ред, удовлетворявало само останалите кредитори от първи ред, както и твърденията за извличане на полза единствено за едноличния собственик на капитала на ответните дружества.

Оспорват се твърденията на ищеца, че ответниците са осъществили злоупотреба с процесуално право, произтичащо от защитим за обществото правен интерес и че същите са действали неправомерно. В този контекст, ответниците поддържат тезата, че защитата на материалното право в конкретния случай не само, че не противоречала на правото, а била негов израз, поради което упражнявайки го, ответниците защитавали легитимен, правно защитим, икономически и обществено обусловен интерес, който е признат чрез регламентиране на разпоредби за негова защита, една от които е и правото на възражение срещу списъците по чл. 66, ал. 3 от ЗБН.

Ответниците оспорват също и тезата на ищеца, че упражняването на право в защита на легитимен интерес съдържало елемент на противоправност, респективно, че от причинната връзка можело да се прави заключение за наличие на вина. Поддържат становището, че от страна на ответниците не била оспорена претенцията за вземане в производството пред синдика по частичната сметка за разпределение, а само реда в който следвало да бъде 5 удовлетворено вземането на ищеца. Излагат се съображения, че деликтната отговорност обезщетявала само причинените вреди, но не и пропуснати ползи, които ищецът би могъл да реализира. В тази връзка се оспорва тезата, да е налице фактическия състав на деликт. Наред с това се сочи, че частичната сметка за разпределение, и по-конкретно правото на ищеца в проведеното производство по несъстоятелност, е било оборено и от други заинтересовани правни субекти.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства, че на 02.03.2017 г. по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ в Търговския регистър с вписване с № 20170302121227 е била обявена Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД /Н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН от 24.02.2017 г., в която ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД е било включено със сумата от 8 341 525, 28 лева.

От представеното по делото Възражение от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД с вх. № 90-0023/15.03.2017 г. /находящо се на л. 30-42 от делото/ се установява, че дружеството е подало възражение до Фонда за гарантиране на влоговете в Банките срещу изготвената частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в ТР с вписване с № 20170302121227. От съдържанието на възражението е видно, че дружеството „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е посочило, че в качеството си на кредитор на КТБ АД /н/ подава възражение срещу обявената частична сметка на основание чл. 98 от ЗБН. Качеството си на кредитор, дружеството е обосновало като кредитор, който е предявил писмено пред синдика на КТБ /н/ своите вземания с Молба за предявяване на вземания под отлагателно условие с вх. № ЗБН63-1168 от 19.06.2015 г. Посочено е, че предявените вземания на НГФ не са приети в първоначалния списък по чл. 64 ЗБН, обявен в ТР с вписване с № 20150821144252, като по отношение на тези вземания НФГ е подал възражение по чл. 66, ал. 1 ЗБН, което не е уважено в тази част. Окончателното решение на синдика е оспорено пред съда с 6 възражение по чл. 66, ал. 3 ЗБН и вземанията са били включени в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН, обявен в ТР с вписване с № 20160514095154, както следва: вземане в размер на 13 001 047,22 лева – с основание вложител, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН и вземане за законна лихва за забава, дължима за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията, с ред на удовлетворяване на вземанията по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Видно от съдържанието на възражението, в същото е посочено, че НГФ е кредитор, чиито вземания са включени в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН, поради което счита, че е легитимиран да предяви възражение срещу Обявената частична сметка за разпределение на по реда на чл. 98 ЗБН. В раздел II, т. 4 от възражението е посочено, че дружеството НГФ възразява срещу Обявената частична сметка за разпределение, в частта й за разпределение на суми на кредиторите с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.