Решение № 25 от 10.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Враца, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело № 20251400900063 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане, който подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора от ГПК - Производство по търговски спорове.

Постъпила е искова молба от ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер № 87 срещу Ц. Н. М., с ЕГН **********, от с. ***, ул. *** ***, обл. Враца. Ищеца твърди, че на 15.05.2021 г., около 0,30 часа на кръстовище, образувано между първокласен път I-6, 142,356 км и третокласен път III-105, в района на хан Столник, Ц. Н. М., с ЕГН **********, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира", с ДК № BP *** СХ, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 123, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не спазил пътен знак „Б2 - „Спри 1 Пропусни движещите; се по пътя с предимство" и не пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС - лек автомобил марка „Форд", модел „Куга" с ДК № СВ *** АА, като станал единствената причина за ПТП, при което на пътниците в автомобила П.Б. и С.Д.Б., майка и дъщеря, били причинени телесни увреждания и на МПС „Форд" са били причинени значителни имуществени вреди. Доколкото, видно от мотивите към присъда № 6/27.04.2023 г., постановена по НОХД 277/2022 по описа на PC Елин Пелин, телесните повреда били квалифицирани като леки, обвинението на М., по което му било наложено наказание, било по чл. 343, ал. 1, б. „а" вр. чл. 342, ал. 1 НК. Доколкото, видно от присъдата по НОХД № 277/2022 г., горното деяние било извършено на 15.05.2021 г., около 0,30 часа, то от споразумението, сключено по НОХД № 146/2021 г. на PC - Елин Пелин се установявало, че непосредствено след като избягал от мястото на катастрофата деецът приблизително по същото време на 15.05.2021 г., около 0,30 часа бил заловен да шофира 1 автомобила в гр. Елин Пелин с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,54 на хиляда, установено по надлежния ред и му било наложено наказание „лишаване от свобода" кумулирано с наказанието, наложено му по НОХД № 277/2022 г.. Горното било от значение за предявения регресен иск, доколкото се установявало, че и към момента на ПТП деецът управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – 1,54 на хиляда. По отношение на управлявания от ответника лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира" с ДК № BP *** СХ към датата на ПТП била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност" (ГО) на автомобилистите, издадена от ЗД „БУЛ ИНС" АД. Тъй като гореописаното ПТП представлявало покрит риск от полицата ГО, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице С.Д.Б. завела срещу дружеството ищец пряк осъдителен иск за обезщетяване на понесените от нея неимуществени вреди, настъпили при застрахователното събитие. В резултат на това било постановено решение № 87/07.08.2023 г. по гр. д. № 231/2021г. по описа на СОС, потвърдено с решение № 844/15.07.2024 г. на САС, с което окончателно били определени и присъдени следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД: 15 000,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2021 г. до пълно плащане; 350,00 лв., представляващи застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно със законната лихва от 04.09.2021 г. до пълно плащане. Посочените решения били постановени при участието на ответника М. като подпомагаща страна на ЗД „БУЛ ИНС" АД, като на основание чл. 223 ГПК възникнал установителен ефект в отношенията на третото лице и насрещната страна по всички факти, предмет на производството по гр. д. № 31/2022 г. по описа на СОС. За горните суми в полза на увредените лица били издадени изпълнителни листи от въззивния съд, въз основа на които били образувани следните изпълнителни дела: изп. дело № 20248590400213 по описа на ЧСИ С.С., peг. № 859 от КЧСИ за 17490,15 лв.; изп. дело № 20258590400033 по описа на ЧСИ С.С., peг. № 859 от КЧСИ за 4583,34 лв.; изп. дело № 20238590400299 по описа на ЧСИ С.С., peг. № 859 от КЧСИ за 5469,34 лв.. С извършеното плащане на двете застрахователни обезщетения от ЗД „БУЛ ИНС" АД в полза на увреденото лице С.Д.Б., дружеството встъпило в правата на удовлетворените кредитори (увредени лица) срещу прекия причинител на вредите и имало право да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски доколкото било налице регресно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Видно от Присъда № 6/27.04.2023 г., постановена по НОХД 277/2022 и Споразумение по НОХД № 146/2021 по описа на PC-Елин Пелин, ответникът бил признат за виновен за това, че причинил съставомерния резултат при нарушение на правилата за движение, като налице било и квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК - ПТП било причинено в пияно състояние. Ето защо доказан бил целия фактически състав на възникването на регресната отговорност на ответника, доколкото всички относими факти били съдебно установени 2 както в хода на наказателните производства, така и в хода на гр. д. № 31/2022 г. по описа на СОС, по което ответникът Ц. Н. М. бил участвал като помагач на страната на застрахователя. Именно извършеното от страна на ЗД „БУЛ ИНС" АД плащане обуславяло правният интерес от завеждане исковата претенция срещу прекия причинител на вредите, ответник в производството – чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Иска осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 27 542,83 лева, представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 15.05.2021 г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане. Претендира разноски.

В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. С отговора ответника оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва всички факти изложени в исковата молба като заявява, че не дължи посочената сума в размер на 27 000,00 лв.. Оспорва размера на всички посочени суми като счита, че посочените главници са недължими, както и лихвите и разноските, които са прекомерни. Изрично се противопоставя да се търсят от него разноски по образувани срещу ищеца дела и оспорва правото им да ги търсят от ответника. Посочените изпълнителни дела били инициирани по вина на ищеца тъй като отказал да плати доброволно по покрит застрахователен риск. Нямало как при присъдено и влязло в сила съдебно решение по тяхна вина да се образуват изпълнителни дела и след това да имат претенции към ответника.

Същият не дължал никакви разноски по дела водени срещу застраховател, които разноски били причинени от неговото недобросъвестно поведение да изпълни доброволно задължение за плащане по застраховка. Оспорва иска по правно основание, размер и възразява срещу правото да се търси отговорност спрямо ответника по посочените в иска основания. Иска бил неоснователен и недоказан по основание и размер, поради което претендира оставянето му без уважение.

В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца е подал допълнителна искова молба, с която по подробно изложени в същата съображения поддържа доводите си изложени в първоначалната молба и оспорва възраженията на ответника.

В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с доказателствата, ответника не е подал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищеца, в докладвана молба поддържа предявения иск, по съображенията в исковата молба.

В съдебно заседание ответника, в докладвана молба поддържа отговора по изложените в него съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.05.2021 г., че 3 е настъпило ПТП на 15.05.2021 г. около 0 ч. и 20 мин. на първокласен път 1-6 в района на 142.356 км. между л. а. „Форд Куга" с peг. № СВ *** АА, управляван от А.С.Б. и л. а. „Опел Зафира", с peг. № BP *** СХ, със сключена застраховка „ГО“ към датата на ПТП в ЗД „БУЛ ИНС“, управляван от ответника Ц. Н. М.. Видно от протокола, че при ПТП са пострадали С.Д.Б. и П.А.Б., а водача Ц. Н. М. е с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,47 промила.

Установява се от присъда № 6 от 27.04.2023 г., по НОХД № 277/2022 г. по описа на PC - Елин Пелин, че със същата е признат Ц. Н. М. за виновен в това, че: на 15.05.2021 г., около 00,30 часа на кръстовище, образувано между първокласен път ПП 1-6, 142,356 км. и третокласен път III-105 в района на хан Столник, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Зафира", с peг. № BP *** СХ е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата: „чл.123, ал.1:

„Водачът на пътно превозно средство, който е участник в движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, като напуснал местопроизшествието без да спре“ – чл. 50, ал. 1: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, като не е спазил пътен знак „Б 2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ поставен на третокласен път III-105 в района на хан Столник, преди кръстовището с ПП 1-6 не пропуснал движещото се по ПП-1 – 6 пътно превозно средство – лек автомобил марка „Форд Куга", с peг. № СВ *** АА, собственост на А.С.Б. и С.Д.Б. и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 13650,00 лева на лек автомобил марка „Форд Куга", с peг. № СВ *** АА – престъпление по чл.343, ал.1, б. ”а”, вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години. С присъдата е лишен на основание чл. 343г от НК подсъдимия Ц. Н. М. от “Право да управлява МПС” за срок от една година и три месеца.

Установява се от НОХД № 146/2021 г., че със споразумение, Ц. Н. М. е признат за виновен в това, че на 15.05.2021 г., около 00,30 часа в гр. Елин Пелин е управлявал л. а.

„Опел Зафира" с peг. № BP *** СХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда, за което престъпление на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, изпълнението на което наказание е отложено за срок от три години.

Установява се от решение № 87/07.08.2023 г., по т. д. № 231/2021 г., по описа на Софийски окръжен съд, че със същото е осъдено на осн. чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС" АД да заплати на С.Д.Б. сумата от 15 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди - изживян стрес, посттравматично стресово разстройство и физически и психически болки и страдания вследствие нанесени й телесни увреждания контузия на главата с множествени охлузвания по кожата в челната област и мозъчно сътресение, както и страдания от причиненото неудобство в хода на възстановителния 4 процес, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.05.2021 год. на първокласен път 1-6 в района на 142.356 км. между л. а. „Форд Куга" с peг. № СВ *** АА, управляван от А.С.Б., в който пътувала ищцата, и л. а. „Опел Зафира" с peг. № BP *** СХ, управляван от Ц. Н. М., по вина на последния, застрахован със застрахователна полица № BG/02/120002882618 за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника, валидна до 14.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева. Със същото решение е осъдено на осн. чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС" АД да заплати на С.Д.Б. сумата от 350 лева, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди - направени разходи за МРТ, главен мозък, стандартно изследване по фактура № 3000070790/27.08.2021 год., издадена от УМБАЛ „Св.Иван Рилски" ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 582,26 лева и предявения иск по чл. 409 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за претендирания период от 04.09.2021 г. до 16.11.2021 г.. Осъдено е на осн. чл.