Решение № 63 от 24.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Сливен, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230102831 по описа за 2024 година

Предявен е положително установителен иск за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответника, намиращ правното си основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 25.04.2021 г. ответницата в качеството на Кредитополучател сключила Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18557822. Кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен номер. С получаването на кредитната карта, същата била запозната с Общите условия за ползването й, и също така й е била предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 ЗПК.

Посочва, че кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ кредит като на 25.04.2021 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит, сумата в размер от 1000 лв., след което кредитния му лимит бил увеличен на 2500 лв.

1

Съгласно Договора за кредит е подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX- 18557804, с което са били уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Лихвата се начислявала върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. На посоченото основание на Картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 319 лв., за периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2023 г.

С подписването на Договора и с приемането на Общите условия, страните се уговорили че при условие че Кредитополучателят не извършва плащане по едно или повече месечни погасителни вноски, последният дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. Във връзка с това, за периода от 29.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението на съда, на ответника по настоящото производство било начислено обезщетение в забава в размер на 185.35 лв. За периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Изтъква, че на 29.08.2023 г. било подписано Приложение 1 към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ищцовото дружество, по силата на който вземанията, произтичащи от процесния договор CARD- 18557822/ 25.04.2021 г. било прехвърлено в полза на ищеца.

Твърди, че ищеца бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо изх. № УПЦ- П- БНП/CARD- 18557822/13.05.2024 г., изпратено за доставяне и получено от длъжника.

Твърдят, че подали заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата, за което е образувано ЧГД 1708/2024 г. на СлРС.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата, дължи на ищцовото дружество, следните суми присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 1708/2024 г. на СлРС, а именно: 2310.53 лв. - главница; 319 лв.- договорна лихва за периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2023 г.; 185.35 лв.- обезщетение за 2 забава считано от 29.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва, от датата на подаване на заявлението в СлРС до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на направените ч.гр.д. № 1708/2024 на СлРС, съдебни разноски. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

При законоустановения по чл. 131 ГПК едномесечен срок е постъпил отговор от ответната страна. Счита, предявения иск като неоснователен и недоказан.

Посочват, че процесния договор е сключен при нарушение на добрите нрави. Същия попада в полето на Закона за потребителски кредит /ЗПК/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Излага, че Договора не попада в разпоредбите на чл. 10, ал.1 както и на чл. 22 от ЗПК.

Във връзка с това, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7- 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът на потребителски кредит е недействителен.

Считат, че не е ясно посочения ГПР в размер на 31.98 %, което е заблуждаващо за Кредитополучателя, тъй като не са спазени предпоставките на чл. 11, т.10 ЗПК.

Възразяват срещу основателността на иска, като считат, че сключения Договор за потребителски кредит CARD № 18557822/25.04.2021 г. между ищцовото дружество и ответницата е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК и чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Така също изтъкват, че при сравнение между двата текста размера на шрифта не отговаря на необходимите стандарти за потребителски кредит, съгласно чл. 10 от ЗПК.

Изтъква, че размера на шрифта не може да бъде по-малък от 12, а в случая се излагат твърдения, че текста на договора са изписани на шрифт, който е по-малък от 12. Позовава се на различен размер на шрифтовете описани в т. 7 на Договора. В тази връзка намира, че договора за потребителски кредит попада в полето на закона за потребителския кредит и би следвало неговата форма и съдържание да отговарят на императивните разпоредби на чл. 10., ал. 1 от ЗПК. Освен това считат, че договора за потребителския кредит стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация са със шрифт по-малък от 12 пункта, което по силата на чл. 22 от 3

ЗПК е предпоставка договорът да се счита за недействителен. Позовава се на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по гр.д. № 174/2020 г. на Окръжен съд Разград по което е образувано дело С535/2020 г. по което СЕС е дал становище, че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102 ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договорите за потребителски кредит да бъдат предоставени с еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12., т.е. в това решение Европейския съюз е приел, че има обвързаност между договора за потребителски кредит и всички негови елементи, които трябва да отговарят на условията на ЗПК.

На следващо място излага възражение, че изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 не са спазени, съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, което прави договора за потребителски кредит недействителен. Намира, че това е изначална недействителност, съгласно императивните изисквания и това води до последиците на чл. 22 от ЗПК.

В с.з. ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник. С нарочна молба моли да уважи изцяло на исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата не се явява в съдебно заседание, представлява се от пълномощник, който моли съда да обяви за нищожен процесния договор за кредит. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че на 25.04.2021 г. ответницата, в качеството на Кредитополучател сключила Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18557822. Също така не е спорно, че ответницата, в качеството и на кредитополучателят се е възползвал от предоставения й кредит в периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2023 г. усвоила от кредитната карта общо сумата от 1000 лв., като в последствие кредитният лимит бил увеличен на 2500 лв. Лихвата се начислявала върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в 4 който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение, като в конкретния случай е в размер на 319 лв. за периода от 25.04.2023 г. до 28.08.2023 г.

Съгласно подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.08.2023 г., сключено между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD- 18557822 от 25.04.2021 г. е прехвърлен в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Ищцовото дружество е входирало на 26.03.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Пещера, който е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на СлРС. По ч. гр.д.№ 1708/2024 г. по описа на СлРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 989/11.04.2024 г., както следва: сумата от 2310.53 лв. – главница по договор за потребителски кредит № CARD - 18557822, сключен от 25.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 319 лв. - договорна лихва за потребителски кредит, дължима за периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2023 г.; сумата от 185.35 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 29.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението 26.03.2024 г., както и сумата от 156.30 лв., представлявана направени разноски по ч.гр.д. № 1708/2024 г. по описа на СлРС.

В едномесечния срок е предявен настоящия установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който съдът намира за допустим.

По делото са допуснати и назначени две експертизи. От приета съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на неплатената главница по договора за кредит е в размер на 2310.53 лв., а на договорната лихва в размер на 319 лв. Обезщетението за забава начислено върху главницата от 29.08.2023 г.

От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че шрифта в договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD- 18557822 е 12 според 5 изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК. Всички други обаче елементи и допълнителни документи към договора с изключение на приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК – „Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта“, съдържат различни или съвпадащи по размер шрифтове, които са описани в констативно-съобразителната част, т.е. налице е нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като „Подпис на клиент“ и „Подпис на кредитор“ са с размер на същия шрифт 11. Името на клиента електронно подписан под „Подпис на клиент“ е с размер на същия шрифт 8, а CREX-18557804 в таблицата „Погасителен план“ се съдържа текст с размер на шрифта „Garamond“ 11,5, а останалия текст е със същия шрифт, но с размер 12. Установено е също така, че в декларацията за предоставяне на лични данни информация за тяхната обработка във връзка с искане за отпускане на кредит или изпълнение на договора за потребителски кредит CREX-18557804 се съдържа текст със шрифта „Garamond“ 11. Друго отклонение от изискуемият размер на шрифта се съдържа в условията за обработка на лични данни, като информационно известие е написан с размера на шрифта „Garamond“ 11.

Експертът в съдебно заседание уточнява, че има части в които шрифта е по-малък от изискуемия 12.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност, които съдът възприе изцяло, както и по отношение на изготвените експертизи, като непротиворечиви и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.