Решение № 735 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова в присъствието на прокурора И. Н. П. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20263110202200 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по внесено искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали лицето И. К. М. ЕГН:

********** страда от някое от заболяванията, изброени в разпоредбата на чл. 146 ЗЗ, както и с оглед евентуалното му настаняване на лечение по принудителен ред при стационарни условия.

В открито съдебно заседание представителят на ВРП изразява становище, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелстван и я на принудително лечение в специализирано здравно заведение. Моли съда да се произнесе в този смисъл като настани М. на стационарно лечение във Втора психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина“ Варна и за срока, предложен от вещото лице в СПЕ.

Защитникът на освидетелствано лице се солидаризира със становището на вещото лице, че се касае за лице с психично заболяване, но счита, че в случая от събраните по делото доказателства не се извежда и наличието на т.нар. социален критерий, поради което пледира съдът да не настанява лицето на принудително лечение.

Лицето, чието настаняване за лечение се иска, в хода на съдебното следствие е контактно, посочва, че психичното му заболяване датира от преди 16 години, когато катастрофирал в Кипър, получил травма на главата и започнали да му се привиждат хора, които му говорели. Твърди, че са му изписани лекарства, които редовно пие. Твърди, че не пие алкохол едновременно с лекарствата, тъй като при едновременната им употреба стават проблеми в главата му.Тогава се случвали и дрязгите с майка му и влизал в болница понякога 1 с линейка, но понякога без.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Лицето, чието настаняване се иска е на 54 години, със средно образование, разведен, живее с майка си, към момента не работи. По данни от медицинската документация ранното нервно-психично развитие е протекло правилно, като липсват данни за фамилна обремененост с психични заболявания.

В соматичната анамнеза се установяват операция по повод перфорация на дуоденална язва през 2015 г. и претърпяна през юни 2017 г. черепно-мозъчна травма след ПТП, с коматозно състояние за около 10 дни.

От събраните по делото гласни доказателства са налице данни за вредна употреба на алкохол, често водеща до поведенчески декомпенсации.

От 2018 г. насам са налице многократни психиатрични хоспитализации, първоначално с диагноза F07.0 Органично разстройство на личността, а впоследствиеустойчиво с диагноза F06.2 Органично налудно [шизофреноподобно] разстройство, често при придружаваща F10.1 Вредна употреба на алкохол.

От наличната медицинска документация се очертава продължителен болестен процес с органична основа, психотични декомпенсации и поведенчески нарушения.

В различните хоспитализации са описани налудни идеи за преследване и увреждане, зрителни и слухови халюцинации, разкъсан/ускорен мисловен процес, емоционално-волева лабилност, импулсивност, некритичност, негативистичност и болестно снижени познавателни функции.

Психотичната симптоматика не се явява еднократен изолиран епизод, а се повтаря в хода на годините, като обичайно се активира или утежнява на фона на алкохолна употреба и нередовен прием на поддържаща терапия.

Поведението, документирано в материалите по делото и медицинската документация, включва повтарящи се прояви на дезорганизация, вербална агресивност, агресия към предмети, заплашително поведение спрямо майката, конфликти в дома и с околните, както и повреди/нарушения на обществения ред по данни на свидетелите. Тези прояви са в пряка връзка с психопатологичната динамика, импулсивността, болестната некритичност и алкохолната употреба.

При експертното изследване не се установяват актуални нарушения във възприятията в степен на разгърната продуктивна психотична симптоматика, но се установяват съществени остатъчни и трайни белези - леко психомоторно напрежение, говорна оживеност, липса на критичност към психичното състояние, към алкохолната употреба и към необходимостта от продължително лечение, мисловен процес на моменти разкъсан, емоционална лабилност, импулсивност, болестно снижени памет и интелект.

При анализ на документацията се установява повторяем модел на преждевременно прекратяване на стационарния престой или отказ от лечение след частично овладяване на острите прояви. В документацията многократно е отразено изписване по настояване на 2 пациента/близките, подписване на отказ от лечение, спад в мотивацията за стационарно лечение, както и несигурни данни за редовен прием на поддържащата терапия. Това показва липса на траен болестен инсайт и висок риск от бърза декомпенсация след прекратяване на лечението, особено при продължаваща алкохолна употреба.

От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че И. К. М. страда от психично разстройство с органична психотична симптоматика и повтарящи се поведенчески декомпенсации, утежнявани от вредна употреба на алкохол и нередовно лечение.

Състоянието е с рецидивиращ ход, терапевтично повлияващо се в стационарни условия, но с недостатъчна критичност, висок риск от рецидив и риск от агресивно/дезорганизирано поведение при липса на лечение.

От показанията на неговата майка св. А. С. се установи, че И. е агресивен вербално, когато се напие и не пие постоянно лекарствата си, кара се с нея. Същите обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Б. К. – съсед, който посочва,ч е познава И. отдавна, знае за неговото заболяване, като напоследък същият се кара често с майка си, блъска, повредил дори асансьора, като проблемите с него започвали, когато спре да си пие хапчетата.

От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваният И. К. М. с т р а д а о т Органично налудно [шизофреноподобно] разстройство, при придружаваща вредна употреба на алкохол - F10.1.

Разстройството е с хронично-рецидивиращ ход и спада към визираните в чл. 146, ал.

1, т. 1 от Закона за здравето. Проявява се с психотични изживявания, параноидноперсекуторна симптоматика, емоционално-волева лабилност, импулсивност, болестна некритичност, поведенческа дезорганизация и повтарящи се агресивни прояви, които налагат лечение по принудителен ред предвид липсата на критичност у лицето, чието настаняване се иска.

Наред с това, видно от непосредствените впечатления на съда от поведението на г- н М., показанията на неговите близки и хора, имащи непосредствени впечатления от поведението му, както и от съдържанието на заключението по назначената съдебно – психиатрична експертиза, поведението на И. К. М. към настощия момент е изцяло подчинено на установеното у него заболяване, като ако не се положат грижи за лечението му с цел благоприятното му повлияване за в бъдеще същото би могло да представлява опасност както за самия него, така и за околните в това число лицата от близкото му семейно обкръжение.

Поради изложеното съдът намира, че противно на заявеното от защитата в случая е налице и социалният критерий обуславящ необходимостта от настаняване на лицето за лечение.

Към момента освидетелстваният няма съзнание за болест и не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си, поради което и съдът намира, че следва да назначи за 3 лице, което да дава информирано съгласие длъжностно лице, определено от кмета на Община Варна. Това е така с оглед обстоятелството, че единствените му близки – неговата майка е възрастна жена и за нея ще представлява съществено затруднение ежедневното придвижване до болницата, за да посрещат медицинските необходимости, свързани с освидетелствания.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 155 ЗЗ за настаняване на освидетелстваният И.

К. М. на задължително лечение във Втора психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина“ Варна и вземайки предвид становището на вещото лице прецени, че освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице И. К. М.

ЕГН: **********, на

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лечение, СТАЦИОНАРНА ФОРМА, във Втора психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина“ Варна за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал.3 ЗЗ за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на И. К. М. ЕГН: ********** длъжностно лице, определено от кмета на Община Варна.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненски окръжен съд в 7дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4