Решение № 1357 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501342 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 36 от 23.03.2024 год., постановено по т.д.№ 235/2021 год. по описа на Софийския окръжен съд, са отхвърлени предявени от В. Б. С. и Г. П. С. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 100 000 лева за всеки от тях, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната внучка К. Б. Г., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на 18.05.2018 год., ведно със законната лихва от 17.12.2019 год. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявен от А. Г. С. против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната племенница К. Б. Г., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на 18.05.2018 год., ведно със законната лихва от 17.12.2019 год. до окончателното изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявени от Г. Ц. Ц. и К. К. С., и двамата правоприемници на починалия в хода на производството ищец К. С. Ц. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 25 000 лева за всеки от тях, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя им, вследствие смъртта на неговата внучка К. Б. Г., починала при пътнотранспортно произшествие, станало на 18.05.2018 год., ведно със законната лихва от 1

17.12.2019 год. до окончателното изплащане, като с решението са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ищците В. Б. С., Г. П. С., А. Г. С., Г. Ц. Ц. и К. К. С., чрез процесуален представител, като се правят оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна емоционална връзка между тях и починалата сродница. Твърди се, че разпитаните по делото свидетели установили именно такава връзка и вследствие на загубата й, ищците търпят болки и страдания. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на исковете. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият ЗК „Лев Инс” АД оспорва наведените по жалбата доводи и молят за потвърждаване на решението, като претендират и юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

По настоящето дело е установено, че починалата при процесното пътно-транспортно произшествие К. Б. Г. е вписана в удостоверението си за раждане с майка Б. Г. С. и баща – неизвестен; ищцата В. Б. С. е баба по майчина линия на починалата; ищцата А. Г. С. е леля на починалата – сестра на майка й Б. С.; ищецът Г. П. С. е дядо по майчина линия на починалата, а ищците Г. Ц. Ц. и К. К. С. са наследници – съпруга и син на починалия ищец К. С. Ц., за когото липсват доказателства да е бил дядо по бащина линия на починалата К. Г., въпреки твърденията му по исковата молба, че синът му К. С. е бил биологичен баща на починалото дете, който не я е припознал като дъщеря и поради което не бил вписан като такъв в акта й за раждане.

Пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели във връзка с претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди. Така от показанията на свидетелката В. С., която е сестра на ищеца К. С. и дъщеря на ищцата Г. Ц., които са изключително объркани, неконкретни, непоследователни и неясни и не е видно за кои точно лица говори, които да са били в близки отношения с детето К., се установява, че преди катастрофата К. живеела заедно с майка си, баща си и бабата В.. Детето също така било отглеждано от бабата и дядото вкъщи, тъй като не ходело на детска градина, но не става ясно кои са били тези дядо 2 и баба; детето имало две баби – „Бабата и дядото доста грижи полагаха към нея, обичаха я много и я гледаха много, тя всеки ден е била вкъщи поне два-три пъти и тя много си обичаше бабата и дядото“, „Бабата до ден днешен си реве за нея, много тежко до днес го преживяват, ние всички го преживяваме много тежко. Другата баба много се грижеше и тя за нея, много я гледаше и тя, и тя се разболяла женицата, говоря за В. – бабата на К.“, „К. не ходеше на детска градина, затова я гледаха бабите, дядовците, лелите …“. Същевременно свидетелката сочи, че детето не е било лишено от родителски грижи – „Майката и бащата на К. се грижеха за нея, разбира се, те я гледаха“.

От показанията на свидетелката К. А., сестра на ищцата В. С. и леля на ищцата А. С., чийто показания са противоречиви на другия свидетел /В. С./ се установява, че детето К. е посещавала детска градина, за което на майка й Б. й помагала сестра й А. -„Връзката й с леля й А. е постоянна от сутрин до вечер – комуникации, водене на градина, на училище, те много двете си помагат със сестра си“. Конкретни показания свидетелката дава за бабата на К. – ищцата В. С. – двете се виждали всеки ден, К. си играела при нея с другите й внучки.

След смъртта на детето В. С. получила два инсулта, правили й операции, а според свидетелката „всичко това е от тази случка и от тая мъка“. И други роднини се разболели след трагичния инцидент, но свидетелката не ги конкретизира с имена - „След инцидента всички тежко го преживяхме и бая тежко, защото всеки от нас се разболя от нещо – значи дядото е с тумор, човекът и той се разболя, всеки от нас по нещо има от тоя инцидент“.

Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. В настоящия случай не се установи такава силна и емоционална връзка между първоначалните ищци В. С., А. С., Г. С. и К. Ц., и починалата К. Г.. Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели, са не само неконкретни и неясни, но и влизат в противоречие помежду си – дали детето е посещавало детска градина или е било отглеждано само от своите близки и кои по-точно. Отделно – съдът не кредитира и показанията в частта им, в която се сочи, че К. е била отглеждана от всички свои близки роднини /включително всички ищци/, доколкото свидетелките сочат, че детето освен майка /Б./ е имало и биологичен баща /без посочени имена/, които също са полагали грижи за него.

С оглед така събраните гласни доказателства съдът приема, че ищците В. С., А. С., Г. С. установяват само формалната връзка на родство с починалата, но не и основанието за изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия, поради което предявените 3 от тях искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Исковете на Г. Ц. и К. С., като правоприемници на починалия ищец К. Ц. пък са неоснователни, тъй като не се установи по отношение на последния, твърдяната формална връзка на родство с починалата, респ. че поради други, конкретни житейски обстоятелства е създал трайна и дълбока емоционална връзка с нея и да е търпял от нейната смърт продължителни болки и страдания.

Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.

При този изход на делото пред въззивния съд, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 23.03.2024 год., постановено по т.д.№ 235/2021 год. по описа на Софийския окръжен съд.

ОСЪЖДА В. Б. С., Г. П. С., А. Г. С., Г. Ц. Ц. и К. К. С. да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4