Определение № 52 от 05.07.2024, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Асеновград, 05.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20245310200201 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба от В. Т. Т. срещу Постановление от 20.12.2023 г. на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 505/2022 г. по описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на РП-Асеновград е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до непълно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-правна страна относно липсата на съставомерно деяние. В жалбата се съдържа конкретен петитум обективиращ искане за отмяна на постановлението и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване на действията по разследването със задължителни указания по прилагането на закона.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата e основателна.

В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:

В атакуваното постановление, прокурорът е приел, че не е осъществен съставът на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, тъй като не е наЛ. самоволна и противоправна промяна на съществуващо фактическо положение от страна на свидетеля А.Т., във връзка с оспорвано от другиго свидетелката В. Т. действително или предполагаемо право, със съзнанието за съществуващ правен спор за това право и въпреки това съзнание същият да осъществил претенцията си самоволно и не по установения от закона ред.

Прокурорът още е приел, че действията на Тошев, дори не са противоправни, тъй като чрез тях не е осъществено едно оспорвано от другиго право, а те 1 почиват изцяло и са обусловени от правата му на изключителен собственик на имота, върху който е извършил промените и при липса към този момент на оспорване на правото му на собственост от страна на свидетелката В. Т..

Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –Пловдив ТО-Асеновград е незаконосъобразен и неправилен, тъй като от една страна е направен при непълнота на доказателствата, без да са установени всички относими към предмета на доказване факти и от друга страна при непълен анализ на събраните до момента доказателства.

С разпоредбите на чл. 323 от НК законодателят винаги е целял да бъде наказано онова противоправно поведение на Л.то, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му - било чрез съдебната му защита, било по административен ред. Във всички случаи обаче, самоволно осъщественото право следва да е такова със съответно правно значение. По случая в резултат на разВ.те се наследствени и облигационни отношения се е стигнало до ситуация, при която свидетелката В. Т. притежава недвижим имот, входът и достъпът до който се намират в недвижим имот, който е собственост на свидетеля А.Т.. До невъзможност свидетелката Т. да достъпи до имота си и съответно до пълна невъзможност да ползва имота си, както и да реализира правата си на собственик се е стигнало поради конкретни действия на нейния брат свидетелят А.Т., който е премахнал входната металната врата откъм улицата, от която обичайно се е стигало до стълбището за имота на В. Т./ на около 1,5 метра от нея/ и е поставил нова метална гаражна врата, за която обаче не е предоставил ключове и възможност на В. Т. да влиза през нея. Нещо повече, при многократните й настоявания, същият категорично отказал да й даде възможност да влиза в имота си, като не й предоставил ключовете за вратата, а в двора, в близост до вратата държал голямо куче.

В теоретичен аспект, следва да се има в предвид, че престъплението самоуправство по чл. 323 ал.1 от НК е конструирано, като един сложен фактически състав поради съдържанието на множество възможни и взаимно изключващи се хипотези по отношение на оспорваното и самоволно осъществено от дееца право и действително в практически аспект е сравнително сложно на първо място да се установи, кое е спорното право и кой е неговият титуляр, за да са възможни и следващите изводи относно наличието на останалите обективни и субективни признаци от състава на престъплението. В основата на тази аналитична и доказателствена дейност стои установяването на главния факт, а именно наЛ. ли е едностранна и самоволна промяна, не по установения от закона ред на определено фактическо положение свързано със упражняването на това право от спорещите субекти и какви са били неговите конкретни характеристики.

В тази насока са били дадени и указания с отменителното определение на Пловдивски окръжен съд при предходния съдебен контрол на

Постановлението за прекратяване на наказателното производство. В определението си ПОС е отменил Постановлението за прекратяване, като е дал указания за правилното прилагане на закона и на практика е констатирал признаци за извършено престъпление по чл. 323 ал.1 от НК. Дадени са 2 указания за събиране на допълнителни доказателства с цел разкриване в пълнота на обективната истина, за изпълнението на което е делото е върнато на РП-Пловдив, ТО-Асеновград. Съдът намира,че след връщането на делото, на РП-Пловдив не са изпълнени указанията на ПОС, послужили като отменително основание, като не са изяснени всички правно релевантни факти, необходими за извод, дали е наЛ. извършено престъпление и какви са неговите обективни параметри. Това е така, защото след връщането на делото на практика е проведен само един допълнителен разпит на свидетелката В. Т., който обаче напълно е лишен от информативност по отношение на основните факти, които е следвало да бъдат установени, след което ДП е приключено.

Това налага връщане на делото за събиране на допълнителни доказателства, при което следва да се установят следните обстоятелства:

Живяла ли фактически В. Т. и ползвала ли е имота в ***. През кой период от време е живяла на този адрес и с кои лица, като се установи с точност периода, през който същата е напуснала адреса и фактически не е живяла в този имот. Продължили ли са други лица да живеят в посочените стаи и след като тя е напуснала адреса. Ползвала ли е по някакъв начин и посещава ли е имота и след като фактически е престанала да живее постоянно в него. По времето, когато е живяла на този адрес, а и след това, какъв е бил обичайният начин на влизане в имота, през кой вход е ставало това, ползвали ли са и други лица този вход. Имало ли е оспорване на правото й на преминаване през входната врата на ул. „Йордан Хаджигеоргиев“ № 2 през този период и от кои лица. Кога за първи път е била възпрепятствана да влезе в имота си да го ползва, като упражнява правата си на собственик, от кои лица, с какви фактически действия и при какви обстоятелства е станало това. Довели ли са действията на свидетеля А.Т. до промяна на съществуващо фактическо положение, свързано с възможността на свидетелката В. Т. да ползва имота си, като преминава през входа откъм улицата с административен адрес ***.

Освен брат й свидетелят А.Т., имало ли е и други лица, които да са възпрепятствали достъпа й до имота и с какви действия са сторили това. Да се установи първоначалния момент, когато Т. окончателно е била лишена от право да достига до входа, респективно да ползва имота си като собственик, като се установят в конкретика всички относими факти, свързани с отказа да бъде допусната и как фактически се е случило това.

Горните факти следва да се установят чрез събирането на допълнителни гласни доказателства, като се проведе допълнителен детайлен разпит на свидетелите В. Т. и А.Т. за горните обстоятелства, като при необходимост бъдат извършени и съответните очни ставки. По възможност да се установят и разпитат и други свидетели, на които горните факти са били известни и могат да дадат относими показания, като всички тези действия касаещи тактиката на разследване относно тяхната конкретика са от компетентността на наблюдаващия прокурор и разследващите органи.

Ето защо, с оглед на изложените съображения, съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са неправилни и незаконосъобразни, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив ТОАсеновград за събиране на горните доказателства, след което да се извърши нова преценка по същество от решаващия прокурор, като се изложат и мотиви 3 в аспекта, указан от ПОС с Определение № 566 от 14.06.2023 г.

Извън наказателно-правния контекст на казуса и без да го изключва, за коректност следва да се каже, че по принцип съществува гражданско правен ред за решаване на правни спорове с горните характеристики между правните субекти. Типичният ред е чрез учредяване на поземлен сервитут – право на преминаване през чужд поземлен имот, което съгласно чл. 192. ал.1 от ЗУТ ce yчpeдявa c пиcмeн дoгoвop c нoтapиaлнa зaвepĸa нa пoдпиcитe. Съгласно чл.

192 ал.2 от ЗУТ, кoгaтo нe e пocтигнaтo cъглacиe мeждy coбcтвeницитe нa пoзeмлeнитe имoти и дpyгo тexничecĸo peшeниe e явнo иĸoнoмичecĸи нeцeлecъoбpaзнo, както е в конкретния случай пpaвoтo нa пpeминaвaнe пpeз чyжди пoзeмлeни имoти ce yчpeдявa cъc зaпoвeд нa ĸмeтa нa oбщинaтa, по местонахождението на имота и от които процедури няма пречка да се възползва жалбоподателката.

Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.5 т.3, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 20.12.2023 г. на РП-Пловдив, ТОАсеновград, с което наказателното производството по ДП № 505/2022 г. по описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

ВРЪЩА делото на РП-Пловдив, ТО-Асеновград за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, и на жалбоподателката В. Т. Т. на посочения в жалбата съдебен адрес.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4