Решение № 20858 от 15.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20858 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110150693 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искове, предявени от .......... против ............: с правно основание чл. 411 КЗ за сума в размер на 3 694,06 лв., която се претендира като регресно вземане за застрахователно обезщетение /3679,06 лв./, изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Каско” и за щети на автомобил .. с рег.№ ............ /допусната поправка на техническа грешка в исковата молба/, причинени му при пътно-транспортно произшествие от 23.10.2020 г. в .. от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” автомобил .. с рег.№ ..........., с включени ликвидационни разноски /15 лв./, която сума се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (31.08.2021 г.) до окончателното изплащане; както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 208,32 лв. за забава периода от 10.02.2021 г. до 31.08.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба).

От страна на ответника исковете се оспорват. Оспорва се твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП и вината на застрахования при него водач; при евентуалност: възражение за съпричиняване.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От страна на ищеца са представени надлежни доказателства относно факта на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, със срок на валидност към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, и относно факта на отправено уведомление за настъпило застрахователно събитие и образувана ликвидационна преписка.

Не е оспорено от страна на ответника и се установява, че за лек автомобил .. с рег.№ ...........

1 има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на покритие, който включва датата на произшествието.

Съставеният от двамата водачи протокол за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила против ответника относно обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, но при липсата на други доказателства и с оглед експертното заключение в конкретния случай съдът приема за установено в достатъчно пълна степен, че щетите на застрахования при ищеца автомобил .. с рег.№ ............ са причинени от водача на .. с рег.№ ........... , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

За опровергаване на твърденията на ищеца, от страна на ответника е поискано единствено разпит на застрахования при него водач на автомобила .., но слушането на тези свидетелски показания е излишно, тъй като Констативният протокол за ПТП съдържа положен за това лице подпис като участник, поради което и документът се ползва с обвързваща доказателствена сила против лицето, която доказателствена сила не може да бъде преодоляна дори при събиране на свидетелски показания в смисъла, който ответникът цели – обратни на удостоверените от свидетеля с неговия подпис в протокола, тъй като в частта относно отбелязяната единствена причина за произшествието – „при излизане от паркинг“, документът на протокола се явява с обвързваща доказателствена сила против същото лице, поради което отпнапред е ясно, че евентуално ползващи позицията на ответника различни свидетелски показания биха се явили недостоверни, съответно доказателствената цел на ответника не би могла да постигната чрез това доказателствено средство.

Поради това и тъй като според експертното заключение щетите по автомобила .. с рег.№ ............ са в причинно-следствена връчка с така описания от ищеца механизъм на произшествието, следва, че щетите подлежат на изплащане от ответника.

Относно остойностяването на вредите:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.

От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 3 280,08 лв. Следва, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3679,06 лв. надвишава действителната стойност на причинената вреда. Застрахователното обезщетение, на което е имал право увредения, е в размер на 3 280,08 лв., в който размер, увеличен с ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

(неоспорени от ответника) – или общо 3295,08 лв. е правото на ищеца на регрес.

Изясненото от вещото лице инж. Й. в съдебно заседание – че изплатеното от ищеца в повисок размер застрахователно обезщетение всъщност включва и разноски за заместващ автомобил, както и събраните по този повод допълнителни писмени доказателства не променят така направения от съда извод – че правото на ищеца на регрес е до размера на 2 сумата 3295,08 лв., тъй като според твърденията на самия ищец в исковата молба изплатено от него обезщетение в размер на 3679,06 лв. представлява единствено стойност на извършения от доверен сервиз ремонт. Недопустимо е разясненията на вещото лице /по същество доказателствено средство/ да подменят твърденията, които подлежат на доказване и само спрямо които подлежи на прилагане принципа за доказателствената тежест.

Съгласно чл. 412, ал. 1 и ал. 3 КЗ, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От цитираните норми следва, че срокът за плащане на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е 30-дневен от получаването на Регресна покана, придружена с надлежен документ, удостоверяващ настъпването на произшествието. В случая няма преки доказателства за дата, на която ответникът е получил Регресната покана на ищеца, но от изходящия номер на Отговора на ответника по Регресната покана следва, че най-късно на 11.02.2021 г. ответникът е бил запознат с поканата на ищеца. Следва, че на 15.03.21 г. е изтекъл 30-дневният срок за ответника да удовлетвори регресната претенция, като забава е налице от 16.03.2021г. При извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и за период на забава от 16.03.2021 г.- 31.08.2021 г.

(датата на завеждане на исковата молба) относно дължимата сума в размер на 3295,08 лв. съдът намира, че обезщетението за забава е в размер на 154,69 лв.

С оглед частичната основателност на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 1 062,02 лв. - съдебни разноски /от общо в размер на 1201,36 лв./, а ищецът – на ответника 11,60 лв. като юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА ............ с ЕИК ........... да заплати на .......... с ЕИК .........., на основание ч л . 411 КЗ, сумата 3295,08 лв. - регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от .......... в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Каско” и за щети на автомобил .. с рег.№ ............, причинени при пътнотранспортно произшествие от 23.10.2020 г. в .. от застрахования при ............ по застраховка „Гражданска отговорност” автомобил .. с рег.№ ..........., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (31.08.2021 г.) до окончателното изплащане ; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение в размер на 154,69 лв. за забава в периода от 10.02.2021 г. до 31.08.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба), както и сумата 1 062,02 лв. съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от .......... с ЕИК .......... против ............ с ЕИК ...........

3 искове: по чл. 411 КЗ – за разликата над 3295,08 лв. до 3 694,06 лв., както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 154,69 лв. до 208,32 лв.

ОСЪЖДА .......... с ЕИК .......... да заплати на ............ с ЕИК ........... сумата 11,60 лв. - съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4