Решение № 180 от 20.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. *****, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200599 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. Г. от гр.*****, чрез адв.П. С., ВрАК, срещу Наказателно постановление № 26-1795-000092 от 29.06.2026 г., издадено от началник с-р в ОД МВР-*****, РУ гр.*****, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.184, ал.4, пр.1, от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв ./51,13 евро/.

С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради противоречие с материалния закон. Поддържа се,че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение.Актосъставителят не бил компетентен да съставя АУАН.Последният не съдържал основни реквизити.Претендират се разноски.

В с.з.жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС *****, с което е представена административната преписка, моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски. Прави се възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения ориентировъчен в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа минимум.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна 1 следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушениеие с.GA №5281710/07.06.2026 г., затова,че при управлението на лек автомобил м.„*****“ ***** с рег.№**** ,собственост на „Валдес“ Е О ОД водачът /жалбоподател/ п о време на движение е без поставен – не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван фабрично, факт констатиран при спиране на водача за проверка на ул.***** до № 21, гр.*****. С оглед обстоятелството, че водачът е без поставен предпазен колан по време на управление на лекия автомобил, полицейските служители му съставили на място горния АУАН., в който описали, че на 07.06.2026 г., около 21:04 часа, в гр.***** на ул.*****, до номер 21 управлява лек автомобил м. „*****“ ***** с рег.№******, собственост на „Валдес“ ЕООД, к а т о водачът е без поставен – не използва по време на движение обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван фабрично .

Констатирано е, че водачът не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано фабрично, с което виновно е нарушил чл.137а ал. 1 от ЗДвП. При отразяване на нарушената норма/посочване на правното основание/,е добавено/посочено/: “Пътник в МПС от категории М1,М2,М3,и ЕН 1,2,3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано фабрично“.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,който отказал да го подпише и да го получи,които откази са удостоверени с подписа на един свидетел.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили писмени възражения против съставения АУАН,в които нарушителят поддържа,че е бил използвал обезопасителен колан по време на движение на л.а.,но не бил съобразил,че следвало да свали колана след като това бъде разрешено от проверяващите,а сторил това по рано. Поддържа,че по време на движението бил в л.а.с приятелката си Ю. В.. Възражения не са били уважени от АНО.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентично описана фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.18 4 ал.4 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба размер на 100 лв./51,13 евро/.

Словесното описание на нарушението в НП е идентично с описанието в АУАН-като водач на л.а.жалбоподателят не използва обезопасителен колан, с какъвто ПС е снабдено фабрично.Идентично е и посоченото правно основание на нарушението – чл.137а ал.1 ЗДвП.

Отново е добавен към първоначалното описание и посоченото правно основание израза:“Пътник в МПС от категории М1,М2,М3,и ЕН 1,2,3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано фабрично.“

Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства:: АУАН № 5281710/ от 07.06.2026 г., Наказателно постановление №26-1795000092 от 29.06.2026 г., издадено от началник с-р към ОД МВР - *****, РУ *****;възражение против АУАН,възражение против съставения акт от 10.06.2026г.; Заповед №8121з -1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,копие от заповед № 369з3066/01.11.2023г.,заповед № 369з-307/07.02.2023г.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Ив.А.-актосъставител и П.Г. – свидетел на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на свидетелите– полицейски служители се установява, че докато управлявал автомобила си, жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила бил оборудван. Свидетелите заявяват, че не са видели в движение дали жалбоподателят е управлявал с колан или без колан,но когато го спрели,той бил без 2 колан,като обяснил, че го е свалил току що. Жалбоподателят бил спрян след подаване на светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото. Показанията им са последователни и безпротиворечиви, взаимно се допълват, и се подкрепят и от останалите доказателства по делото.

По искане на жалбоподателя е разпитана и св.Ю.В., негова приятелка, която се намирала в колата по време на проверката,и която заявява, че жалбоподателят е бил с поставен колан, който свалил след спирането. Съдът не дава вяра на показанията на св.Ю.В., като отчита заинтересоваността й от изхода на делото, предвид близките й отношения с жалбоподателя-негова приятелка, и желанието й да му услужи. Показанията на свидетелката са изолирани и не се подкрепят и от останалите доказателства по делото.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - полицай към ОД МВР - *****, РУ *****, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон,което се установява и от представената заповед от 07.02.2023г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Спазена е разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление съдържа формално минимално изискуеми реквизити,както и АУАН.Нарушението формално е описано точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено, а при издаването на административния акт е спазена и разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.От обективна и субективна страна с оглед доказателствата по делото според съда жалбоподателят е осъществил като водач състава на нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Настоящият състав,обаче намира обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават санкционната процедура и злепоставят правата на жалбоподателя и правото му на защита.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. При словесното описание на нарушението е посочено, че то се изразява в това, че жалбоподателят като водач на л.а. управлява такъв като не използва предпазен колан, с какъвто л.а.е оборудван фабрично. Правилно е посочено правното основание на вмененото нарушение – чл.137а ал.1 ЗДвП, според която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Нормата, обаче съдържа две хипотези – едната отнасяща се за „водач“ и другата – отнасяща се за „пътник“. При словесното описание на нарушението е посочено, че нарушението е извършено от жалбоподателя като водач на л.а.и в АУАН и в НП. Правилно е посочено правното основание на описаното нарушение – чл.137а ал.1 ЗДвП, обаче не е посочено коя хипотеза /предложение/ на чл.137а ал.1 ЗДВП е нарушена- дали същата се отнася за водач или пътник. При посочване на правното основание на вмененото нарушение е изписана/описана/ словесно хипотезата, касаеща пътник в МПС, който не използва обезопасителен колан по време на движение. Т.е. налице е вътрешно противоречие и в АУАН и в НП относно описанието на нарушението,като първоначално е описано,че нарушението е извършено от водача,който не използва обезопасителен колан, а при определяне на правното основание на нарушението е описана хипотезата,при която пътника в л.а.не използва обезопасителен колан.

3

Първоначално словесно описаното деяние/в която насока се е движело и настоящето производство/ неправилно е подведено под санкционната норма на чл. 184 ал.4 пр.1 от Закона за движението по пътищата,тъй като тази санкционна норма касае извършено нарушение от пътник в ПС,а не водач,какъвто е конкретния случай,при което евентуалната санкционна норма,която следваше да се приложи е чл.183 ал.4 т.7 ЗДП.

Констатираните противоречия в АУАН и НП,изложени по-горе,неправилното описание на вмененото нарушение,неправилно приложената санкционна норма представляват съществени процесуални нарушения,водещи и до неправилно приложение на материалния закон,което води до порочност на административнонаказателното производство, и което злепоставя правата на жалбоподателя и ограничава правото му на защита.

При така изяснената фактическа обстановка жалбата против НП се явява основатална ,и като такава следва да се уважи,като обжалваното НП се отмени.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски в размер на 400 евро.

Водим от горното, ВРС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1795-000092 от 29.06.2026 г., издадено от началник с-р в ОД МВР-*****, РУ гр.*****, с което за нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.184 ал.4, пр.1 от ЗДвП на П. В. Г. от гр.***** е наложена глоба в размер на 100 лв . /51,13 евро/.

ОСЪЖДА ОД МВР ***** да заплати на П. В. Г. от гр.***** разноски по делото в размер на 400 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд ***** по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________

4