Определение № 678 от 28.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 678 гр. Шумен, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500358 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2510/10.03.2026 г., подадена от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. “.....” № 6, Н1095 Будапеща, Унгария, чрез адвокат К. П. И. – ХАК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 306/25.02.2026 г., издадена по ч. гр. д.

№ 20263620100446 по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 122.71 евро с включен ДДС. В жалбата се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 250.00евро по заповедното дело, като моли същото да бъде намалено до размера от 122.71 евро с включен ДДС. Излага, че справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, следва да се определи от защитавания интерес и от фактическата и правна сложност на делото и от извършените от адвоката действия. В случая претендираното вземане било за нисък материален интерес о т 250.00 евро, а извършената от процесуалния представител на заявителя работа се свеждала до посочване на фактите от които произтичало вземането, в съответните полета в изготвения образец на заявлението, който съдържал и указания за попълването му. Позовава се на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 относно отпадане на задължението на съда да 1 прилага Наредба № 1/2004 г., за възнаграждения за адвокатска работа, както и на практика на българските окръжни съдилища по идентични казуси и моли съда при съобразяване на фактическата и правна сложност на производството и материалния интерес, да намали адвокатското възнаграждение по справедливост до 122.71 евро с включен ДДС. Също така моли съда да обезсили заповедтта за изпълнение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за присъдения размер над 122.71 евро с включен ДДС, както и да присъди на длъжника разноските за настоящото производство в размер на 7.67 за д.т.. Отделно от това е поискал съда да не присъжда разноски на страните за адвокатски хонорар за настоящото производство, тъй като се касаело за процедура, свързана с изменение на акта на съда относно дължимите разноски и не било същинско второинстанционно производство, по което се разглежда самия правен спор и същото нямало самостоятелен характер.

Ответната страна, заявителят в производството, чрез пълномощника си адв. Е. В. А. от АК - Пловдив, е подал отговор на частната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед извършените процесуални действия в производството. Сочи, че в множество идентични заповедни производства по Регламент 261/2004, по които авиокомпанията подава възражение срещу издадена заповед за изпълнение, се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (204,52 евро) за депозирано бланкетно възражение. Счита, че това обстоятелство е в очевидно противоречие с поддържаните в депозираната частна жалба твърдения, относно дължимия размер на възнаграждението за извършената работа, тъй като не може да се приеме, че за подаване на бланкетно възражение възнаграждение в размер на 400 лв. е справедливо и съответства на фактическата и правна сложност на спора, а същевременно за подробната подготовка и завеждане на делото се дължи възнаграждение в значително по-нисък размер (наполовина). Счита, че в случая претендираният размер не може да бъде квалифициран като прекомерен, отчитайки и, че в размера от 250 евро, е включен и дължимият данък върху добавената стойност в размер на 50 евро.

Във връзка с подадено на 25.02.2026г. заявление по чл. 410 от ГПК от А. С. К., с ЕГН **********, чрез адв. Е. В. А. от АК - Пловдив срещу Уиз Еър 2

Унгария Црт., /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество е издадена Заповед за изпълнение № 306/25.02.2026г., по ч. гр. д. № 20263620100446 по описа на Районен съд – Нови пазар, с която е разпоредено дължникът да заплати на заявителя сумата от 250,00 евро, представляваща главница Обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004, ведно със законната лихва за период от 23.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро и държавна такса в размер на 10,86 евро.

Заповедта е връчена надлежно на длъжника на 09.03.2026г., който в срок, чрез процесуалния си представител адв. К. П. И. от ХАК, е депозирал настоящата жалба срещу заповедта в частта за разноските, с искане за намаляването им, поради прекомерност и на 31.03.2026г. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е заявил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, като със възражението претендира и разноски в размер на 400 лева – за адвокатско възнаграждение.

На 20.04.2026г. длъжника е депозирал по делото заявление, че оттегля подаденото възражение по чл. 414 от ГПК и е изложил, че Уиз Еър Унгария Црт. е изплатил на заявителя обща сума в размер на 393.57 евро, която включвала, главница – 250 евро, законна лихва – 10 евро, държавна такса – 10.86 евро и адвокатско възнаграждение – 122.71 евро платени на 20.04.2026г., за което по делото са представени доказателства за плащането. Със същото заявление и с оглед извършеното плащане по заповедта, е поискал от заповедния съд, да не издава изпълнителен лист, да обезсили издадената заповед за изпълнение и да прекрати производството по делото.

С оглед оттеглянето на възражението по чл. 414 от ГПК, заповедния съд е приел, че такова не е подадено, приел е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и с разпореждане № 1502/20.04.2026г., е разпоредил да се издаде изпълнителен лист. На 24.04.2026г. заявителя е издаден изпълнителен лист № 352/24.04.2026г.

При така изнесените обстоятелства и факти, съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице - длъжник в заповедното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – заповед за изпълнение, в частта за разноските.

3

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения.

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по Част I от ГПК, вкл. и за отговорността за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от искането.

Следователно предпоставките за присъждане на разноски са две и следва да се изпълнени кумулативно: 1) искането да е уважено и 2) да са представени доказателства за направените разходи - за платени такси и разноски, респективно да е осъществена защита от адвокат в полза на заявителя.

В случая, видно от представеното по делото пълномощно заявителя А.

С. К., с ЕГН********** е упълномощил адв. Е. В. А. от АК – Пловдив да го представлява пред авиопревозвача, с правата да извършва всички правни и фактически действия, необходими за получаване на обезщетения във връзка с Регламент 261/2004, както и да го представлява пред съдебните органи, с правата да подава заявление за издаване на заповед за изпълнение, искови молби и да води дела до окончателното им приключване. По делото е представена и разписка за заплатеното от заявителя, адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС.

Настоящият съдебен състав счита релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно по следните съображения:

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно с 4 действителната фактическа и правна сложност на делото" преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е "прекомерно" законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност и отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение, наложено от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК in fine, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен /така определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 991/2024 г. /.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Тези размери могат да служат за ориентир на съда.

Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в чл.36 ал.3 от ЗАдв. критерии, към които препраща чл.78 ал.5 от ГПК.

В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане представлява обезщетение за закъснял полет , чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на предмета на производството /заповедното производство е уредено като формално/, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа и ниската фактическа и правна сложност на делото и останалите критерии по чл.36 ал.3 от ЗАдв., се налага извод, че заявителят не обосновава наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 250 евро с ДДС. Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която в полза на заявителя 5 са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 122.71 евро.

Относно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се посочи, че съгласно чл. 81 от ГПК, такива се присъждат с окончателния акт по делото. От систематическото тълкуване на чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78 от ГПК следва, че актът, който приключва производството е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски възниква само в тези три случая. Нормите уреждащи юридическа отговорност, не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството по разноските, какъвто е и процесния, е извън приложното поле на чл. 81 от ГПК. Настоящото производство не е самостоятелно, а е продължение на заповедното по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски и единственият спорен въпрос е за размера на разноските за адвокатско възнаграждение на заявителя. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в съответната инстанция и независимо, че интереса е материален, същия не е самостоятелен предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството относно разноските. Поради изложеното, в това производство, не следва да се присъждат разноски на страните.