Решение № 2378 от 17.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2378 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110146462 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу П. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4819.14 лева, от които 4305.97 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, 467.10 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 04.12.2019г., както и суми за дялово разпределение 38.93 лева - главница за периода от м.11.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, и 7.14 лева - лихва за периода от 31.12.2016г. до 04.12.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№72501/2019 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб.№: 11111 ИД номер: 111111.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ” ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения й особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че не е установено отчитането на ТЕ, изравнителните сметки, различаващи се от прогнозните у каква е разликата между тях. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 13.12.2019 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. Г. Р. за сумата от 4305,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 11111 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до изплащане на вземането и мораторната лихва в размер на 467,10 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 04.12.2019 г., сумата от 38,93 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до изплащане на вземането и мораторната лихва в размер на 7,14 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г.,

С разпореждане от 09.10.2022 г. по ч. гр. д. № 41286 /2021г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 96.38 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявит6еля са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за 2 установяване на вземанията си по исков ред.

С Нотариален акт №1, том 11 рег. № 111, дело №111от 24.03.2000 г. на Нотариус АН, П. Г. Р. е закупила от МВВ апартамент №111, находящ се в гр. София, АДРЕС /стар №13/АДРЕС

С постановление за налагане на възбрана по изп. д. №2014***0400042 на ЧСИ СХ на 26.02.2016 г. е наложена възбрана върху процесния имот за вземане на взискател „ФИРМА“ АД срещу П. Г. Р..

Видно от представения протокол от проведеното на 23.13.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ФИРМА“ ЕООД и етажната собственост с адрес:

АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор от 22.06.2017 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва три входа- В, Г и Д. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.

Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало един радиатор без монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/, което е отбелязано в отчетен формуляр от 11.05.2018г. с подпис на потребител и отчетни формуляри от 2017г. и 2019г. без подпис на потребител. За трите отчетни периода 16/17г.,17/18г. и 18/19г. има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на радиатора в размер на 1420W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена, по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 148 куб.м, съгл. акт за разпределение на кубатурата, представена на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 29.07.1999г.

В процесния имот не е имало водомер за топла вода, което е отбелязано в отчетен 3 формуляр от 11.05.2018г. с подпис на потребител и отчетни формуляри от 2017г. и 2019г. без подпис на потребител. За трите отчетни периода 16/17г., 17/18г. и 18/19г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база два броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител. Броя на потребителите - 2 броя фигурира в списък на живущите от 12.04.2016г. с подпис на домоуправител ТИ СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1. от 12.03.2020г. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация, имот и БГВ е 4305.98 лв.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания по партидата с аб. №11111 за процесния период.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.