Решение № 5528 от 14.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5528 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100510985 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6980/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 69 221/2022 г. на СРС, ГО, 125 състав, Столична община е осъдена по предявен от М. Г. Г. иск с пр. осн. чл.

49 вр. чл. 25 ЗЗД да й заплати сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, уплаха и неудобства, вследствие от падане на ищцата на 14.10.2022 г. на компрометиран тротоар в град София, по улица „Константин Будин“ срещу вход Б на блок 113 в ж.к. „Надежда“, в резултат на което претърпяла счупване на дясна раменна кост в горния край, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. / подаване на исковата молба/ до плащането, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 18 000 лв, като неоснователен.

С решението също така ответникът Столична община е осъден да заплати на М. Г. Г. на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 188,89 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.10.2022 г. до 20.12.2022 г. / подаване на исковата молба/, като е отхвърлен предявеният иск за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 340 лв, като неоснователен.

Подадена въззивна жалба вх. № 135127/15.05.2023 г. от М. Г. Г. срещу решение № 6980/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 69 221/2022 г. на СРС, ГО, 125 състав в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в цялост. Излага, че при правилно установени факти районният съд в обжалваното решение е определил твърде нисък размер на 1 обезщетението на неимуществени вреди. Сочи, че вследствие на счупването на горния край на раменната кост ищцата е била в период на активно възстановяване от 3-4 месеца, което било свързано с постоянни болки. Също така ищцата е получила трайни и неизлечими увреждания – не е способна да повдигне ръката си до горе, до 180 градуса, а само на 140 градуса; според СМЕ, която правилно била кредитирана, то се наблюдавали необратими промени тъканите. Също така при промяна на времето е възможно да се появи болка в засегната ръка. Не е постъпил отговор от въззиваемия СО.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 140058/18.05.2023 г. от СО срещу решението в частта, с която искът за вреди е уважен до размера от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.12.2022 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното погасяване.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен или обезщетението да бъде намалено по размер. Не оспорва обстоятелствата, при които е получена травмата от ищцата – падане при движение на тротоара на ул. „К. Будин“ в посока ул. „Хан Кубрат“ в София при бл. 113 в ж.к. „Надежда“, както и че тротоарът, поддържан от СО, на процесната дата 14.10.2022 г. е бил разрушен и с липсващи бордюри. Поддържа обаче стореното в отговора възражение за съпричиняване. Сочи в тази връзка, че ищцата като пешеходец е следвало да съобрази начина си на придвижване с особеностите на терена и е могла да предотврати падането. На второ място оспорва иска по размер. Моли за намаляване на определеното обезщетение поради обстоятелството, че е извършена мануална репозиция /наместване/ под местна упойка; лечението е консервативно; периодът на възстановяване е недълъг. Не е постъпил отговор от въззиваемия М. Г. Г..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Предявен е осъдителен иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД от М. Г. Г. срещу СО за присъждане на обезщетение в размер на 18 000 лв. за неимуществени вреди – болки, страдания, уплаха и неудобства, вследствие от падане на ищцата на 14.10.2022 г. при движение пеша на разрушен и неподдържан тротоар в град София, ж.к. „Надежда“ по улица „Константин Будин“ срещу вход Б на блок 113, в резултат на което получила счупване на дясна раменна кост в горния край, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. / подаване на исковата молба/ до плащането. Предявен е и отделен иск с пр. основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 340 лв - обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.10.2022 г. до 20.12.2022 г. / подаване на исковата молба/.

Ищцата твърди, че вследствие на неподдържаното състояние на тротоара е паднала при движение пеша на сочената дата на соченото място в София, при което си е счупила горния край дясната раменна кост /хумерус/ и вследствие на това е търпяла неимуществени вреди. Развива, че й е извършено в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ под местна упойка закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, носила е шина, като периодът на възстановяване е продължил няколко месеца. Твърди, че е била 2 подложена на медикаментозно лечение и имала необходимост от постоянни грижи и помощ в ежедневието. Също така изпитвала проблеми със съня, станала напрегната и раздразнителна, страхувала се да ходи по улиците, силно ограничила социалните си контакти. При промяна във времето и натоварвана изпитвала болки в засегната ръка и ръката не била напълно възстановена.

Ответникът СО в срока по чл. 131 ГПК е оспорил исковете. Не спори, че тротоарът в София, ж.к. „Надежда“ по улица „Константин Будин“ се поддържа от СО.

Оспорвал е обаче тротоарът на процесната дата и място да е бил неподдържан и разрушен. Добавя, че по протежението на процесния троторар бил изграден паркинг за автомобили, като те влизат да паркират поради административни неуредици през самия тротоар, като по този начин постоянно го увреждат; СО била в обективна невъзможност да извърши основен ремонт. Също така в тази връзка излага, че нормативно са заложени, а и изпълнени на място, преходи/скосявания между тротоара и пешеходните пътеки – не се касаело за неравности и разрушен тротоар, а за скосявания. Навел е в отговора на исковата молба и твърдения за съпричиняване – невнимание от страна на ищцата докато ходела по тротоара и ходене с неудобни обувки. Оспорил е исковете и по размер.

Така в хода на първоинстанционното производство не е било спорно и е отделено с доклада по делото, приет без възражения, че ищцата на 14.10.2022 г. в светлата част на денонощието, в град София, сутринта, докато вървяла в София, ж.к.

„Надежда“ по улица „Константин Будин“ в посока улица „Хан Кубрат“, по тротоар, който се намира срещу вход Б на блок 113 в ж.к. „Надежда“, паднала; че вследствие на падането получила счупване на раменна кост, била приета в болница, където й е извършена мануална репозиция с фиксация на счупването, след въвеждането й в местна упойка и била изписана на 14.10.2022 г. Отделено е като безспорно и че тротоарът е пътна принадлежност по смисъла на ЗП, респ. - принадлежност към общински път.

Във въззивната жалба ответникът – въззивник СО твърди, че в обжалваното решение съдът неправилно не е уважил възражението за съпричиняване, сторено в отговора, според което ищцата е могла да предотврати настъпването на инцидента при проява на внимание. Не се поддържа обаче пред въззивня съд възражението относно носене на неудобни обувки от ищцата - пешеходец. Също така в жалбата ответникът СО не излага доводи на несъгласие относно приетото в решението, че тротоарът в сочения участък е бил разрушен и с липсващи бордюри. Също така ответникът СО оспорва с въззивната жалба решението в частта, с която искът за главница е уважен, по доводи за завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ищцата и въззивник М. Г. от своя страна оспорва решението единствено в отхвърлителната част относно главницата по аргументи, че е определен нисък размер на обезщетението.

Други доводи за неправилност на решението във въззивната жалба не се съдържат.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Така предмет на изследване в хода на настоящото въззивното производство е дали е налице съпричиняване от страна на ищцата поради невнимание при ходене на тротоара и какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди.

На първо място, не се установява ищцата да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Не е спорно, а и се установява, че ищцата е счупила дясна 3 раменна кост в горния край на сочената дата 14.10.2022 г. при движение пеша на разрушен и неподдържан тротоар в град София, ж.к. „Надежда“ по улица „Константин Будин“ срещу вход Б на блок 113. Установява се от показанията на свид. П., които правилно са били кредитирани, че ищцата е паднала, ходейки с нормална скорост по тротоара, като имало счупени и мърдащи плочки и разрушен бордюр. Така недоказано е останало възражението за съпричиняване.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не е било спорно, и се установява от писмените доказателства и заключението на неоспорената от страните СМЕ, че вследствие на падането ищцата е претърпяла счупване на дясна раменна кост в горния край. Това наложило закрито наместване на счупването без операция и фиксиране на дясна раменна става с имобилизация по Дезо, носена около месец. От експертното заключение се установява, че по време на възстановяването ищцата е търпяла болки и страдания за период около 3-4 месеца, като през първите 2 месеца болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице дава заключение, че е възможно ищцата да изпитва вбъдеще болки в засегната ръка при натоварване и при промяна във времето поради невъзвратими промени в самите тъкани. Също така се наблюдава ограничен обем на движенията на ръката, необратим. Експертът е прегледал лично ищцата и е установил ограничение на движението в дясна раменна става, а именно непълно повдигане на ръката до горе до 140 градуса вместо нормалното пълно повдигане до 180 градуса. Ръката е водеща за ищцата. Към момента на настъпване на инцидента ищцата е била на 59 години. Също така се установява от показанията на свид. П., че вследствие на падането у ищцата е останал страх да ходи по улиците.

Настоящият състав напълно споделя приетото в обжалваното решение, че недоказано е останало вследствие на падането ищцата да е изпитвала системни проблеми със съня и че силно ограничила социалните си контакти. Подобни обстоятелства не се установяват по делото, вкл. от показанията на свид. П..

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23.X. 1968 г., Пленум на ВС).

При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът отчете всички горепосочени обстоятелства. Отчитайки всички тези критерии както и преживяната психическа травма, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, СГС намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди вследствие на падането на тротоар правилно е било определено в размер на 10 000 лв.