Решение № 3423 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Ил. Василева при участието на секретаря К. Г. Грудева като разгледа докладваното от Р. Ил. Василева Гражданско дело № 20255330101217 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Е. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Г. от АК - Ловеч, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.

София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №*** от ***., сключен между В. Е. И. и „Кредисимо” ЕАД, поради неточно посочен в него ГПР и иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 03.01.2025 г., сключен между В. Е. И. и „Ай Тръст“ ЕООД, поради противоречието му с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № ** от ** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като му била предоставена в заем сума в размер на 6000 лева. Лихвеният процент по Договора за кредит бил в размер на 30,55 %, а годишният процент на разходите бил 35,21 %. Срокът на погасяване на кредита бил 24 месеца, а общата сума за връщане 8147,09 лв. За да му бъде отпуснат кредита, ищецът трябвало да предостави обезпечение съгласно § 17 от Общите условия (ОУ) на Договора, което следвало да бъде или банкова гаранция с подробно посочени условия, или договор за поръчителство, сключен с одобрено от ответника юридическо лице. Сочи, че при сключен договор с одобрен от кредитора 1 поръчител заявлението за кредит се одобрявало в рамките на 24 часа, а без обезпечение – в рамките на 14 дни, като твърди, че в такъв случай то не подлежи на одобрение. В процесния случай едновременно със сключване на Договора за заем ищецът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посоченото от кредитора дружество „Ай Тръст“ ЕООД, за което дължал допълнително възнаграждение в размер на 3012,53 лв. Излага, че за използване на заем от 6000 лева трябвало да върне сумата от 11 159,62 лв., а не посочената в заема сума от 8147,09 лв. Счита, че посоченият Договор за заем е недействителен, поради неточно посочен ГПР, а Договорът за предоставяне на поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Налице било крайно завишено изискване при задължението за предоставяне на обезпечение, като условието за предоставяне на банкова гаранция било практически невъзможно да бъде изпълнено, а със сключване на договор за предоставяне на поръчителство кредиторът получавал огромна възнаградителна лихва, на която бил придаден вид, че представлява възнаграждение за предоставено поръчителство. Предварително наложеното ограничение в избора на поръчител водело до неравноправност в правата и задълженията на страните, като потребителят нямал свободата да избере поръчител. Едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД бил другият ответник „Кредисимо“ ЕАД - кредитор на ищеца по Договора за кредит. Юридическото лице - поръчител било свързано с кредитора лице и това водело до извод, че е налице „скрито“ възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Правните последици от непредоставяне на обезпечение водели до непораждане на действие на Договора за потребителски кредит. Потребителят бил принуден да сключи Договора за предоставяне на поръчителство, ако иска да получи заем в кратък срок.

Твърди, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство било пряко свързано с Договора за кредит и представлявало разход по него. Заемодателят по Договора за кредит бил овластен директно да получи плащане на възнаграждението, което било сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски за главница и лихва. Възнаграждението се дължало независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника. В ГПР не били включени всички разходи по кредита, водещи до оскъпяване на кредита и чрез умишлено невключване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство в него бил посочен по-нисък от реалния ГПР.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като с него се нарушавал принципа на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите. Възнаграждението в размер на 3012,53 лв. се дължало без насрещна престация, което било основание за извода, че добрите нрави са накърнени. В процесния случай възнаграждението по Договора се дължало не на страна по него, а на „Кредисимо“ ЕАД - дружеството заемодател, което единствено водело до увеличаване на сумата по заема.

Излага, че следвало да се взема предвид и взаимната свързаност между двете 2 ответни дружества, както и че е налице еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, като те били включени в едно общо Приложение № 1 към Договора за поръчителство. Сочи, че сключването на договор с точно този гарант представлява неравноправно третиране на потребителя.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявения иск за прогласяване нищожността на процесния Договор за потребителски кредит. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** по силата на който е предоставен кредит от 6000 лв., която заемна сума следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 30,55 % и ГПР от 35,21 %, както и че бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 03.01.2025 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца. Сочи, че е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 2147,09 лв., като общият размер на задълженията по Договора е в размер на 8147,09 лв.

Оспорва твърдението на ищеца, че Договорът е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаряло на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. В приложение към Договора били посочени по ясен и разбираем начин ГПР и общо дължимата сума, като било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в ОУ. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по кредита.

Поддържа, че задължението за заплащане на възнаграждение по Договора за поръчителство не следва да е включено в годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, доколкото сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, като размерът на възнаграждението на поръчителя не бил известен на ответника към момента на сключване на Договора за кредит. Твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото последния имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Сочи, че Договорът предвижда възможност за представяне на необезпечен кредит, като потребителят е разполагал с възможността да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Сочи, че към датата на сключване на Договора за кредит кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след Договора за кредит.

Сочи, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до Договора за предоставяне на поръчителство.

Поддържа, че Договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита, като вземанията по този договор възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в 3 полза на „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по Договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство. Излага, че Договорът за поръчителство поражда за ищеца единствено права и го поставя в по-благоприятно положение. Поддържа, че евентуалната недействителност на Договора за предоставяне на поръчителство не води до недействителност на Договора за кредит и на сключения във връзка с него Договор за поръчителство.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожността на процесния Договор за потребителски кредит. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски. Моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски, доколкото не са налице условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и е неприложим чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на процесния Договор за предоставяне на поръчителство. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № **** във връзка с който на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител ищеца. Твърди, че между него и ищеца е сключен договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, съгласно който ответникът е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по Договора за кредит, като за тази услуга е дължимо възнаграждение от 3012,53 лв., платимо на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към Договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Излага, че Договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на Договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за 4 размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, като в случая то представлява разход за допълнителна услуга. Сключването на договор за поръчителство не можело да бъде квалифицирано като заблуждаваща търговска практика. Твърди, че наличието на свързаност между ответните дружество само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита, доколкото те са отделни юридически лица, с различен предмет на дейност. В Договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това можело да стане както по сметка на поръчителя, така и по сметка на заемодателя. „Кредисимо“ ЕАД единствено получавал от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД плащането, но то не било титуляр на вземането и не се разпореждало със същото.