Решение № 111 от 25.04.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. гр. Димитровград, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101229 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Фронтекс интернешънъл“ЕАД твърди, че на 27.05.2016г., „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на кредитор, сключила с ответника А. В. С., в качеството на кредитополучател, Договор за банков кредит № 026LDR-002994. По силата на договора на кредитополучателя бил предоставен банков кредит в размер на 5110 евро по разплащателна сметка, посочена в чл.1 от Договора. За ползвания кредит ответника се задължила да заплаща на Банката годишна лихва, както следва: - За периода от опускането на кредита до 15.05.2019 г. — годишна лихва в размер на 14 %; - Cлед изтичане на посочения по-горе срок за остатъчните срок и размер на кредита — годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на Банката за евро, увеличен с надбавка от 12.69 пункта. Към датата на сключване на договора СЛП, прилаган от Банката бил в размер на 1,31% годишно.

Съгласно чл.5 от Договора, към датата на сключване на същия, ГПР бил в размер на 15,23%, а общата дължима сума от кредитополучателя била 9566,62 евро. Страните се договорили, че кредитът ще бъде изплатен на 120 месечни вноски, като крайният срок за погасяването му е 15.05.2026г. Размерът на вноските за погасяване на кредита, ведно с дължината от кредитополучателя лихва, били подробно описани в погасителен план — Приложение № 1, който е неразделна част от договора. Договорът бил сключен при Общи условия, които са неразделна част от него, като кредитополучателят е декларирала, че същите са й предоставени, запозната е с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключването и изпълнението на договора.

Банката изпълнила своето задължение да предостави на ответника уговорения кредит по описания в чл.1 от Договора начин, но А. С. не изпълнила изцяло и в срок задължението си 1 да заплаща погасителните вноски по кредита като преустановила плащането на месечните погасителни вноски и изпаднала в забава спрямо кредитора. Падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпил на 15.04.2018г. Предвид допуснатото неизпълнение на договора, Банката взела решение да се разпореди с вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, като с договор за цесия от 02.04.2024г. „Първа инвестиционна банка" АД прехвърлила вземанията си по Договора на ищеца „Фронтекс интернешънъл“ЕАД. По силата на изричното упълномощаване, ищецът в качеството на пълномoщник на цедента, изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит. Същият бил посетен от пощенски служител, който не открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса лице, което да е съгласно да получи пратката. Поради това, било оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенския клон. След като срокът за получаване на пратката изтекъл, същата била върната на ищеца в цялост. Съгласно чл.19.2 от Договора, всяка от страните била длъжна да осигyри получаването на съобщения, изпратени до нея от другата страна по договора на адреса, посочен в договора. Страните се съгласили, че в отношенията помежду им, всяко изпратено на посочения адрес на съответната страна съобщение, известие, уведомление, покана и други с препоръчано писмо ще се счита за получено, независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните последици, свързани с получаването му. По силата на тази уговорка, изпратеното от ищеца уведомление за цесия било връчено на длъжника при условията на изрично договореното фингирано връчване.

Независимо от горното, с настоящата искова молба ищецът представя и моли съдът да приеме и връчи на ответника ново уведомление на основание чл.99 ЗЗД. С настоящата искова молба „Фронтекс Интернешънъл" EAД изрично прави изявление за обявяване на всички вземания, произтичащи от Договор за банков кредит № 026LD-R-002994 от 27.05.2016г. за предсрочно и незабавно изискуеми, считано от датата на получаване на исковата молба, като същата има значението на уведомление за предсрочна изискуемост.

Предвид обявената предсрочна изискуемост, целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата, ставал изискуем и дължим ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и неизплатения остатък от договорната възнаградителна лихва и изтеклата до датата на подаване на заявлението законна лихва за забава. Претендираните с настоящата искова молба суми не били в пълния им дължим размер, съгласно договора за кредит, като са формирани по следния начин: - Главница в размер на 3876,97 евро, с левова равностойност 7582,69 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 09.05.2020 г.; - Договорна възнаградителна лихва в размер на 678,04 евро с левова равностойност 1326,13 лева, начислена съгласно чл.4 от Договора за кредит за периода от 09.05.2022г. до 02.04.2024г.; Лихва за забава в общ размер на 582,83 евро с левова равностойност 1139,91 лева, начислена на основание чл.86 от ЗЗД върху размера на дължимата и незаплатена главница за периода от 02.04.2024г. до 02.05.2025г.

2

На 08.05.2025г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която искал съдът да издаде по отношение на длъжника А. В. С. заповед за изпълнение по чл.410 от ГП К за дължимите от нея суми по Договор за банков кредит № 026LDR-002994/27.05.2016г. Образувано било ч.гр.д.

№783/2025г. по което на 09.05.2025г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГП К №398. Със същата разпоредил на АА. В. С. да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД сумата от 8952,13 лева- главница по Договор за банков кредит № 026LDR-002994/27.05.2016г. , ведно със законната лихва за периода от 08.05.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 8627,69 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 02.04.2024г., сумата от 1129,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г., сумата от 167,45 лева, представляваща санкционна лихва за периода от 11.03.2025г. до 02.055.2025г., държавна такса в размер на 377,54 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Тази заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за кредитора възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следната част от вземанията, обективирани в заповед за изпълнение по ч.гр.д.№783/2025г. по описа на РС-Димитровград, а именно: сумата от 3876,97 евро, с левова равностойност 7582,69 лева - главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението; - 678,04 евро, с левова равностойност 1326,13 лева — договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.05.2022г. до 02.04.2024г.; - 505,03 евро, с левова равностойност 987,75 лева — лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г.; - 77,80 евро, с левова равностойност 152,16 лева — лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г.

В случай, че съдът приемел, че ответника не е надлежно уведомена до момента за настъпилата предсрочна изискуемост иска да се приеме, че тази предсрочна изискуемост е настъпила с връчване на настоящата искова молба, която играе ролята на уведомление. В тази връзка в условията на евентуалност предявява иск, който иска ответника да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 746,48 евро с левова равностойност 1459,99 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на тези направени в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответника А. В. С.- адв.Г. П., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани по същество. Оспорва изцяло исковата претенция по основание и по размер, като неоснователна и недоказана. Оспорва всички доказателства, представени от ищеца по делото. Не оспорва възникването на облигационно отношение между А. В. С. и „Първа инвестиционна банка" АД и сключеният Договор за банков кредит № 026LD3 R002994/27.05.2016 г. Счита, че ищецът не е доказал действителното заплащане на последното, поради което и претенцията му в тази насока се явява недоказана. Поддържа, че за да възникне право на цесионера (ищеца) да предяви настоящия иск, следва фактическия състав на цесията, визиран в чл. 99 от 33Д, да бъде изпълнен, като е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав, а именно: сключен договор между цедента и цесионера; съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор (цедента) на длъжника, за преминаване на вземането от цедента на цесионера. Длъжникът А. В. С. не била уведомена за извършената цесия от предишния кредитор /цедента/ - ,,Първа инвестиционна банка" АД, както е предвидено в чл.14 от Договора за банков кредит. В разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД било предвидено, че, за да произведе действия по отношение на длъжника, цесията трябва да му бъде съобщена от предишния кредитор. Законът не поставял изисквания за формата и начина, по които това уведомяване следва да се извърши.

Целта била длъжникът да бъде защитен при изпълнение на негoвото задължение, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. От представеното Известие № PSAO5Q00102F4 за връчване на Уведомление за цесия не ставало ясно дали изобщо то е било получено от ответника, дали е изпратено от изпращача. По делото липсвали каквито и да било доказателства ответника А. В. С. да е била уведомена за извършената цесия.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от 33Д уведомлението трябвало да се връчи на цедирания длъжник. Настоящото производство било образувано поради това, че по ЧГД № 783/2025г. по описа на РС-Димитровград, където имало издадена заповед за изпълнение, била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, т.е. чрез залепване на уведомление. Действително в разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но следвало да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено, за да обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията съставлявало материалноправно изявление, което имало ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение, след като не се било достигнало до фактическо връчване на книжата, не можело да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител не можело да се приравни на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема на правомощията. Поради това, счита, че длъжникът А. В. С. не е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземането, от което следвал извода, че цесията не е произвела действие спрямо нея и тя не дължи претендираните суми на цесионера "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Също така, съгласно горното и представеното неполучено от длъжника Известие № PSAO5Q002NYF0 за връчване на Покана за доброволно плащане и Уведомление за предсрочна изискуемост по Договор № 026LD-R-002994, длъжникът не била уведомена и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Поради това, съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, договорът за кредит все още не бил развален, тъй като длъжникът не била уведомена за това.