Определение № 29 от 21.05.2021, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София , 21.05.2021 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН Л. ПЕТКОВ

Членове: полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20216000600026 по описа за 2021 година с участието на военния прокурор полк. Нивелин Начев, образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура С. и по жалба от адвокат Г. С. С. от ВАК, в качеството му на защитник на обвиняемия ..... Б. Г. И. от ...., срещу определение № 31/14.05.2021 г. по чнд № 189/2021 г. по описа на Софийския военен съд.

Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 от НПК.

С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е изменил мярката за неотклонение на обвиняемия ..... Б.И. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: С. кв. „......“, ул. „......“ № ....

В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а подадената жалба неоснователна. В подкрепа на твърденията си прокурорът изтъква, че по делото са събрани безспорни и категорични доказателства, че обвиняемият е участвал в извършването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. В тази насока сочи обясненията на обвиняемия В.П.; разпечатки от мобилните телефони; разпитите на свидетелите А.Т. и В.С. и С.Б.; намерените наркотични вещества и боеприпаси в дома на обвиняемия. Сочи, че по делото не е изтекъл предвидения в закона максимален срок за задържане под стража, както и че е налице реална опасност И. да се укрие, да извърши и друго престъпление такова срещу правосъдието като прикрие и укрие доказателства и склони свидетели към лъжесвидетелстване. Предлага атакуваното определение да бъде отменено, като спрямо обвиняемия остане в сила мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

1

В жалбата се навеждат доводи, че към настоящия момент не е налице опасност И. да се укрие или да извърши друго престъпление. Този извод се базира на обстоятелствата, че същият има постоянен адрес в гр. С. не е осъждан и срещу него не се водят други наказателни производства. Твърди се, че до настоящия момент не е събрано нито едно ново доказателство в подкрепа на обвиненията срещу И., което да подкрепи обоснованото предположение, че е извършил престъпленията, в които е обвинен. Адвокат С. заявява, че с оглед продължителността на задържането на подзащитния му, както мярката за неотклонение „Задържане под стража“, така и взетата му от първоинстанционния съд мярка „Домашен арест“, не осъществяват своите функции, а имат характер на изтърпяване на неналожено наказание. Моли съдът да му определи по – лека мярка за неотклонение от „Домашен арест“.

В съдебно заседание представителят на Военно-апелативна прокуратура поддържа протеста по изложените съображения.

В съдебно заседание защитниците на обвиняемия поддържат жалбата, като адвокат С. иска мярката му за неотклонение да бъде изменена в „Подписка“..

Обвиняемият поддържа защитата си и иска мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-лека.

Военно-апелативният съд, като взе предвид изложените от страните доводи, материалите по делото и атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено:

Протестът и жалбата са допустими като подадени в законоустановения 3-дневен срок чрез съда, който е постановил първоинстанционния съдебен акт и от лица, които има право на протест и жалба.

Разгледани по същество са е неоснователни.

Досъдебно производство № ...../2020 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - С. е образувано с постановление от 20.05.2020 г. на прокурор от Военно-окръжна прокуратура - С. с което е прието по компетентност ДП № ..../2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. ..../2020 г. по описа на Специализираната прокуратура, образувано и водено във връзка с извършено на 10.10.2019 г. в гр. С. престъпление по чл. 116, т. 6, вр. с чл. 115 от НК.

С постановление от 20.05.2020 г. ..... Б. Г. И., служител от ...., е привлечен в качеството на обвиняем за това, че:

1. От началото на месец януари 2019 г. до 10.10.2019 г., в съучастие с И.А.М. – подбудител, подбудил и помогнал на извършителя П.П.К. на 10.10.2019 г. около 19.35 ч. в гр. С. кв. ....., умишлено да умъртви С.К.М. с три изстрела с огнестрелно оръжие, като деянието /убийството/ е извършено предумишлено – след предварително взето решение и след предварителна 2 подготовка и по поръчение на И.А.М. - престъпление по чл. 116, ал.1, т. 9 и 10, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, както и че 2. За времето от началото на м. януари 2019 г. до 19.05.2020 г. в гр. С. и на територията на страната, ръководил организирана престъпна група – структурно трайно сдружение от три и повече лица с членове П.П.К. и В. И.

П., създадена с цел да извършват съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпление по чл. 354 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 1, ал. 3, алт. 2 и 3, вр. с ал. 2 от НК.

С определение № 13/22.05.2020 г. по чнд № 64/2020 г. по описа на Военен съд - С. на ..... Б.И. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е обжалвано пред Военно-апелативния съд, който с определение № 10/29.05.2020 г. по вчнд № 15/2020 г. по описа на съда го е потвърдил.

С определение №76/29.05.2020 г. по чнд № 158/2020 г. състав на Софийския военен съд /СВС/, по реда на чл. 65 НПК е оставил без уважение искането на обвиняемия ..... И. за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Определението е потвърдено с определение № 131/02.10.2020 г. по вчнд № 39/2020 г. от състав на ВАпС.

С определение № 85/12.12.2020 г. по чнд № 219/2020 г. на СВС, потвърдено с определение № 149/18.12.2020 г. по вчнд № 56/2020 г. на ВАпС, искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение в по – лека, отново е оставено без уважение.

С определение № 5/25.02.2020 г. по чнд № 33/2021 г. на СВС, потвърдено с определение № 7/04.03.2021 г. по вчнд № 8/2021 г. на ВАпС, искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение в по – лека, е оставено без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав, взе предвид следното:

За престъпленията, за които на обвиняемия ..... Б.И. са повдигнати обвинения се предвиждат наказания „лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна“ и „лишаване от свобода от 3 до 10 години“ и са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Първоинстанционният съд е направил актуална преценка на събраните до този момент в 96 тома доказателствата и е дал правилен отговор на въпроса относно наличието на достатъчно събрани по предвидения в НПК ред фактически данни, даващи основание да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на престъпленията, за които е обвинен, което предположение не е отпаднало или разколебано към настоящия момент. Този извод се споделя и от настоящия 3 състав. В тази насока са обясненията на другите двама обвиняеми В.П. и П.К.; приложените по делото разпечатки от мобилните оператори за проведени телефонни разговори и разпечатки от технически средства на АПИ; докладни записки от 16.12.2019 г. и от 21.01.2020 г.; протокол за оглед на местопроизшествието, албум и др.

Съдът законосъобразно е изложил аргументи, че от събраните гласни и писмени доказателства по делото не е отпаднала реалната опасност обвиняемият ..... И. да се укрие - незаловен член на групата, техническите му познания, приятели с престъпни наклонности, които са на свобода и установените широки връзки на членовете на групата със служители в държавната администрация. Тази опасност се обосновава и от тежестта на престъпленията, в извършването на които е обвинен ..... И. съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, тъй като от събраните по делото данни не се установява противното.

От образуването на делото във Военно-окръжна прокуратура С. е изтекъл срок от една година, в който срок обвиняемият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Правилно и обосновано съдът е приел, че е отпаднало другото кумулативно изискване на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК – съществуването на реална опасност ...... И. да извърши друго престъпление, включително такова против правосъдието, тъй като по делото са разпитани другите двама обвиняеми П. и К. и всички възможни свидетели във връзка с повдигнатите му обвинения. От материалите е видно, че разследването продължава за престъпления, които касаят дейността на всякакви други лица, но не и тази на Б.И., и в които той очевидно няма участие.

Мярката за неотклонение не е способ за събиране на доказателства.

Вярно е, че съгласно чл. 63 ал. 4 от НПК, за престъплението по чл. 116, ал.1, т. 9 и 10, вр.чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК , в което е обвинен ......

Б.И., задържането под стража в досъдебното производство може да продължи до една година и шест месеца, но това не означава, че обвиняемият трябва непременно да бъде задържан под стража за такъв срок. Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ не е и вид наказание, за да се прилага по отношение на лица, които не са осъдени с влязла в сила присъда. Съгласно чл. 5 ал. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, всяко арестувано лице трябва да бъде своевременно изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледане на неговото дело в съда. Именно в съдебната фаза, в рамките на един състезателен процес, страните могат да осъществят в пълна степен своите процесуални права. С оглед обстоятелствата по настоящото наказателно производство, невнасянето на делото в съда в разумен срок, води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

4

При преценка на всички относими обстоятелства по чл. 65, ал. 4 НПК, въззивният съд намира, че определението на Софийския военен съд е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а протестът и жалбата срещу него оставени без уважение.

В обстоятелствената част на определението си съдът е приел, че взетата от него мярка за неотклонение „Домашен арест“ следва да се контролира чрез средства за електронно наблюдение, но е пропуснал да посочи това в диспозитива на опредлението си, което налага въззивната инстанция да извърши това.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК Военно-апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 31/14.05.2021 г. по чнд № 189/2021 г. по описа на Софийския военен съд , с което на обвиняемия по досъдебно производство № ...../2020 година ...... Б. Г. И. от ...., с ЕГН **********, е взета мярката за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: С. кв. „......“, ул. „......“ № ....

На основание чл. 62, ал. 6, вр. ал. 1 НПК мярката за неотклонение да се контролира и чрез електронно наблюдение по реда на част пета от ЗИНЗС.

Препис от настоящото определение да се изпрати на началника на 02 РУ - СДВР и на началника на областна служба „Изпълнение на наказанията“ С. за изпълнение по реда на чл. 62, ал. 5 НПК и чл. 274 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5