Решение № 240 от 07.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8853/2024
- Вид
- Решение № 240
- Подписан
- 07.01.2026
- Състав
- ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30, ал.5, т.8 · Закон за съдебната власт
- чл.123, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.123, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 240 гр. София, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕМИ. ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИ. ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20241110108853 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.128, т.2 КТ.
Ищцата П. Ф. Т. твърди, че е сключила трудов договор с Върховния касационен съд, по силата на решение на Висшия съдебен съвет трудовата дейност по почистването на съдебната палата е прехвърлена на Софийския апелативен съд, където продължава да работи по запазеното й на осн. чл.123, ал.1, т.7, вр. ал.2 КТ правоотношение с новия работодател – ответника С. АПЕЛАТИВЕН СЪД, но заплатата й е в по-нисък размер от предвидения с класификатора на ВСС за трудовите възнаграждения за работа във ВКС. Ето защо, моли за осъждането на осн. чл.128, т.2 КТ да й плати неплатените през исковия период разлики в трудовите възнаграждения и допълнителни материални стимулирА.я, които би получила като работник във ВКС - сумата от 662,63 евро /след допуснато изменение на иска/, за периода 1.1.2021 – 31.12.2023 г. и обезщетение за направените по делото разноски.
Ответникът С. А. С. представя отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основА.е и размер. Твърди, че като второстепенен разпоредител с бюджетни средства действа при обвързана компетентност при изплащане на трудовите възнаграждения, които за исковия период са изцяло са изплатени на ищцата. Освен това сочи и допълнителни споразумения между САС и ищцата, с които последната се съгласила за 1 изменение на условията по трудовия договор – с намаляване на работното време – на 3/4 от предходния размер и промяна на трудовото възнаграждение според изпълнените от ответника условия.
С. районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Относно иска по чл.128, т.2 КТ:
Основното задължение на работодателя по трудовия договор е да плаща на работника или служителя трудовите му възнаграждения.
Предвид твърденията на ищцата, относими към казуса са и разпоредбите на чл.123, ал.1, т.7 КТ, според която трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преместване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Също – и разпоредбата на чл.123, ал.2 КТ според която в случаите по алинея 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.
Ето защо, ищецът носи тежестта да докаже твърденията си относно съдържА.ето на трудовия договор между нея и ответника през отделните части от исковия период по отношение на размерите на договорения размер на трудовото й възнаграждение. Това означава, че следва да докаже твърдението си, че за нея са относими хипотезите по Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата за възнагражденията на служителите заемащи длъжност, които се отнасят за служителите във Върховния касационен съд. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си, а ако ищецът докаже твърденията си - че е платил трудовите възнаграждения на ищеца в пълен размер.
С протокол № 10/30.04.2020 г., т.1,7 на Пленума на ВСС е изпратено решение на Комисия "Бюджет и финанси" към Съдийската колегия на ВСС за утвърждаване на нова щатна численост на ВКС и САС във връзка със стопА.сването на сградата на Съдебната палата. Посочено е, че е необходимо САС да се обезпечи с необходимия щатен състав във връзка с дейността по стопА.сването на Съдебната палата. Съгласно протокол от 09.06.2020 г. на Съдийската колегия на ВСС, т.16,1, на осн. чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ, са съкратени 2
31 щ. бройки от ВКС, считано от 15.07.2020 г. Тези щатни бройки са разкрити в САС считано от 15.07.2020 г., като сред тях са 15 щ. бройки за длъжността "чистач". Със Заповед №А – 1102/01.12.2020 г. на Председателя на САС е утвърдена структурата на САС, която включва и 18 щ. бройки за длъжността "чистач".
Прехвърлянето на дейността по стопА.сване на Съдебната палата от правомощията на Председателя на ВКС в правомощията на Председателя на САС попада именно в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ.
Не се спори по делото и се установява от приетите по делото допълнителни споразумения от 26.2.2021 г., 15.4.2022 и 21.8.2023 г. към трудов договор от 16.2.2009 г. и се обявени по реда н чл.146, ал.1, т.4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване твърденията на ищцата, че през исковия период 1.1.2021 – 31.12.2023 с ответния Апелативен съд – гр.София са обвързА. от трудов договор, по силата на който е работила на длъжността „чистач“ срещу насрещното задължение на работодателя да й плаща трудово възнаграждение, размерът на което към датата на промяната на работодателя се е запазило по размер, а в последствие е било индексирано според решенията на ВСС по Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата за възнагражденията на служителите заемащи длъжност „чистач“ в Софийския апелативен съд, които се отнасят за Софийския апелативен съд, а не за ВКС или ВАС. Също така – и че ответникът през този период й е изплатил трудовите възнаграждения според Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата за възнагражденията на служителите заемащи длъжност „чистач“ в Софийския апелативен съд.
СтрА.те не спорят още и че ищцата не е получавала ниски оценки /атестации/ за работата си, които биха препятствали получаването на индексации на трудовото й възнаграждение.
Неоснователни са аргументите на ищцата, които се основават на § 1 от Правила за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, тъй като тази хипотеза е неотносима към процесния казус.
Според този текст заварен служебен съдебен служител на длъжност, която не е предвидена по новия Класификатор и съответната група съдилища, се преназначава на друга сходна длъжност при запазване на възнаграждението.
При липса на сходна длъжност служителят запазва длъжността и 3 възнаграждението си. В случая в щатното разписА.е на САС е била предвидена преди промяната от 1.4.2020 г. длъжността "чистач" и именно тази длъжност ищцата е продължила да изпълнява.
Неоснователни са и доводите на ищцата трудовото правоотношение да е едностранно изменено б е з нейно съгласие. Това личи от сключените допълнителни споразумения с ответния Софийски апелативен съд. Промяната в трудовото правоотношение е настъпила по допустим от закона ред – чл.123 КТ, и не нарушава правото на ищцата да получава трудовото си възнаграждение в заварения към този момент размер. Настъпилите по-късно промени в размера на възнаграждението и увеличаването им по Класификатора в пунктовете, които се отнасят за САС касаят нови юридически факти и са функция от решенията на трето неучастващо по делото лице – Висшия съдебен съвет, а не на ответника, който е задължен да изпълнява тези решения в зададените параметри.
Съгласно чл.7 от ППКДАС, основните месечни заплати в Класификатора се определят от административния ръководител в конкретни диапазони с минимален и максимален размер. Затова, при изменението на Класификатора, индексирането на трудовото възнаграждение на ищцата е извършвано законосъобразно при съблюдаване на утвърдените размери в диапазона на колони 7 и 8, като е прилаган максималният размер от колона 8, за което между стрА.те са подписА. и три допълнителни споразумения.
От момента на промяната приложими за определянето на възнаграждението на ищцата са само и единствено параметрите на възнагражденията за осъществяване на дейност в орган на съдебната власт от първа група. Ищцата е работела във САС, поради което няма основА.е основното й трудовото възнаграждение да се определя и индексира по правилата за служители във ВКС. Предвид характера на Класификатора на подзаконов нормативен акт и правомощията единствено на ВСС да определя диапазона на трудовите възнаграждения за съответните длъжности, получаваното от съдебните служители възнаграждение в съответната група може да е само в рамките на одобрените за съответните длъжности средства и на предвидените минимални и максимални размери. По делото се установи, че на ищцата е изплатено изцяло следващото се трудово възнаграждение, определено при прилагане на размера по колона 8 от КДАС, поради което 4 предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Същото се отнася и за тази част от претенциите на ищцата, която е формирана от разликата между получените от ищцата допълнително материално стимулиране ДМС и това което би получила, ако е работела във ВКС. Последното се дължи за приноса на съответния съдебен служител в дейността на съответния орган на съдебната власт, в който работи, в случая САС, а не ВКС. Следователно, получаването му също е функция от решението на ВСС за размерите на ДМС за съответните години и за съответните оргА. на съдебната система – в случая САС.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете – изцяло – 102,25 евро за юрк.възнаграждение.
Предвид изложеното, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Ф. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр.София********** и съдебен адрес в гр.София, ул.Пиротска 56, ет.3, чрез адв.А. Т. за осъждане на ответника С. А. С. с ЕИК
121654463, представляван от административния ръководител на съда Д. Д. сумата от 662,63 евро, претендирана като неплатената част трудовите възнаграждения за периода 1.1.2021 – 31.12.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата П. Ф. Т. с ЕГН ********** да плати на ответника С. А. С. с ЕИК 121654463 сумата от 102,25 евро обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесет и първа от ГПК – с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от съобщението.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5