Определение № 1658 от 19.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1658 гр. София, 18.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900679 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „АГРОСТАР“ АД, ЕИК: 831497259 срещу въззивно решение № 303 от 01.11.2022 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 288 по описа на съда за 2022 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 260000 от 24.01.2022 г., постановено от Окръжен съд – Силистра по т.д. № 48 по описа на съда за 2020 г. в частта му, с която Т. К. О. е осъден да заплати на ищеца „АГРОСТАР“ АД, ЕИК: 831497259, на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАрЗ/ сумата 101160 лева главница, предявена като частичен иск от общо дължима сума от 150000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 100000 лв. от датата на исковата молба – 02.07.2020 г. до окончателното изплащане, а за разликата над 100000 лв. до 101160 лева - от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК - 15.12.2021 г. до окончателното изплащане, по същество са отхвърлени, със законните последици по отношение на разноските в производството, предявените от касатора срещу Т. К. О. искове, както следва: - главни осъдителни искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗАрЗ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за сумата 101160 лева - главница, предявена като частичен иск от общо дължима сума от 150000 лв., представляваща пазарната стойност на подобренията, направени от ищеца - 1 арендатор със съгласието на ответника - арендодател върху арендуваната земеделска земя, предмет на сключения между страните договор за предоставяне земя под аренда от 02.04.2007 г., вписан с акт № 282, том V, дв.вх.рег. № 2885 от 02.04.2007 г. на Служба по вписванията - гр. Силистра, а именно: - 50.582 дка трайни лозови насаждения, състоящи се от две части, подробно посочени в т.7.1.-7.5. от исковата молба, включващи общо 9169 бр. лози (181.27 бр. лози/декар), засадени на общо 60 реда (40 реда лози десертно грозде с площ 31.900 дка и 20 реда лози десертно грозде с площ 18.682 дка); подпорна конструкция от общо 4004 бр. железобетонни колове и подпорна конструкция от поцинкована тел - шпалирна система по пет реда тел със сечение 2 (два) мм за всеки един от 60-те реда от лозовото насаждение; поливна инсталация за капково напояване за всеки един от 60-те реда от лозовото насаждение, с която сума се е увеличила стойността на арендувания недвижим имот, поради едностранното прекратяване на договора с едногодишно писмено предизвестие от арендатора, на основание Раздел VI „Прекратяване“, т. 1, предл. 3 от договора, считано от 30.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 100000 лв. от датата на исковата молба – 02.07.2020 г. до окончателното изплащане, а за разликата над 100000 лв. до 101160 лева - от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК - 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни; - евентуални искове: - с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, за разваляне по съдебен ред на сключения между страните договор за предоставяне земя под аренда от 02.04.2007 г., вписан с акт № 282, том V, дв.вх.рег. № 4482 от 02.04.2007 г. на Служба по вписванията - гр. Силистра, поради неизпълнение на задълженията на ответника - арендодател Т. О. по Раздел II, т. 2 и т. 5 от договора за аренда от 02.04.2007 г. и чл. 6, ал. 1 ЗАрЗ; с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗАрЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 101160 лева - главница, предявена като частичен иск от общо дължима сума от 150000 лв., представляваща пазарната стойност на подобренията, направени от ищеца - арендатор със съгласието на ответника - арендодател върху арендуваната земеделска земя, предмет на сключения между страните договор за предоставяне земя под аренда от 02.04.2007 г., вписан с акт № 282, том V, дв.вх.рег. № 2885 от 02.04.2007 г. на Служба по вписванията - гр.

Силистра, а именно: - 50.582 дка трайни лозови насаждения, състоящи се от две части, подробно посочени в т.7.1. - 7.5. от исковата молба, включващи 2 общо 9169 бр. лози (181.27 бр. лози/декар), засадени на общо 60 реда (40 реда лози десертно грозде с площ 31.900 дка и 20 реда лози десертно грозде с площ 18.682 дка); - подпорна конструкция от общо 4004 бр. железобетонни колове и подпорна конструкция от поцинкована тел - шпалирна система по пет реда тел със сечение 2 (два) мм за всеки един от 60-те реда от лозовото насаждение; - поливна инсталация за капково напояване за всеки един от 60те реда от лозовото насаждение, с която сума се е увеличила стойността на арендувания недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от 100000 лв. от датата на исковата молба – 02.07.2020 г. до окончателното изплащане, а за разликата над 100000 лв. до 101160 лева - от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК - 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; - с правно основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с Раздел VII „Обезщетения“, т. 1 от сключения между страните договор за аренда от 02.04.2007 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 18750 лева, представляваща следващо се обезщетение при предсрочно прекратяване на договора поради виновно поведение на ответника - арендодател, ведно със законната лихва за забава считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно прилагане на материалния закон и поради необоснованост.

В частта относно отхвърления главен иск в жалбата се твърди грубо нарушаване от въззивния съд на процесуалните правила, погазване на основни принципи на гражданския процес и нарушение на ТР №1/27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 на ОСГТК на ВКС. Касаторът счита, че противно на приетото от съда - че ответникът бил заявил нищожност на клаузата на т. 1. предл. 3 от Раздел VI от процесния договор за аренда, поради противоречие с чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ и чл. 87 ЗЗД, всъщност ответникът не е заявявал възражение за нищожност на основание чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ и чл. 87 ЗЗД нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, нито в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Първоинстанционният съд също не е въвеждал служебно в делото твърдяната от въззивния съд нищожност поради противоречие с чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ и чл. 87 ЗЗД и това е констатирано от въззивния съд. Според касатора въззивният съд недопустимо 3 е подменил процесуалната позиция на въззивника - ответник, приписвайки му възражение, каквото той не е правил, съответно - такова възражение не е било надлежно въведено в предмета на делото, съответно - ищецът „Агростар“ АД е лишен от правото да вземе отношение по него. Излага се в жалбата, че въззивният съд вероятно е осъзнал несъществуващото ответниково възражение на нищожност, поради което го е „дублирал“ със служебно произнасяне, че клаузата на т. 1, предл. 3 от Раздел VI на процесния договор за аренда била нищожна поради противоречие с чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ.

Поддържа се, че въззивният съд не е известил страните, че ще се произнася служебно по въпроса дали процесната клауза е нищожна поради противоречие с чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ, а това процедиране на състава на въззивния съд е в грубо нарушение на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погазва състезателното начало в гражданския процес и фаворитизира открито и недвусмислено ответника, като съдът е постановил решение в негова полза, без да даде възможност на ищеца за становище по твърдяната нищожност на това законово основание.

Оспорва се като неправилен извода на съда в насока на това, че клаузата на т. 1, предл. 3 от Раздел VI на процесния договор за аренда е нищожна поради противоречие с чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ, като основан на незаконосъобразно правоприлагане по аналогия, при която съдът неправилно е приложил правните последици на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД спрямо фактическия състав на чл. 28, ал. 2 ЗАрЗ. Твърди се, че чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е приложим само относно сделките с вещни права върху недвижими имоти, заради присъщия на тези сделки транслативно-вещен ефект, поради което договорите за прехвърляне, учредяване, признаване и прекратяване на вещни права върху недвижими имоти не могат да бъдат „прекратявани“ по никакъв друг начин, освен чрез разваляне по съдебен ред; при договора за аренда транслативно-вещен ефект няма, а с него се създава облигационно право за временно ползване на чужда земеделска земя, подобно на временното ползване на чужда вещ по договор за наем. Според касатора след като при договора за аренда липсва транслативно-вещен ефект, след като липсва заплаха за правата на третите лица, това означава, че императивното правило на чл. 28, ал. 2 ЗАрЗ следва да се тълкува единствено стриктноограничително, а не разширително или да бъде разширявано по пътя на аналогията, от което следва, че потестативното право по чл. 28. ал. 2 ЗАрЗ, за 4 упражняването на което законът изисква нарочна съдебна процедура, има строго определено приложно поле - съдебният ред е задължителен само относно хипотезите на разваляне поради неизпълнение на договори за аренда, които са сключени пожизнено или със срок на действие над 10 години.

Според касатора по-натам развалянето по съдебен ред поради неизпълнение по чл. 28, ал. 2 ЗАрЗ е само една ограничена хипотеза на прекратяване, извън която остават: 1). останалите форми на прекратяване на договора, посочени в чл. 27 ЗАрЗ, както и: 2). изрично договорените механизми на прекратяване на договора, съобразно свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД.

Излагат се подробни оплаквания в насока на това, че съставът на въззивния съд не е обсъдил доводите на „Агростар“ АД, изложени в отговора на въззивната жалба и писмената защита пред първоинстанционния съд, както следва: довода, че уговорката за едностранно безвиновно прекратяване на процесния договор, формулирана в Раздел VI „Прекратяване”, т. 1, предл. 3 от договора за аренда от 02.04.2007 г. е действителна; важимостта и спрямо твърдението на въззивния съд за нищожност по чл. 28, ал. 2 ЗАрЗ и чл. 87, ал.

3 ЗЗД на доводите на касатора във връзка с възражението на ответника, че процесната клауза била недействителна, поради противоречие с чл. 27, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗАрЗ; доводите на „Агростар“ АД срещу постановките, изложени в определение № 424 от 05.07.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 316/2012 г., I т.о., ТК и извода в същото, че правилото на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ е императивно; довода на „Агростар“ АД, че основание за нищожност не може да се извлече от диспозитивна правна норма, защото за да е налице недействителност поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да е налице противоречие с конкретна императивна забранителна разпоредба; довода на „Агростар“ АД, че систематичното тълкуване на двете договорни клаузи - на Раздел IV, т. 1 „Срок на действие”, с която страните са уговорили 25 годишен срок, съпоставена с уговорката за едностранно безвиновно прекратяване на процесния договор, формулирана в Раздел VI „Прекратяване”, т. 1, предл. 3 от договора показва, че още при сключването на договора страните са постигнали съгласие за договорен механизъм, по силата на който срочния характер на процесния договор да бъде превърнат в безсрочен и същия да бъде прекратен по волята на арендатора - право, което страната е свободна да упражни, при съобразяване на ограничението на чл. 4 ЗАрЗ; довода на 5

„Агростар“ АД, че не съществува никакъв обществен интерес (социален, икономически, правен), който да задължава при срочен договор за аренда действието му задължително да продължи до края на срока му, ако страните са договорили още при сключването на договора възможност за неговото предсрочно прекратяване, извън случаите, посочени в чл. 4 ЗАрЗ; изложените от „Агростар“ АД факти и доказателства, че с действията си ответникът е приел прекратяването на процесния договор, с което и съдът е постановил решението си в нарушение на съдебната практика.