Решение № 1846 от 15.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4499/2023
- Вид
- Решение № 1846
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 05.03.2024
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- §1 т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 ал.4 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.19 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.2 ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
РЕШЕНИЕ
№ 1846 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330204499 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
/НП/
№
710809-F690959/04.07.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „И. ****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от Т.Д.Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на `чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки, дружеството жалбоподател „И. ****“ ЕООД оспорва издаденото НП с доводи за неговата незаконосъобразност и моли съда да го отмени. В съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адв. К. Т. поддържа съображенията, изложени в писмените бележки и направеното искане.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Фискален контрол“, чрез процесуалния представител юрк. Мария Кулова, пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност, в случай на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна се установява следното:
На 15.12.2022г. в 13:30ч. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, ГДФН, ОД – Пловдив, на търговски обект - електронен автомат с развлекателен характер, представляващ стимулатор за стрелба с пистолет, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 36А , в сградата на комплекс „Ексалибур“, зала за електронни игри, стопанисван от дружествотожалбоподател „И. ****“ ЕООД. В хода на проверката, в която участие взел св.
А. Д. И., на длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ, било констатирано, че електронната игра – стимулатор за стрелба с пистолет, представлява автомат на самообслужване с електрическо захранване, ползването на който се извършва посредством поставяне на монета на стойност 2 лв. в монетарника на машината. Проверяващите извършили контролна покупка на един брой развлекателна игра, като поставили монета от 2 лв. в монетарника на развлекателното устройство. При стартиране на играта констатирали, че никъде на съоръжението няма монтиран дисплей, който да визуализира приемането на направеното плащане, съответно да визуализира фискален бон.
В тази връзка управителят на дружеството декларирал, че машината работи от 2015г. и към нея нямало монтирано фискално устройство. Инспекторите по приходите извършили справка в Регистъра на фискалните устройства на НАП, от която установили, че дружеството няма регистрирани фискални устройства в НАП за проверения обект.
За резултатите от проверката бил съставен протокол, в който представляващият дружеството собственоръчно написал, че въпросната машина нямала монтирано фискално устройство.
Установеното по време на проверка било квалифицирано от св. И. като нарушение на чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.) вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-452-0121709/30.12.2022г. на Началник – отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП на „И. ****“ ЕООД била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – електронна игра – стимулатор за стрелба с пистолет, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Санкт Петербург“ № 36А, в комплекс „Ексалибур“, зала за електронни игри, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни.
2
На 05.01.2023г. инспекторът по приходите съставил Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/
№
F690959/05.01.2023г. за това, че на 15.12.2022г. „И. ****“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл.3 ал.8 от горепосочената наредба извършва продажба чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство - ФУВАС /фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване/, с което дружеството е нарушило чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Отбелязано било в акта, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Междувременно на 11.01.2023г., във връзка с издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка, провереният обект бил запечатан, за което бил съставен протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при наложена ПАМ.
Срещу АУАН било депозирано писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП № 710809-F690959/04.07.2023г., с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл.185 ал. 2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на А. Д.
И. - актосъставител, разпитан в качеството на свидетел, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН № F690959/05.01.2023г, възражение от „И. ****“ ЕООД, Протокол за извършена проверка в обект от 15.12.2022г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-452-0121709/30.12.2022г. на Началник – отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, 2 бр. протоколи за извършена проверка в обект от 11.01.2023г., Договор за наем от 01.01.2015г., 3 бр. протоколи за обявяване на оборот с фискални бонове.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано извършено от „И. ****“ ЕООД, като задължено лице по чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г., нарушение на чл.7 ал.1 от същата наредба, тъй като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство, с което да отчита и регистрира всяка продажба на електронна игра от процесния електронен автомат за самообслужване, представляващ стимулатор за стрелба с пистолет, намиращ 3 се в проверения от инспекторите по приходите обект. В разпоредбата на чл.3 ал.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е предвидено задължение за лице, което извършва продажба на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да издава хартиен документ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. Нормата на чл.7 ал.1 от наредбата от своя страна задължава лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Несъмнено, жалбоподателят е собственик на въпросния автомат за самообслужване с електрическо захранване /стимулатор за стрелба с пистолет/. В това си качество дружеството-жалбоподател е задължено лице по чл.3 ал.8 от горепосочената наредба. Безспорно е и че същият е осъществявал дейност в проверения обект, като от конкретния автомат за самообслужване е извършвал продажба на електронна игра. Не се спори, а и събраните по делото доказателства са еднопосочни, че по отношение на въпросния автомат дружеството не е изпълнило административното си задължение да монтира, въведе в експлоатация и използва регистриран в НАП ФУ. Ето защо съдът намира за правилно констатирано от органите по приходите неизпълнение на административно задължение от страна на „И.
****“ ЕООД, въведено с разпоредбата на чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.8 от Наредба Н18/13.12.2006г.
Възражението на жалбоподателя за неспазени срокове по чл.34 от ЗАНН, тъй като процесната машина работела от 2015г., съдът намира за неоснователно. По делото е представен договор за наем от 01.01.2015г., видно от който на дружеството-жалбоподател като наемател е предоставено за временно и възмездно ползване част от търговски обект за инсталиране и експлоатация на дванадесет броя развлекателни игрални автомати. Същият обаче не доказва по безспорен начин нито началото на дейността на дружеството, нито че именно от датата на сключването му процесният електронен автомат с развлекателен характер, представляващ стимулатор за стрелба с пистолет, е бил преведен в работен режим. В самия договор липсва както изрично упоменат административния адрес на наетия търговски обект, така и индивидуализация на игралните автомати, било като вид, било като идентификационен номер, което не може да доведе до категоричен извод нито за началния момент на експлоатация на машините, нито че към датата на сключване на договора сред тях се е намирал именно горепосоченият автомат на самообслужване, находящ се в проверения от инспекторите по приходите търговски обект. Следва да се посочи, че в случая неизпълнението на законовото предписание е деяние, което се извършва чрез бездействие. Касае се за продължено административно нарушение, т.е. за нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато /продължено/ във времето до момента, в който бъде установено от съответния орган по реда на ЗАНН. Ето защо съдът 4 намира, че административнонаказващият орган е определил правилно момента, от който счита, че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на търговеца. Това е датата, на която е установено нарушението – 15.12.2022г.
Въпреки безспорно осъществен състав на изследваното нарушение, съдът намира, че следва да се съобрази с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С‑97/21 /постановено след извършване на нарушението, но преди издаването на НП/ и да отмени обжалваното НП.
В производството по дело С – 97/21 на СЕС е разгледано преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и на чл.47, чл.49 параграф 3 и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС. В същото производство са разгледани и разпоредбите на чл.118, чл.185 /която санкция е приложена в разглеждания от настоящия съдебен състав казус/, чл.186 и чл.187 от ЗДДС.
В заключение на решението си СЕС е приел, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“ Именно такъв е разглежданият случай, при който с процесното НП деецът е санкциониран с налагане на административно наказание в един значителен размер от 3000 лв. и същевременно за същото нарушение, му е наложена ПАМ, изразяваща се в запечатване на проверения обект за срок от четиринадесет дни. Видно от представения по делото протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект, ПАМ е изпълнена реално, при което дружеството-жалбоподател е понесло негативни последици от нея няколко месеца преди издаване на НП.
Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90dded5e-2521-42ff-83f3-6b5cde13c865