Определение № 1662 от 02.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1662 гр. Варна, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100500603 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Подадена e въззивна жалба вх. №2422/13.11.2025г. от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу решение

№4752/30.12.2025г., постановено по гр. дело № 20253110106974/2025г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Туърс-Е, ***,

ДЪЛЖИ на ищеца С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 7 848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, платена без основание на 22.08.2022 г. такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, находяща се в с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ПИ ***, ПВИ 1954, поръчка № 2202006024, по проформа фактура № 1312050421/03.08.2022 г. и фактура № 1318316933/22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /31.03.2025г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2123 от 09.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

1

№ 4212/2025 г. на ВРС.

Въззивната жалба е подадена и срещу решението, в частта, с която е осъдено „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул.

„Цар Борис III” № 201, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Туърс-Е, ***, сумата от 7 848 лв. ПРИ

УСЛОВИЕ, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва.

Въведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод, неправилно прилагайки материалния закон, че в процесния случай не е налице хипотеза, в която „ЕСО“ ЕАД следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъл на чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредба № 6 отм.). Отношенията по присъединяване на обекти на един вид мрежов оператор към друг вид мрежа се уреждат в Част четвърта, Глава шеста на Наредба № 6 отм. на основание законовата делегация на чл.

116а, ал. 3 от ЗЕ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че редът за присъединяване бил развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6 отм. За процесния случай се е искало присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 отм., а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа (а не на обект на производител). Когато мощността на централата е под 5 MW, тя се присъединява към разпределителната мрежа, а „ЕСО“ ЕАД присъединява електропровода (обекта), чрез който всъщност се осъществява присъединяването на тази централа.

За процесния случай се касае за присъединяване към електроразпределителната мрежа на електропроизводствени мощности, които ще работят в паралел с електроенергийната система, а именно фотоволтаична 2 електрическа централа. Следователно са налице предпоставките по чл. 102, ал.

4 от Наредба 6 отм., в който случай, освен искането по ал. 1 се подават и документи по реда на част трета, т.е. процедурата по присъединяване не може и не следва да се ограничи само със съгласуването по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 отм. Следва да се подаде искане за проучване на условията за присъединяване, за което проучване „ЕСО“ ЕАД е поискало заплащането на цената от 7848.00лв. определена с решение №Ц-27/28.07.2016г. на КЕВР – т.2.1, на основание чл.102, ал.3 от Наредба №6 отм. Отделно от горното сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора /по чл.53, ал.2 от Наредба №6 отм./ без да са определени условията за присъединяване на обекта на оператора на електроразпределителната мрежа не може да се осъществи, което се извършва на етапа на проучване.

По изложените горни и допълнителни правни съображения жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния акт и да отхвърли предявените искове.

Подадена е и въззивна жалба вх. №6708/27.01.2026г. от "Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, *** срещу решение №4752/30.12.2025г., постановено по гр. дело № 20253110106974/2025г. на Варненския районен съд, в частта, в която е прието за установено, че въззивникът ДЪЛЖИ на ищеца С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 7 848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, платена без основание на 22.08.2022 г. такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, находяща се в с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ПИ ***, ПВИ 1954, поръчка № 2202006024, по проформа фактура № 1312050421/03.08.2022 г. и фактура № 1318316933/22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /31.03.2025г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2123 от 09.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4212/2025 г. на ВРС.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност 3 и необоснованост на обжалваното решение. Решаващият съд неправилно е приел, че сумата от 7848.00лв. е без основание. Наведени са доводи, че съгласно с чл. 116 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, при условията предвидени в закона. Условията и редът за присъединяване на обекти на производители към преносната или към разпределителните мрежи са регламентирани с Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи

(НППКЕЕПРЕМ). Операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение / чл. 53, ал. 2 от НППКЕЕПРЕМ/. Съгласуването с електроенергийният системен оператор няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.

Поддържа се, че ответното дружество е изискало плащане предвид полученото писмо от „ЕСО ЕАД", с което се посочва че искане за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20 KV „Обедидение" от закрита разпределителна уредба 20 KV на п/с

„Полски

Тръмбеж", поради присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, с.

Обединение, общ. Полски Тръмбеж, обл. Велико Търново ще се разгледа от „ЕСО" ЕАД след заплащането на такса.

По изложените съображения таксата не е платена без основание.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. В. С. по двете въззивни жалби. Изложено е пространно становище за неоснователност на същите. За неоснователно се счита заявеното в жалбата на "Електроразпределение Север" АД, че процедурата по съгласуване, по смисъла на чл.53, ал.2 от Наредбата, няма информативен характер и следва да се окачестви, като проучване на присъединяване на обект към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи, 4 одобрени в полза на "ЕСО" АД от КЕВР с Решение №Ц-27/28.07.2016г.

"Проучване" и "съгласуване" представляват отделни етапи от присъединяването на процесната централа към разпределителната мрежа.

Съгласуване извършва единствено "ЕСО" АД, което се налага и е задължително поради обстоятелството, че централата не се присъединява директно към неговата преносна мрежа, а към разпределителната такава. В Наредба № 6 от 24.02.2014г. за въпросното съгласуване не е предвидено заплащане, съответно не е надлежно определяна от КЕВР цена за тази услуга.

За неоснователно се счита възражението на ответникът по обратния иск - "ЕСО" АД, че в процесния случай се касае за присъединяване на електропровод средно напрежение, собственост на ЕРП, към преносната мрежа на "ЕСО" АД, а не за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия – ФвЕЦ, към разпределителната мрежа – хипотеза на чл.102, ал.4 от Наредбата. Правилно, съобразно извършения анализ на приобщените по делото доказателства, състава на районният съд е приел, че към настоящия спор е неотносима процедурата по чл.102 от Наредбата, тъй като се касае за присъединяване на производител към разпределителната мрежа. Правоотношението по присъединяване на централата се развива по силата на закона между производителят и оператора на разпределителната мрежа, а не на преносната – чл.2 от Наредбата.

По изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да остави без уважение подадените жалби.

Отговорът на "Електроразпределение Север" АД е идентичен по доводи и искане до съда с подадената от страната въззивна жалба.

Въззивните жалби са редовни и отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Във въззивните жалби и отговори няма направени доказателствени искания.

Предвид изложеното производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №2422/13.11.2025г. от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу решение №4752/30.12.2025г., постановено по гр. дело № 20253110106974/2025г. на Варненския районен съд

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №6708/27.01.2026г. от "Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258 срещу решение №4752/30.12.2025г., постановено по гр. дело № 20253110106974/2025г. на Варненския районен съд.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20263100500603/2026г. на ВОС за 11.05.2026 год. от 10.00ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивникът и третото лице помагач да се връчат препис от отговора на С. В. С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6