Определение № 38530 от 20.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38530 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110104242 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Доколкото процесуалното (т. е. съдебното) възражение за прихващане може да бъде направено само чрез насрещен иск или в отговор на първоначален осъдителен иск, съдът приема, че с исковата молба се прави изявление за прихващане, като неговите последици не са елемент от основанието на иска, а въпросът дали прихващането е породило правно действие е по съществото на спора, а не е от значение за неговата допустимост (в този смисъл и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 571 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 1363/2023 г. на ВКС, II т. о.). Така определение № 302 от 29.01.2025 г. по т.д. № 1548/2024 г. на ВКС.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.11.2026 г. от 10:20 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени е от ищеца Н. Х. Т., ЕГН**********, срещу ответника „******, ЕИК *******, следните искове: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, евентуално – чл. 26, ал. 1, предл. II ЗЗД, евентуално – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 27 от Договор за присъединяване № 1

*******/04.07.2023 г., както и по чл. 5, чл. 7 и чл. 8 от Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване

№

*******/19.12.2024 г. поради противоречието със закона, евентуално – заобикаляне на закона, евентуално – като неравноправна клауза; в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 евро, предявена частично от общо 14743,47 лв. / 7538,22 евро/, представляваща част от стойността на изграденото и прехвърлено съоръжение, получена при начална липса на основание над законоустановената цена за присъединяване в размер на 8296 лв., ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното й плащане, в случай че съдът прогласи нищожността на процесните клаузи и уреди последиците по правилата на реституцията; в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 евро, предявена частично от общо 14743,47 лв. / 7538,22 евро/, представляваща размера на обедняването на ищеца и съответстващото му обогатяване на ответника, настъпили в резултат на придобиването и използването от ответника като част от електроразпределителната мрежа на изграденото със средства на ищеца съоръжение, без ответникът да е направил съответните разходи за неговото изграждане, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното й плащане; в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 евро, предявена частично от общо 4604 лв. /2353,99 евро/, представляваща получена при начална липса на основание част от цената за присъединяване над законоустановения размер; в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 евро, предявена частично от общо 10139,47 лв. /5184,23 евро/, представляваща размера на обедняването на ищеца и съответстващото му обогатяване на ответника, формиране на разликата между действително извършените и доказани разходи за изграждане на съоръжението в размер на 23039,47 лв. и признатата от ответника стойност в размер на 12900 лв.

Ищецът Н. Х. Т., ЕГН **********, твърди, че с нотариален акт от 30.11.2020 г. е придобил поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Баларбаши – БЛ 2“, гр. Благоевград. Към момента на придобиването имотът попадал в строителните граници на града съгласно ОУП. По инициатива на ищеца било одобрено изменение на ОУП с Решение № 109/17.09.2021 г., а със Заповед № 1935/14.10.2022 г. бил одобрен ПУП – ПЗ за жилищно застрояване. На 01.02.2023 г. била издадена и виза за проектиране на жилищна сграда. Във връзка с присъединяването на бъдещата сграда към електроразпределителната мрежа ответното дружество издало Становище № ******/23.01.2023 г., в което била посочена прогнозна цена за присъединяване 27000 лв. с ДДС и било предвидено изграждането на необходимите съоръжения да бъде извършено за сметка на ищеца. На 04.07.2023 г. страните 2 сключили Договор за присъединяване № *******. В него имотът бил квалифициран като намиращ се извън регулационните линии на гр.

Благоевград, поради което цената за присъединяване била определена по реда за територии извън регулация – по индивидуален проект и въз основа на действителните разходи за изграждане на съоръженията. Ищецът поддържа, че тази квалификация е неправилна, тъй като към момента на сключване на договора имотът вече бил урегулиран с одобрения ПУП. Ищецът изградил за своя сметка присъединителното съоръжение, като твърди, че е направил общо разходи в размер на 23039,47 лв., включващи проектиране, съгласуване, право на прокарване, строително-монтажни работи, строителен надзор и екзекутивна документация. При последващото изкупуване на съоръжението ответното дружество признало само част от представените разходи. Ищецът твърди, че служители на дружеството го уверили, че ще му бъде възстановена сумата от 10750 лв., както и допълнително заплатената сума от 2150 лв. с ДДС, но това не било извършено. На 19.12.2024 г. страните сключили Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване № *******. В чл. 3 цената на съоръжението била определена на 10750 лв. без ДДС, а в чл. 5 била определена цена за присъединяване в размер на 12900 лв. с ДДС, отново прието като цена за територия извън регулация. Съгласно чл. 7 от договора било извършено прихващане между насрещните вземания, а по чл. 8 ответникът следвало да заплати на ищеца 2150 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че това плащане не е извършено. Ищецът поддържа, че чл. 27 от договора за присъединяване, както и чл. 5, чл. 7 и чл. 8 от договора за покупко-продажба представляват неравноправни клаузи, тъй като са предварително формулирани от ответника, не са индивидуално договорени и са наложени на ищеца като условие за присъединяването и приключването на процедурата. Според него същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните и не осигуряват прозрачни критерии за определяне на цената и признаване на извършените разходи. Ищецът твърди и нищожност на посочените клаузи поради противоречие с императивните разпоредби на чл.

33 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Поддържа, че при предоставена мощност 24 kW и дължина на захранващото трасе 255 м приложима е III група, поради което цената за присъединяване следва да възлиза на 8296 лв. с ДДС, а не на договорно определените 12900 лв. С оглед на това ищецът прави изявление за прихващане между вземането на ответника за цена за присъединяване от 8296 лв. и неговото вземане за стойността на изграденото съоръжение в размер на 23039,47 лв., като претендира остатък от 14 743,47 лв. При условията на евентуалност ищецът претендира същата сума на основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД като получена от ответника без правно основание, представляваща разликата между направените разходи за съоръжението и дължимата цена за присъединяване. При условията на евентуалност ищецът основава претенцията си и на чл. 59 ЗЗД, като твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка чрез придобиването и включването в електроразпределителната си мрежа на изграденото със средства на ищеца съоръжение. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на 3 разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „******, ЕИК *******, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Л.Й., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че оспорените от ищеца клаузи са валидни и не страдат от твърдените пороци. Ответникът оспорва твърдението, че спорните договорни клаузи са едностранно наложени и неравноправни. Поддържа, че съдържанието им е определено съобразно нормативните изисквания и конкретните характеристики на присъединявания обект, поради което не са налице основания за прогласяването им за нищожни. Оспорва и твърдението на ищеца, че ответникът неправилно е определил статута на имота като такъв в територия извън регулация на населеното място. Според ответника представеният ПУП-ПЗ не представлява план за регулация и не установява урегулиране на територията по смисъла на ЗУТ. Поради това правилно имотът бил третиран като територия извън регулация и цената за присъединяване била определена по чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1. Посочва, че сключването на договора при условията на чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6 е станало по искане и със съгласие на ищеца, който е поел изграждането на присъединителните съоръжения. Според ответника независимо от действително извършените от ищеца разходи, цената за присъединяване се определя съобразно приложимата нормативна уредба, като при изкупуване на изградените съоръжения същата се прихваща от стойността им. Ответникът оспорва и твърдението за дължимост на сумата 14743,47 лв. Посочва, че ако бъдат уважени исковете за нищожност на договорните клаузи, не биха били налице насрещни вземания, които да бъдат прихванати по чл. 103 ЗЗД. Оспорва и начина на изчисляване на твърдяната от ищеца цена за присъединяване от 8296 лв. По евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД ответникът поддържа, че същите са неоснователни и недоказани. Твърди, че липсва неоснователно обогатяване за негова сметка, тъй като придобитите присъединителни съоръжения представляват енергийни обекти и се използват от ответника в качеството му на оператор и собственик на електроразпределителната мрежа.

Оспорва и размера на претендираното обедняване и обогатяване. Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение за забава. Поддържа, че не е изпаднал в забава, тъй като не му е била отправена покана за плащане на претендираната главница. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: няма такива.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните са били сключени Договор за присъединяване № *******/04.07.2023 г. и Договор за покупкопродажба на съоръжения за присъединияване № *******/19.12.2024 г. с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че оспорените клаузи са недействителни на заявените правни основания.

4

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил процесните суми в полза на ответника във връзка сключените между страните договори / Договор за присъединяване № *******/04.07.2023 г. и Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединияване № *******/19.12.2024 г./.

В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже обогатяване на ответника за негова сметка, изразяващо се в спестяване на разходи, и неговия размер, както и обедняването на ищеца, свързано със съответното обогатяване, и неговия размер.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за обогатяването, в случай че твърди такова.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.