Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2685 от 23.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6714/2025
Вид
Решение № 2685
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Любомир Василев, Димитър Куртев Демирев, Мария Валентинова Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2685 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100506714 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3558/04.03.2025г. по гр.д. № 16061/2024г. по описа на СРС, 48 състав, съдът е прогласил по предявения от Ю. Ж. Т. срещу „Вива Кредит“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, нищожността на Договор за паричен заем Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г., сключен между страните, поради противоречие на закона, осъдил е „Вива Кредит“ АД да заплати сумата от 1686,17 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1459,55 лв. от 20.03.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, а върху разликата над 1459,55 лв. до пълния размер от 1686,17 лв. (или върху сумата от 226,62 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 20.11.2024 г. до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума (329,46 лв. – договорна лихва, 413,21 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение и 943,50 лв. – такса за експресно разглеждане) въз основа на нищожния Договор за паричен заем Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г., сключен между страните. Така и е отхвърлил иска на Ю. Ж. Т. за осъждане на основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД „Вива Кредит“ АД да заплати сумата от 1250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (стрес, безпокойство, негативни емоции, напрежение, раздразнителност, проблеми със съня), ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, причинени във връзка 1 със сключването и изпълнението на задълженията по Договор за паричен заем Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г., сключен между страните, като неоснователен. „Вива Кредит“ АД е осъдено да плати разноски на Ю. Ж. Т. в размер на 536,27 лв., а на адв.

М. Д. Д. – 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

С въззивна жалба Ю. Ж. Т. атакува решението в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди. Твърди, че дадената квалификация била неправилна, защото не твърдял, че вредите били причинени от неизпълнение на договор, а от това, че преживял негативни емоции от изпълнение на задължения по нищожен договор и не били свързани с насрещно договорно задължение. Съответно като последица от неправилното приложение на материалния закон се стигнало до отхвърляне на иска. В хода на делото било доказано, че претърпял вредите, доколкото посетил офис на ответника, където разбра за необосновано завишения размер, служителите на ответника се държали нагло, а ищецът много се разстроил, бил притеснен, раздразнен, вдигнал кръвно и се притеснил. Установено било също, че получавал и телефонни обаждания от представители на ответника, което било в унисон с твърденията за противоправно поведение на ответника. В този смисъл всички предпоставки за уважаване на иска били налице.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Вива Кредит“ ООД, в който се иска оставянето без уважение и потвърждаване на решението, доколкото и както правилно съдът е приел, че реално ответникът не е нарушил някакво задължение, от неизпълнение на което да са породени твърдените от ищеца вреди. Конкретно се сочи, че при подписване на договора е представен стандартен европейски сертификат, съдържащ всички условия по заема, вкл. с описание на всички дължими суми, вкл. и след сключване на договора имало 14дневен срок за отказ. Претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на ответника, а реално последици от собствено поведение. В този смисъл нямало доказано противоправно поведение, от което да са настъпили претендираните вреди.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е уважен искът за прогласяване нищожността на договора, както и по иска за неоснователно обогатяване.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е 2 допустимо. Решението е и ПРАВИЛНО в обжалваната от ищеца част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че претенцията на ищеца се субсумира под нормата на чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД с оглед твърденията в исковата молба – /л.7/ „във връзка със сключването на Договор за паричен заем№… и изпълнението му … е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в…, предизвикани от необосновано завишения размер на дължимата сума“, т.е. твърдението е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди предизвикани от необосновано завишения размер на дължимата сума по сключения договор. Претенцията не почива на твърдения за защита на негативен интерес, т.е. за недобросъвестно сключване на договор, който не може да породи действие, за да се квалифицира като специална деликтна отговорност, както и не почива на твърдения за претърпени вреди извън сключения договор. Според разясненията, дадени с ТР № 4/2012 год. по тълк.дело № 4/2012 год. на ОСГТК на ВКС, и при договорно неизпълнение може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени вреди.

С оглед влизане в сила на решението като необжалвано в частта, в която е уважен искът за прогласяване нищожността на договора, със сила на пресъдено нещо се установява, че договорът за кредит е недействителен.

В същия /приет като писмено доказателство л.67 и сл./ формално е посочен ГПР в размер на 49,37 %, но същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсват таксата за експресно разглеждане /943,50 лв./ и неустойката за непредоставяне на обезпечение /628,80 лв./, с които действителният размер на ГПР е в размер на 418,95 %. Въпреки това в цитираните компоненти са описани в договора чл.1, ал.3 с посочване на сумата от 943.50лв., съответно чл.4, ал.2 - с посочване на сумата по неустойката от 628.80лв. и общо задължение по договора от 3459.60лв.

(спрямо което се изчислява действителният размер на ГПР в размер на 418,95 %).

При така установената по делото фактическа обстановка не може да бъде обоснован от въззивния съд извод за неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са претърпени неимуществени вреди от ищеца, и то такива, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, доколкото към момента на пораждане на задължението е описана сумата, която се претендира. Основателен е доводът на ответника, поддържан и в отговора на въззивната жалба, че не е налице неизпълнение или неточно 3 изпълнение на договорно задължение, защото е предоставен на ищеца, в качеството му на кредитополучател, договорената съобразно клаузите на договора сума, което задължение е изпълнено. Санкцията, че претендираната сума по договора почива и на неравноправни клаузи е намерила проявление в обявяване на договора за недействителен, съответно възстановяване на платените суми /всичко над главницата/.

Това поведение по същество не е неизпълнение на договорно задължение, вследствие на което да е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност за неимуществени вреди. Не може да се приеме в случая и че вредите са предвидими, т. е. не би могло да се приеме, че е нормално и закономерно да се допусне при сключване на договора, че кредитополучателят ще преживее притеснение, психическо напрежение и стрес в резултат на изплащане на размер на задължение, което е описано в договора като обща дължима сума, включваща и вземанията по таксата за експресно разглеждане и неустойката. Предвид горното, не е доказана и предвидимост на вредите, поради което договорната отговорност не може да се ангажира и поради това обстоятелство (Вж. Решение № 7030 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 6640 / 2023 г. на СГС).

Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият не е претендирал разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3558/04.03.2025г. по гр.д. № 16061/2024г. по описа на СРС, 48 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от Ю.

Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 (правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „********. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лв – обезщетение за неимуществени вреди (стрес, безпокойство, негативни емоции, напрежение, раздразнителност, проблеми със съня), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, причинени във връзка със сключването и изпълнението на задълженията по Договор за паричен заем Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г., сключен между страните, като неоснователен.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5