Решение № 178 от 25.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. гр. Д.град, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100140 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на целия договор за паричен заем № 5498559 от 15.07.2025 г. с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на гаранция № 5498559 от 15.07.2025 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за обявяване на недействителен на целия договор за паричен заем № 5498559 от 15.07.2025 г. с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на гаранция № 5498559 от 15.07.2025 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2025 г. ищцата И. Я. И. е сключила с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД договор за паричен заем № 5498559 от 14.07.2025 г. От погасителен план към кредит № 5498559 от 1

14.07.2025 г. /Приложение № 1/ е видно, че ищцата е сключила договор за кредит за сумата от 1750,00 лева. Вноските са разделени на 24 вноски като първата вноска е на дата 31.07.2025 г., а последната е на 18.06.2026 г.

Погасителният план е разделен на колони: падеж, размер на вноската, главница, лихва, размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция, общ размер на вноската, платена сума по кредита т.н. В погасителния план е посочено, че сумите от вноска № 1 до вноска № 11 включително са платени.

Общият размер на платените суми възлиза на 877,36 евро или 1715,96 лева. В погасителния план са посочени начините на плащане на дължимите вноски по кредита.

От приложените към исковата молба молба скрийншотове от интернет страницата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в профила на ищцата по процесния договор за заем /Приложение № 2/ е видно, че платените вноски са от вноска № 1 включително до вноска № 13 включително. Общо платената сума от интернет страницата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД по процесния договор за заем възлиза на 1036,88 евро или 2027,96 лева. Налице е пълно съвпадение между датите на вноските и сумите от интернет страницата н а „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и погасителния план. Във вноските, както от данните на интернет страницата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и от данните на погасителния план, е включено възнаграждението за предоставяне на гаранция.

Договорът за паричен заем е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 11, т. 10 и т. 11 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 2 като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 22 от ЗПК се казва, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита, че договор за заем № 5498559 от 1 5.07.2025 г. и договорът за гаранция, който най-вероятно е със същия номер и дата на сключване са нищожни.

Счита, че договор за заем № 5498559 от 1 5.07.2025 г. е сключен при неправилно изчислен размер на ГПР и не отразява действителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум. Клаузата за заплащане на възнаграждение за гарант е нищожна, тъй като единствената функция е да увеличава възнаграждението по заема по чл. 19, ал. 4 от ЗЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, освен това тя не е включена в ГПР. Клаузата за заплащане на възнаграждение за гаранта е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Въз основа на тези пороци се следва, че целият договор за кредит/заем е нищожен. Договорът за кредит/заем и договорът за гаранция се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за заем неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция поради естеството на правоотношенията.

Договорът за кредит/заем е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите, а при коректното му определяне той надвишава допустимия размер от 50%.

Разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД урежда общите хипотези на нищожност на сделките в гражданското право. Наред с тази разпоредба, в отделните нормативни актове, уреждащи специален кръг от обществени отношения, се 3 съдържат специални разпоредби, касаещи (не)действителността на сключените от гражданскоправните субекти сделки. Такъв специален по отношение на ЗЗД нормативен акт е Законът за защита на потребителите (ЗЗП), който урежда защитата на потребителските права и интереси, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.

Налице е специална правна уредба и по отношение на договора за кредит, по който е страна потребител – физическо лице, а именно Законът за потребителския кредит (ЗПК). Същият урежда изискванията към договора за потребителски кредит и специални хипотези на нищожност, респективно неравноправност на клаузите конкретно в договорите за потребителски кредит в разпоредбите на чл. 20 и следващите от ЗПК.

Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхнотопредоставяне. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние.

Процесният договор за кредит/заем е сключен при действието на ЗПК.

Ищецът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Според погасителния план с договора за заем е отпусната сума в размер на 1750 лв. Според погасителния план заемът се издължава на 24 бр. вноски, като първата падежна дата е 31.07.2025 г., а падежът на последната вноска е 18.06.2026 г. Възразява срещу определеното ГПР в договора за кредит/заем, тъй като считам, че същият е неправилно изчислен и отговаря на законовите изисквания. Според погасителния план и скрийншотовете от интернет страницата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД заемът е обезпечен с гарант.

4

В практиката на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е потребителят да бъде задължаван да сключи договор за гаранция с Ответник 2, тъй като това са 2 свързани помежду си търговски дружества. Договорът за гаранция е сключен между заемополучателя и Ответник 2. Договорът за гаранция найвероятно е възмезден и възнаграждението за гаранта, което е посочено в погасителния план, не е включено при изчислението на ГПР. Според чл. 19, ал.

4 от ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора за гаранция, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

От погасителния план и скрийншотовете от интернет страницата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е видно, че всички плащания са се извършвали в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, включително възнаграждението на „Файненшъл България“ ЕООД. Определеното възнаграждение за гаранта представлява скрито възнаграждение за „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Целта на включването на възнаграждение за гаранта е само да бъде увеличена стойността по договора за кредит/заем и така „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД да получи повече пари от ищцата. В настоящия случай се касае за услуга, подобна на възнаграждението, дължимо на посредниците за сключване на договора /което се включва в ГПР според чл.

19, ал. 4 от ЗПК/ и на застрахователните премии /които се включват в ГПР според § 1, т. 1. ДР на ЗПК /. Макар договорът за кредит/заем и договора за гаранция да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по договора за гаранция следва да се разглеждат съвкупно и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В този смисъл е и решение 5 от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури поголяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/.

Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължителноза получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е недействителен според чл. 22 ЗПК. В случая най-вероятно ГПР в договора за кредит/заем е неправилно изчислен и в него не е включено възнаграждението за гаранта.