Решение № 2937 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20255330115043 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ******* с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 880.02 евро (1 721.17 лева) – главница по Договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № *****г., и 10.19 евро (19.92 лева) – мораторна лихва за периода от 15.01.2025 г. до 07.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.

417 ГПК в съда – 16.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3426/22.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7126/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с..

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, който е обявен за предсрочно изискуем.

Твърди се, че ответникът не е погасил в цялост дължимите по договора вземания.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Г. Т., с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост. Възразява, че същата не е настъпила, тъй като нямало волеизявление от кредитора в този смисъл, достигнало до длъжника. Твърди, че до месец юни 2025 г. кредитополучателят не е получил нито по поща, нито по имейл, телефон или онлайн банкиране уведомление за предсрочна изискуемост, поради което правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не било надлежно упражнено преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Поддържа се, че извлечението от счетоводните 1 книги на банката удостоверява вземането, но не представлява документ, удостоверивящ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Твърди, че кредитът е погасяван, като счита, че неплатеният остатък от същия не е в размера, претендиран в исковата молба. Поддържа, че след месец февруари по кредита са извършвани редовни плащания, които не били коректно отразени. Оспорва размера на претендираната лихва.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2021 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, с № *****. С подписването на договора кредитополучателят е потвърдил, че е получил от банката цялата изискуема преддоговорна информация и е предварително уведомен за всички условия по кредита.

В изпълнение на поетите по договора задължения, кредиторът е предоставил на ответника сума в общ размер на 6 900.00 лева, която е била изцяло усвоена от кредитополучателя на 12.01.2021 г.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на кредитора фиксирана за целия срок годишна лихва в размер на 0 %. В чл. 4 от същия договор е уговорен гратисен период от 6 месеца, считано от датата на сключването му до 15.08.2021 г., по време на който не се дължи плащане на главница. След изтичането на гратисния период, кредитополучателят е бил длъжен да заплаща месечни вноски съгласно приетия погасителен план. Крайният срок за изплащане на кредита е определен до последната падежна дата съгласно погасителния план – 15.02.2026 г.

В случай на просрочие на дължимите вноски, страните са договорили обезщетение за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва. Съобразно чл. 11 от Договора, при непогасяване в срок на една или повече месечни вноски, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК.

Поради неизпълнение на договорното задължение от страна на длъжника за заплащане на дължимите погасителни вноски, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, без да прекратява действието на договора.

Уведомлението за обявената предсрочна изискуемост е връчено редовно на ответника на 07.03.2025 г. чрез ***** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив - по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че не е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Отделно от това следва да се посочи и това, че е настъпила и изискуемостта на кредита в хода на делото, поради което възжажението се явява без съществено правно значение.

Относно размера на исковите претенции, същият се установява по безспорен начин от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и вярно дадено, изготвено въз основа на проверка в счетоводството на ищцовата банка и материалите по делото, и неоспорено от страните. Констатациите на експертизата потвърждават липсата на извършени плащания от страна на ответника за погасяване на главното задължение, както и точния размер на натрупаната забава, които вземания съответстват на исковата претенция.

2

При това положение предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на исковата претенция.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на съдебноделоводни разноски има ищецът, който е ангажирал своевременно искане за присъждането им и е представил списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК за двете производства — исковото и заповедното. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените и реално доказими разходи, както следва: за исковото производство – сумата от 125.00 евро, представляваща внесен депозит за изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза, и сумата от 290.89 евро, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 46.96 евро, съставляваща заплатена държавна такса, или общо разноски в размер на 462.85 евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 880.02 евро (1 721.17 лева) – главница по Договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № **** г., и 10.19 евро (19.92 лева) – мораторна лихва за периода от 15.01.2025 г. до 07.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 16.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3426/22.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7126/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на „„Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 462.85 евро– съдебни разноски за заповедното и исковото производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________

3