Решение № 82 от 07.05.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Първомай, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255340100098 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 261 от Кодекса на труда (КТ).

Ищецът Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я. Г. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да осъди ответника „ПСП СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

************, представлявано от П. В. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******************************************, да му заплати по банкова сметка с IBAN: ************, BIC: ******* при „ТЕКСИМ БАНК” АД сумата от 683, 20 лева (шестстотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд от общо 488 часа за периода от 01.01.2024 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2025 г.q до окончателното й изплащане.

Ищецът излага фактически твърдения, че по силата на Трудов договор № ********* г., сключен с ответното дружество на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ, бил назначен на длъжността „Охранител” в обекта му в база на „Хера Агро” ЕООД, ЕИК:

*******, в ************, при пълно работно време и трудово възнаграждение, чийто размер, актуализиран с последното Допълнително споразумение № ******* г., възлизал брутно на 933, 00 лева, а нетно – на 720, 00 лева. До прекратяване на трудовото 1 правоотношение между страните на 10.12.2024 г. със Заповед № 55/10.12.2024 г., издадена от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, работникът изпълнявал трудовите си функции чрез редуване на две последователни 12-часови смени: дневна – от 07:00 часа до 19:00 часа, и нощна – от 19:00 часа до 07:00 часа, регламентирани от работодателя със Заповед № 1/20.11.2018 г. относно установяване на сумирано отчитане на работното време, с два дни почивка. За периода от 01.01.2024 г. до 31.08.2024 г. положил общо 488 часа нощен труд, за който му се полагало, но не му било изплатено възнаграждение от 1, 40 лева на час, или общо 683, 20 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1146/21.04.2022 г., с който ответникът чрез довереника си оспорва иска с доводи, че с два пощенски записа е изплатил на ищеца претендираното възнаграждение и че многократно е приканвал същия да го получи, но той отказвал по съвет на своя адвокат да реализира изгода от съдебни разноски.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез пълномощниците си поддържат така заявените процесуални позиции.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Исковата претенция черпи материалноправното си основание от нормата на чл. 261 от КТ, която гласи, че положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.

По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната защита на материалното си право по чл. 261 от КТ ищецът носи тежестта да докаже, че през исковия период от 01.01.2024 г. до 21.08.2024 г. е положил 488 часа нощен труд по трудово правоотношение с ответника, както и че изискуемостта на вземането е настъпила. От ответната страна се очаква да установи пълно фактите, на които позовава възраженията си.

Между страните отсъства спор и от ангажираните писмени доказателства е видно, че в периода от 23.11.2018 г. до 10.12.2024 г. по силата на Трудов договор № 7/23.11.2018 г., сключен помежду им в изискуемата се от чл. 62, ал. 1 от КТ за действителността му писмена форма, ищецът изпълнявал длъжността „Охранител” в обект на ответника в база на „Хера Агро” ЕООД, ЕИК: *******, в ************, при пълно работно време и трудово възнаграждение, чийто размер, последно актуализиран с Допълнително споразумение № ******* г., възлизал брутно на 933, 00 лева. Съгласно Заповед № 55/10.12.2024 г., издадена от работодателя, трудовото правоотношение, било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

10б от КТ, считано от 10.12.2024 г.

С Протокол № ПР2442394/17.12.2024 г. от проверка на органите на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, връчен на ответника на същата дата, му били отправени предписания да отстрани в срок до 17.01.2025 г. допуснати нарушения на трудовото законодателство, едно от които изразяващо се в пропуск да начисли и изплати на ищеца 2 дължимото се допълнително трудово възнаграждение за отработените от него за времето от месец януари до месец август 2024 г. 488 часа нощен труд в законоустановения размер от 1, 40 лева на час, или общо 683, 20 лева.

По данни от Констативен протокол изх. № ПР-2502323/13.02.2025 г. от извършена проверка, съставен от проверяващите при Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, както и от Разписка към Служебен бон, издаден на 11.02.2025 г. от „Български пощи” ЕАД, на 11.02.2025 г. ответникът изплатил горепосочената сума на ищеца с пощенски запис ************, което се потвърждава от последния в открито съдебно заседание.

Съдът следва на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК да съобрази така настъпилия в хода на процеса факт на погасяване на процесното вземане чрез плащане, който е равнозначен на признание на иска по основание и размер, и да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло, но да уважи искането за присъждане на законната лихва за забава върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2025 г., до тази на плащането – 11.02.2025 г.

Въпреки крайния изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат разноските на насрещната страна за адвокатска защита от 800, 00 лева, сторени съгласно Договори за правна защита и съдействие № № 54281/06.02.2025 г и 54286/23.04.2025 г., както и дължимата се полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда държавна такса за разглеждане на делото в размер на 50, 00 лева, от чието предварително внасяне ищецът е освободен по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В случая процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски при признание на иска, е неприложима, доколкото не е удовлетворена втората от кумулативно изискуемите се от посочената разпоредба предпоставки – с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

Падежът на всяко месечно задължение за заплащане на трудово възнаграждение е настъпил през месеца, следващ този, в който подлежащият на възмездяване труд е бил престиран, поради което работодателят е изпадал в просрочие ежемесечно в периода от месец февруари до месец септември 2024 г. След като вземането е съществувало, било е просрочено към датата на образуване на процеса и е било обективно изпълнимо чрез плащане, каквото е предприето успешно в хода на делото, значи именно ответникът е станал причина за завеждането му. В този смисъл е формирана константна съдебна практика, намерила израз в Определение № 50403/07.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 3021/2022 г., III г. о. Респективно в указания контекст обстоятелството, че работникът не се е отзовавал на поканите за издължаване на закъснялото вземане, остава ирелевантно за разпределението на отговорността за разноски.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „ПСП СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от П. В. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

***********************************************, да заплати, както следва: на Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я. Г. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, по банкова сметка с IBAN:

************, BIC: ******* при „ТЕКСИМ БАНК” АД, законната лихва върху сумата от 683, 20 лева (шестстотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща брутно допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд от общо 488 часа за периода от 01.01.2024 г. до 21.08.2024 г., за периода от 07.02.2025 г.

– датата на подаване на исковата молба в съда, до 11.02.2025 г., както и сумата от 800, 00 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение за процесуална защита от един адвокат; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50, 00 (петдесет) лева – държавна такса за разглеждане на предявения иск.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я. Г. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, срещу „ПСП СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

************, представлявано от П. В. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ******************************, за заплащане на сумата от 683, 20 лева (шестстотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд от общо 488 часа за периода от 01.01.2024 г. до 21.08.2024 г., като неоснователен поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на процеса.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез процесуалните им пълномощници, а след влизането му в сила – на ответника уведомление за доброволно изпълнение на присъденото в негова тежест задължение към бюджета на съдебната власт, в случай че дотогава не е заплатено.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 07.05.2025 г.

СМ/ЕД

Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________

4

5