Решение № 133 от 20.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20242120202043 по описа за 2024 година

Производството е oбразувано по жалба на Я. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в **************** чрез адв. С. С., САК срещу Наказателно постановление № 23-0769-004089/13.02.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изпраща представител. В писмено становище, изпратено до БРС правят искане, НП да бъде отменено. Правят искане за разноски.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, 1 изпратено до БРС правят искане, НП да бъде потвърдено. Правят искане за разноски.

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, предвиден в ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.06.2023 г. в 23:58 часа, в гр. Бургас, , на път ПЪРВИ КЛАС № Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, жалбоподателят като водач на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТИГУАН“, с peг. № ********** управлявал автомобила с наказуема скорост 133 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето ATCC MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9 и заснето под снимка № 021 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3% и било установено, че е извършено при условията на повторност. Снимков материал с параметрите бил показан на водача. Била попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от 29.08.2022 г., в която жалбоподателят заявилил, че лично е управлявал МПС.

Предвид гореизложеното, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, на 22.10.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е 2 довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.

1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.

Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали 3 административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушението е било извършено на 15.06.2023г, то от 16.06.2023г. е започнал да тече срокът за издаване на АУАН. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 22.10.2023г., т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

В настоящия случай, НП е отменено, като АНО следва да заплати на жалбоподателят направените по делото разноски, които с оглед фактическата и правна сложност на делото и съобразявайки НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), съдът 4 определи в размер на 450 / четиристотин и петдесет/ лева.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-004089/13.02.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. против Я. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *********************** чрез адв. С. С., САК срещу, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. да заплати на Я. Б., с ЕГН ********** направените по делото разноски, в размер на 450 / четиристотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5