Решение № 200 от 18.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 43/ 05.02.2024г. по гр. д. №839/2022г. ОС- Плевен е осъдил на основание чл.430 във вр.чл.432 ТЗ вр. с чл. 24 ЗКСД вр. чл. 79, ал.1, чл. 86 ЗЗД С. Н. / S. N. /, ЛНЧ ***********, гражданин на Германия, с постоянен адрес: ********, Ковентри, Уест Мидландс CV62HS, родена на 11.01.1989г., да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София 146, район Триадица, бул.“Витоша“№89 Б, със съдебен адрес за призоваване: гр.Враца, ул.“Лукашов“№2, юрисконсулт Т. С. Л., като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД гр.София /преди „Райфайзенбанк България“ЕАД/ сумата 115 443,93лв., от които 82 144,92лв. усвоена и непогасена главница, в т.ч.редовно падежирала главница в размер на 10 569,91лв. от 05.03.2021г. до 05.11.2022г. и предсрочно изискуема главница в размер на 71 575,01лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2022г. до окончателното й изплащане; 9 458,61лв. редовна възнаградителна лихва за периода 05.03.2021г. до 05.11.2022г.; 334,02лв. редовна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.11.2022г. до 28.11.2022г.; 23 506,38лв. отложена възнаградителна лихва за гратисния период, които суми представляват непогасени задължения по договор за студенски кредит, сключен на 24.02.2014г., обявен за предсрочно изискуем.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от „ОБЕДИНЕНА 1

БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК 000694959, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД гр.София /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ против С. Н. / S. N. /, ЛНЧ ***********, гражданин на Германия, с постоянен адрес:480,Бейк Авеню, Ковентри, Уест Мидландс CV62HS, родена на 11.01.1989г. искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД в частта: -за разликата над 9458,61лв. до 9459,26лв. относно претендираната редовна възнаградителна лихва; -за разликата над 23 506,38лв. до 26 981,45лв. относно претендираната отложена възнаградителна лихва за гратисния период, като неоснователни.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК С. Н. /S. N./, ЛНЧ ***********, гражданин на Германия, с постоянен адрес: ********, Ковентри, Уест Мидландс CV62HS, родена на 11.01.1989г., е осъдена да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК 000694959, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД гр.София /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, деловодни разноски в размер на 14 957 лв., съобразно уважената част от иска.

Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена от адв. Н.- ПлАК- особен представител на С. Н. /S. N. /. В същата се излага възражение срещу извода на първоинстанционният съд за настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Недоказано било твърдението, че изпратената покана за доброволно плащане е стигнала до кредитополучателя, че същата е реално изпратена или да е доставена до двата адреса с отбелязване, че пощенските пратки не са потърсени от адресата. Не можело да се приеме, че с връчването ИМ на длъжника кредита става предсрочно изискуем. Връчването на особения представител не можело да се приравни с връчване на длъжника, тъй като представителната власт на особения представител е за осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и предявеният иск да се отхвърли.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителната част е подадена от ОББ АД, чрез юристконсулт Л.. В същата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционният съд за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от Договора за кредит, като противоречаща на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД. Сочи се, че към главницата са добавяни, съответно олихвявани, отложени лихви, чийто падеж не е настъпил към датата на капитализацията и съответно не могат да бъдат изтекли (просрочени). В доктрината и в съдебната практика било прието, че уговорката за капитализация, при която към неизискуемата главница се прибавят лихви, които не са лихви за просрочие (т. е. изтекли), за разлика от уговорката за анатоцизъм, е допустимо. Добавената към главницата отложена лихва не била мораторна, а част от възнаграждението на банката за предоставените средства по кредита.

2

Към датата на сключване на Договора за кредит не съществувала правна норма, която да забранява уговорка за капитализирането на лихви с ненастьпил падеж и последващото им олихвяване, заедно с главницата.

Клаузата на чл. 4. 4. от Договора за кредит отразявала и възпроизвеждала текста на чл. 10, ал. 2 от Типовия договор, утвърден като подзаконов нормативен акт от Министъра на образованието и Министъра на финансите на основание чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от ЗКСД, а съгласно § 12а от Закона за защита на потребителите разпоредбите на глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителските договори" не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби.

Претендирано е решението на първата инстанция да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искови претенции, включително в размерите им, съобразно поисканото пред първата инстанция изменение на исковете. Претендират се разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и възраженията в двете въззивни жалби, намира същите за неоснователни по следните съображения:

Правилно първата инстанция е приела, че са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, с връчване препис на длъжника, в случая на особения представител, е налице надлежно уведомяване на длъжника- ответник и настъпване на предсрочната изискуемост.

На осн. чл.47 ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47 ал.15 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Налице е последователна практика на ВКС / Р. № 198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018г., І ТО, ВКС и др./, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката- ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. В конкретния случай банката е упражнила потестативното си право в хода на процеса с връчване на препис от исковата молба на назначения от съда особен представител на ответника, като съдът е длъжен да го вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Банката е изпълнила задълженията си да изплати дължимите от ответника семестриални такси, както и да обяви кредита за предсрочно изискуем вследствие на неизпълнение на ответника да заплати дължимите месечни вноски след изтичане на гратисния период на договора. Следователно от 3 датата на връчване на исковата молба на особения представител е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като са установени предпоставките за нейното обявяване.

От приетата пред първата инстанция експертиза и подписания от страните погасителен план се установява, че при формиране на претендираната от ищеца главница по време на гратисния период, към усвоената сума, предназначена за заплащане на учебни такси, веднъж годишно Банката е прибавяла и начислената възнаградителна лихва за предходния едногодишен период, върху която сума като цяло е начислявана възнаградителна лихва през последващия гратисен период. Предвид това правилно първата инстанция е приела, че клаузата на чл. 4. 4 от Договора за кредит се явява нищожна, като договорена в противоречие с императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1,т. 1 от ЗКСД. Както е посочило вещото лице в с.з. на 14.11.2023г. пред първоинстанционният съд, веднъж годишно банката е капитализирала начислената възнаградителна лихва и върху новообразуваната сформирана главница е начислявала отново лихва за следващия годишен период. Това противоречи на императивната разпоредби на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволява на ответницата, в качеството на кредитополучател, да прецени икономическите последици от Договора в тази му част към датата на сключването му. Възнаградителната лихва /цената за предоставения (усвоения) кредитен ресурс/, се дължи единствено и само върху усвоените, т. е. заплатените суми, предмет на кредитирането. Лихва не следва да се начислява върху капитализираната като главница лихва доколкото се достига до анатоцизъм /начисляване на лихва върху лихва/. Разпоредбата на чл. 19, ал.

2 от ЗКСД въвежда забрана при кредити като настоящият кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които не е уведомен преди сключване на договора. Липсва приета наредба по чл. 10 ал. 3 ЗЗД, съобразно която да се извършва олихвяването на изтекли лихви, а съгласно чл. 294 ал. 2 ТЗ, уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци. В случая ответникът не е търговец.

Обстоятелството, че с чл. 10 ал. 2 от утвърдения между министъра на финансите и министъра на образованието типов договор за кредитиране на студенти и докторанти е предвидено изтеклата за гратисния период лихва да се капитализира (каквото възражение е налице във въззивната жалба), не дерогира императивната уредба на ЗКСД (чл.17 ал.4, чл.19, чл.21 и чл.24 ЗКСД).

Предвид гореизложеното, като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се потърди.

Разноски: На особения представител е определено и изплатено възнаграждение. С оглед неоснователността на въззивната жалба на Банката разноски не следва да се присъждат за въззивната инстанция.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/ 05.02.2024г. по гр. д. №839/2022г. ОСПлевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5