Определение № 1915 от 15.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1915 гр. С, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110110545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по искова молба вх.№ 63493/21.02.2025 г. на М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С/ кв Т", бл.366, чрез ЕАД ЕИа, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес: гр. П, ул. „Б" N° 3, срещу „ИАМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „ДН“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ГТ И АМ, и „ФБ“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ПБД.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците.

На основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2026 г. в 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 10 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за паричен заем № 5152629 от 25.06.2024г., сключен с първия ответник „ИАМ" АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, и както и установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 1, предложения 1 и 3 от ЗЗД във връзка със ЗЗП за прогласяване нищожността на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № 5152629 от 25.06.2024г., сключен чрез „ИАМ" А Д с втория ответник „ФБ" ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че сключения между ищеца и първия ответник договор 1 за паричен заем № 5152629 от 25.06.2024 г . , е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45,00 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Сочи, че тъй като договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден по аргумент от чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, респективно на клаузата за ГПР, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Твърди, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния процент на разходите. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 54,54 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.

Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453Д0, в което било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 54,54 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, който той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 54,54 % ГПР. Твърди, че не му е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с Основните характеристики на услугата, поради което не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на 2 всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

Ищецът твърди, че Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 2500 лв. с посочен лихвен процент от 45 % и ГПР 54,54%, с общ размер на всички плащания 2860,05 лв. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.Твърди, че Кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.

Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи.

По отношение на Договора за предоставяне на гаранция ищецът твърди, че същият е нищожен, тъй като в конкретния случай и уговорката за заплащане на възнаграждение за гаранция не е породила правни последици, поради следните съображения това, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Счита, че е изпълнен общия фактически състав на 3 чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна й депораждаща правни последици за потребителя.

Твърди, че договорът за гаранция, като такъв с акцесорен характер, може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Тъй като счита, че кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Моли съда да прогласи за нищожни процесните договори на посочените основания и да му присъди разноски.

Ответната страна „ИАМ“ АД в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни доводи за неоснователност на исковата молба, като оспорва и наведените доводи за нищожност на договора за кредит. Сочи, че кредиторът не е задължен да включва в размера на годишния процент на разходите по договора за кредит разходи по договора за предоставяне на гаранция, а единствено следва да предостави информация за обезпеченията в стандартния европейски формуляр и в договора. Моли съда да отхвърли иска срещу него и да му присъди разноски.

Ответната страна „ФБ“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва исковата претенция спрямо него като недопустима, а евентуално и неосноватерлна. Счита, че е налице превратно упражняване на права. Моли съда да прекрати производството в тази част като недопустимо. Счита иска за неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че договорът за предоставяне на гаранция може да съществува валидно единствено при действителен главен дълг. Оспорва доводите, че договорът за предоставяне на гаранция е лишен от основание, както и че противоречи на добрите нрави. Твърди, че процесният договор не нарушава правните принципи и е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Сочи, че дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е определено след извършена преценка на риска, като до момента на сключване на догоора и по време на неговото изпълнение и действие до приключването му, спор между страните не е съществувал. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличие на правен интерес от водене на предявените установителни искове, наличие на сключен между ищеца и „ИАМ“ АД Договор за паричен заем с твърдените клаузи и наличие на сключен между ищеца и „ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция по първия договор с твърдените клаузи, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода.

УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже по делото наличие на правопогасяващи и/или правоизключващи факти и обстоятелства, както и всички 4 положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

По доказателствата:

ДОПУСКА предоставените с исковата молба и с отговорите на исковата молба писмени документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и вещото лице след като извърши проверка в счетоводството на „ИАМ“ АД да отговори и на въпроса на съда дали същото е водено редовно, при депозит от 180 евро, вносими от ищцовата страна по депозитната сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.