Решение № 105 от 11.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пазарджик, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220201444 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. М. М., в качеството на законен представител на „Н и Н Т.Л.“ АД против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7344664, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 650 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител, с което се поддържа жалбата. Излагат се доводи за отмяна на атакувания ЕФ.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се моли за потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателя С. М. М. е наказана в качеството на законен представител на „Н и Н Т.Л.“ АД за това, че на ... г. в ... часа в обл. Пазарджик, на път I-8, км.... е заснето нарушение с лек автомобил „М. ГЛС 400 Д 4 М.“ с рег. № ..., собственост на „Н и Н Т.Л.“ АД, като при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26, е заснет с мобилна радарна система ATCC ARH CAM S1 с № 120cd11, насочена към гр. Пазарджик и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост – установена стойност на скоростта 120 км/ч., с което е нарушен чл.21, ал.2, вр.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № 7344664 от ОД на МВР Пазарджик, с който на М. е наложена глоба в размер на 650 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на 2 електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от ... г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на същото. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са отдалечаващи се автомобили. Отразени са и броя на установени нарушения - 153. Протоколът е регистриран с № 1006р-6221/18.04.2023 г. В протокола е посочена и датата на проверката му от служител на ОД на МВР Пазарджик и свалянето на записите на нарушенията – ... г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з3 532 от ... г. е спазен.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна.

На първо място в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, затрудняващи защитата на наказаното лице. В атакувания ЕФ е посочено, че се касае за нарушение при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з532 от ... г. обаче е посочено, че се касае за общо ограничение на скоростта от 60 км/ч. и в същото време, че е налице пътен знак, който въвежда ограничение от 60 км/ч., като обаче по-важното е, че не е посочено в съответната графа какво е разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничение, до АТСС в метри. Това е особено важно в случая, поради две причини – от GPS координатите на техническото средство, от снимката и от протокола може да се направи извод, че АТСС е разположено извън зоната на действие на знака В26, съответно при липса на посочване на какво разстояние е оттам, съдът е в невъзможност да установи дали са спазени изискванията за работа с техническото средство и дали същото коректно е заснело нарушението. Това процесуално нарушение е в пряка връзка и с друго такова. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на км. ... на път I-8. В протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от ... г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата също е посочено, че зоната на контрол с техническото средство е именно км.... на път I-8. При това положение следва да се счита, че или нарушението е извършено точно на км....+00 метра или в рамките на км...., от 1 до 999 метър на същото. Подобно посочване без конкретни метри по принцип не би било проблем, ако се касае за нарушаване на общата забрана за движение по път извън населено място от 90 км/ч. В случая обаче е посочено, че се касае за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. Съдът е изискал информация за конкретния пътен знак от ОПУ Пазарджик и за зоната му на действие. От получения отговор е видно, че знакът е поставен на км....+465 в посока гр. Пазарджик и действието му е до км....+045. Следователно е видно, че ограничението за движение със скорост от 60 км/ч не обхваща целия ... км от път I-8, а само 420 метра от него (или 4 иначе казано по-малко от половината). При това положение е от изключителна важност не само да се посочи точния метър на извършване на нарушението, за да е ясно дали въобще попада в участъка от км....+465 до км....+045, но и да се ангажират доказателства от АНО, че нарушението е извършено именно в рамките на този участък, където ограничението на скоростта за движение е различна от тази за движение извън населено място.

Така не само е налице съществено процесуално нарушение, като не е посочен точния метър на извършване на нарушението от км.... на път I-8, но дори не са ангажирани и доказателства за точното място на нарушението, т.е. нарушението остана и недоказано. Съдът само може да гадае къде точно на пътя се е намирал заснетия автомобил и дали е бил в зоната на въведеното ограничение при положение, че не само в протокола не е посочено точното място на нарушението, но и самото техническо средство е позиционирано извън зоната на ограничение на скоростта, въведена със знак В26. В случая дори да се приеме от една страна, че АНО, посочвайки само км...., е имал предвид, че нарушението е извършено точно на км....+00 метър, но това въобще не попада в зоната на действие на знак В26 от км....+465 до км....+045, а ако се приеме пък от друга страна, че е имал предвид в рамките на км...., от 1 до 999 метър на същото, то важи посоченото, че забраната за движение от скорост 60 км/ч не обхваща целия ... км, а малко по-малко от половината от него.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в ЕФ, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в ЕФ, се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на ЕФ, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.

Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите 5 факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение. След като в ЕФ не е посочено къде точно в рамките на км.... от път I-8 е извършено нарушението и на какво разстояние извън зоната на ограничение на скоростта е било позиционирано техническото средство за контрол, за да се извърши проверка дали действително заснетия автомобил е в зоната на контрол, са налице процесуални нарушения.

Посочените са от категорията на съществените процесуални нарушения и са абсолютно основание за отмяна на ЕФ, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин и къде точно му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното. В същото време въобще не се ангажираха и доказателства от АНО, че нарушението е извършено именно в зоната на въведеното ограничение от 60 км/ч със знак В26.

Така, в крайна сметка, съдът намира от доказателствата по делото, че не само са налице съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ, но и нарушението не се доказа да е извършено от наказаното лице. АНО не ангажира годни доказателства, които да сочат, че деянието е извършено от жалбоподателя в зоната на въведеното ограничение от 60 км/ч със знак В26.