Решение № 119 от 08.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ловеч, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500159 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).

С решение № 3/13.01.2022г. по гражданско дело № 20214340100473 по описа за 2021 година на РС – Троян, са отхвърлени изцяло предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 49, блок 53Е, вх. „В", представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч. и И.Х.Г. против ИВ. М.

В., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ......, обективно кумулативно съединени искове: иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК , за установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 20214340100223 по описа на РС - Троян, за сумите от: 3 196.83 лева (три хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки ), представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит (ДПК) № 3030950373 от 26.04.2018г., ведно със 1 законната лихва, считано от 24.03.2021г. (деня след датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането (чл. 430, ал.1 ТЗ); 1 162.48 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г.

(дата на обявяване на предсрочната изискуемост ) (чл.430, ал.2 ТЗ);

250.58 лева (двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва (чл.86 ЗЗД), дължима за периода от 11.08.2020г. (дата на предсрочна изискуемост) до 23.03.2021г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК), като неоснователен и недоказан. осъдителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 ТЗ, с който се иска да бъде осъден ИВ.

М. В. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, сумата от 2 000.24 лева (две хиляди лева и двадесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение по пакет за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г., като неоснователен.

С цитираното решение е уважен изцяло насрещният иск с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1, предл. 1 ЗЗД , с което ищецът по първоначания иск „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, е осъден да заплати на ответника по първоначалния иск ИВ. М. В., сумата от 581.07 лева (петстотин осемдесет и един лева и седем стотинки), представляваща заплатена без основание сума, в изпълнение на недействителен договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г.

С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и в частта за разноските, като е осъдил ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД да заплати на ответника ИВ. М. В. сумата от 1 039.56 (хиляда тридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Недоволен от така постановеното решение ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е подал въззивна жалба с вх. № 670/09.02.2022г. С нея въззивникът обжалва решението в частта от:

1128.52 лева (хиляда сто двадесет и осем лева и петдесет и две 2 стотинки), представляващи дължима неизплатена, предсрочно изискуема главница ведно със законната лихва;

1162.48 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща договорно възнаграждение по ДПК ведно със законната лихва; уважения изцяло насрещният иск с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1, предл. 1 ЗЗД, за сумата от 581.07 лева, представляваща заплатена без основание сума, в изпълнение на недействителен договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г.

Въззивникът изрично посочва, че не обжалва решението досежно осъдителния иск с правна квалификация чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, с който се иска да бъде осъден ИВ. М. В. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, сумата от 2 000.24 лева (две хиляди лева и двадесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение по пакет за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г., като неоснователен.

Въззивникът сочи, че съдът неправилно е приел, че сумата от пакета допълнителни услуги се включва като компонент от изчисляването на ГПР и уговореният процент е в нормативно определените разходи, поради което длъжникът дължи претендираната възнаградителна лихва. Навежда доводи, че при преддоговорните отношения и при подписване на договора за кредит, заемодателят е предоставил изискуемия стандартен европейски формуляр, в него са посочени всички задължителни реквизити, ясно е посочена методиката на формиране на ГПР и ГЛП, на разбираем български език, който е могъл да бъде установен от длъжника. На него са му били предоставени всички книжа и разяснени всички права. Счита, че ГПР е в нормите на чл.19 ЗПК. В жалбата се излагат аргументи, че този пакет от допълнителни услуги не е елемент от договора и е сключен пожелание от потребителя. Той не е задължителна предпоставка за отпускане на кредита, поради което счита, че няма нарушение на чл.10а, ал.1 ЗПК. На това основание пакетът не следвало да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди, че насрещният иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че погасеното по договора за потребителски кредит (ДПК) е 4781.07 лева, а от които 1272.88 лева погасена сума по пакета от допълнителни услуги. Твърди, че неоснователно съдът е прихванал сумата от 1709.59 лева, представляваща платена сума от страна на 3 длъжника по договорното възнаграждение. Сочи, че на ищеца следва да се присъди главница в размер на 1128.52 лева и договорно възнаграждение в размер на 1162.48 лева. Счита, че след като задълженията по действителните клаузи не са изплатени от страна на длъжника в пълния си размер, то не следва да бъдат връщани тези суми, като неоснователно платени.

Моли съда да отмени като неправилно решение № 3/13.01.2022г. по гражданско дело № 20214340100473 по описа за 2021 година на РС – Троян в обжалваната част като се постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземането в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, че ИВ. М. В., че дължи следните суми: 1 128.52 лева (хиляда сто двадесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляващи дължима неизплатена, предсрочно изискуема главница ведно със законната лихва; 1 162.48 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща договорно възнаграждение по ДПК ведно със законната лихва.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ИВ. М. В. чрез процесуалния си представител адв. Д.Ф. е изразил становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, а постановеното решение за законосъобразно, правилно и обосновано. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че клаузата за пакет от допълнителни услуги е нищожна. Същата представлява услуга пряко към обслужването на кредита и не попада в приложното поле на чл.3, б. „в“ от директива 2008/48. Твърди, че след като е елемент от същността на договора, то тази сума представлява част от разходите по кредита и следва да се включва като компонент при изчисляването на ГПР. По този начин ГПР от разписаното 49.89 % се превръща на 106.99%, което противоречи на императивната правна норма на чл.19 ДПК (възражение за нищожна клауза за пакет от услуги ). Сочи, че кредиторът не е изпълнил задълженията си за точно посочване на ГПР, тъй като не са посочени необходимите за това изчисляване данни. Навежда доводи, че след като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради своята неравноправност, то и целият договор е нищожен, тъй като възнаградителната лихва е съществен елемент от този договор, тъй като кредитодателят е търговец по занятие и печели от тази своя дейност (възражение за непредоставена информация). Счита, че и клаузата за 4 възнаградителната лихва (договорна), правилно е приета от РС – Троян за нищожна, тъй като попада в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, а уговорената лихва е над пет пъти законната лихва, поради което на заемодателят се дължи само главницата, на основание чл.23 ЗПК. По тези съображения счита, че насрещният иск е основателен и доказан за сумата от 581.07 лева.

Моли съда да потвърди обжалваното решение № 3/13.01.2022г. по гражданско дело № 20214340100473 по описа за 2021 година на РС – Троян.

Претендира разноски в настоящето производство.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба с вх. № 2860/13.05.2022г. изразява желание да се даде ход на делото в негово отсъствие като не възразява за това. Счита въззивната жалба изцяло за основателна, а възраженията на въззиваемият за неоснователни. Моли съда да отмени атакуемото решение като неправилно и неоснователно и да бъде уважена исковата претенция в обжалваната част. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият ИВ. М. В., редовно призован не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от него чрез процесуалния му представител адв. Д.Ф., с което моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че пакетът от допълнителни услуги е разход, свързан с основната престация по договора и не включването му в ГПР води до нарушение на императивни правни норми на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК. Твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира възнаграждение в размер на 300 лева, като при условията на евентуалност моли съда да определи размера на юрисконсултското възнаглаждение на въззивника съобразно минимума.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по 5 същество.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.

Съгласно т.11б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, производството по чл.422 вр. чл.415 ГПК е допустимо предявяването на насрещен иск.

От приложеното ч.гр.д. № 223/2021г. по описа на РС – Троян се установи, че на 24.03.2021г. ищецът е подал заявлението по чл.410 ГПК с вх.

№ 771/24.03.2021г. чрез куриер на 23.03.2021г. (л.4-5 от ч.гр.д. № 223/2021г.).

С разпореждане № 145/26.03.2021г. съдът е уважил заявлението в частта за сумите от: 3196.83 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по ДПК № 3030950373 от 26.04.2018г. ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. (деня след подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането ; 1162.48 лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г. (дата на предсрочната изискуемост);

250.58 лева, представляващи законна лихва, дължима за периода от 11.08.2020г. (дата на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението 23.03.2021г., както и разноските за заповедното производство в размер на 132.20 лева, представляваща даржавна такса и 50.00 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждание, съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.26 от Наредба за заплащане на правна помощ. Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2000.24 лева, представляваща непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги (л.19-20 от ч.гр.д. № 223/2021г.).