Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 21.02.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 204/2021
Вид
Решение № 45
Подписан
21.02.2022
Състав
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.21 ал.6 · Закон за общинската собственост
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.3, ал.2, т.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.84 · Закон за собствеността
  • чл. 108, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 134, ал. 2, т. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 14, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.192 и сл. · Закон за устройство на територията
  • чл.192 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.208 · Закон за устройство на територията
  • чл.77 · Закон за устройство на територията
  • чл.8 · Закон за устройство на територията
  • чл.14 · Конституция на Република България
  • чл.14, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.109 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Плевен, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20214400100204 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ЕКОЕЛ“ЕАД-в ликвидация, представлявано от ликвидатора В.В. срещу „Георгиев ПЛП“ ООД гр.Плевен, представлявано от управителя П.Б.Г.. Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по кад.карта на гр.Плевен, *******, с начин на трайно ползване - за второстепенна задънена улица, с площ от 1255кв.м. Твърди се, че имотът е формиран на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ за територията на дружеството, одобрен със заповед №РД-15-220/25.01.2000г. на кмета на Община Плевен, с която застроен терен с площ от 129 140 кв.м., представляващ парцел І, стр.кв.424 по плана на гр. Плевен, съгласно АДС №719/23.01.1998г. - собственост на „ЕКОЕЛ“ЕАД в ликвидация е разделен и са образувани нови урегулирани поземлени имоти, заключени между новопроектирани второстепенни задънени улици. Съгласно кадастрална скица № 15-166725-11.04.2017г., издадена от СГКК-Плевен, в кадастралния регистър на гр.Плевен като документ за собственост върху ПИ с идентификатор ***, с площ 1255кв.м. е посочен акта за държавна собственост № 719/23.01.1998г./приложение 3/.

Ищецът се позовава на чл.2, ал.5 от ЗКИР, съгл. който данните по чл.2, ал.1 и 2 от ЗКИР са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното, като счита, че АДС № 719/23.01.1998г го легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ***, с площ 1255кв.м, тъй като имота, от които е образуван е бил включен в капитала на търговско дружество „Екоел“ЕАД, с решение по ф.д.№ 4631/1991г. на Плевенски ОС. Съгласно чл.5 от ЗДС и чл.14, ал.1 от ППЗДС от 2006г. извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за включване на имуществото в капитала на 1 търговското дружество при преобразуването на държавното предприятие, от длъжностно лице в кръга на правомощията му, се ползват с материална доказателствена сила до установяване на противното, за фактите предмет на удостоверителното изявление на органа издал акта.Счита че имота е придобит чрез преобразуване по чл.17а ЗППДОП/отм./, респ. по чл.1 от ПМС № 201/25.10.1993г., като доказателства за това твърдения се съдържат във фирмено дело.

Ищецът се позовава на решение от 01.11.1991г. по ф.д.№ 4631/1991г. на Плевенски ОС, в което е посочено, че с Разпореждане № 20/20.09.1991г. на МС е преобразувана фирма с държавно имущество „Електрон“-София в еднолични търговски дружества с държавно имущество и от същата държавна фирма, на основата на имуществото на Комбинат „Електрон“-гр.Плевен е образувано ЕООД с наименование ЕКОЕЛ, със седалище гр.Плевен, с капитал 27 696 хил.лв., представляващ уставния фонд по баланса към 31.03.1991г. и преобразуването е вписано с посоченото решение от 01.11.1991г.

Ищецът счита, че с Разпореждане № 20/20.09.1991г. на МС, прил.20 към т.1 принципалът не е изключил от обхвата на преобразуването зеля, в т.ч. и терен от 129 140кв.м., а е посочено, че новообразуваното дружество“Екоел“ЕООД се образува на основата на имуществото на Комбинат „Електрон“, като поема съответната част от активите, правата и задълженията на фирмата, съгласно разделителен протокол.Разделителен протокол от 04.06.1991г. за разделяне на активите между „Държавна фирма Електрон“ София и Комбинат „Електрон“Плевене изготвен преди 13.07.1991г., когато все още е в сила разпоредбата на чл.14 от Конституцията на РБ, от което обстоятелство ищецът извежда извода, че терена от 129 140кв.м., вкл. в капитала на „ЕКОЕЛ“ЕАД е бил държавна собственост към момента на преобразуването.

Ищецът се позовава и на решение от 16.10.1997г. по същото фирмено дело, с което е вписано преобразуване на „ЕКОЕЛ“ЕООД-гр.Плевен с държавно имущество в „ЕКОЕЛ“ЕАД. С решение от 22.04.1999г. е вписано прекратяване на „ЕКОЕЛ“ЕАД, чрез ликвидация. Ищецът счита, че са налице трите елемента от ФС на придобивния способ „придобиване чрез преобразуване“ по чл.17а ЗППДОП/отм./, респ. по чл.1 от ПМС № 201/25.10.1993г.:Теренът е бил предоставен на държавата за стопанисване и управление от държавно предприятие; не е изрично изключен с разпореждането на МС за преобразуване и е включен в капитала на „ЕКОЕЛ“ЕООДгр.Плевен.

Ищецът твърди, че ответника ползва поземления имот с идентификатор ***. Твърди че на 01.07.2016г. е проведена среща между представители на Община Плевен, Областна управа Плевен, Министерство на икономиката, ЕКОЕЛ-ЕАД в ликвидация и с личното участие на кмета на Община Плевен, на която е прието, че всички второстепенни задънени улици, формирани на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ за територията на дружеството, са собственост на „ЕКОЕЛ“ ЕАД-в ликвидация; че същите трябва да бъдат обявени за продажба по установения от закона ред, с което ще бъде предоставена възможност на собствениците на имоти, достъпът до които се извършва чрез същите второстепенни задънени улици да придобият правото на собственост върху тях.

2

Твърди също, че към днешна дата всички собственици на имоти - „УНИПОС“ ООД;

“КРИСТИ-04“ООД, “К.“ЕООД; “ФЕШЪН ГРУП“ЕООД и В.К., достъпът до чийто ПИ се извършва, чрез тези второстепенни задънени улици с идентификатори ***;

***; ***; ***; 56722.6661009 и 56722.1011-собственост на ищцовото дружеството, вече са ги придобили по установения от закона ред.

Ищецът твърди, че единствено ответникът „Георгиев ПЛП“ООД, като собственик на ПИ с идентификатор *** не е придобил използваните от него второстепенни задънени улици за достъп до собствения му имот, който на юг граничи с процесния недвижим имот-с иден. ***-собственост на „ЕКОЕЛ“ ЕАД-в ликвидация. Посочва че „Георгиев ПЛП“ООД без правно основание използва имота на ищеца - ПИ с идентификатор *** за достъп до южния официален вход на производствена сграда, в която се намира и седалището на дружеството, а също и за достъп до източния транспортен вход на друга производствена сграда, през който снабдява производствения процес с необходимите материали, като от там се изнася и готовата продукция.Освен това имота на ищеца се използва и като паркинг на личните автомобили на работещите във дружеството.След срещата на 01.07.2016г., в продължение на пет години ищцовото дружество е отправяло писмени покани до „Плевен 1999“ООД, респ. към „Георгиев ПЛП“ООД за участие в провежданите тръжни процедури за продажба на процесния ПИ, както и за други два имота, които дружеството използва. С писмо от 29.01.2020г. ликвидаторът на ищеца е уведомил управителя на ответното дружество П.Г., че от 27.01.2020г. са обявени електронни търгове за продажба на горепосочените три ПИ с предназначение за второстепенни улици, като със същото писмо е посочен начинът за учредяване право на преминаване през чужд имот, съгласно чл.55 ЗС и чл.192 ал.1 ЗУТ, а именно чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите, подлежащ на вписване в имотния регистър.

Ответникът не се е отзовал на поканите и не е предприел действия за придобиване на използваните второстепенни улици.Ищецът твърди, че тъй като ответника няма учредено право на преминаване през поземления имот, то собственикът му не е длъжен да търпи каквито и да било действия в имота му, които се извършват без негово съгласие.

Самото въздействие от лице, което няма право да осъществява такова, представлява пречка за собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Поради това ищецът счита, че има правен интерес да предяви срещу ответника искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.В заключение моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.109 ЗС да бъде осъден ответника да преустанови преминаването през ПИ с идентификатор ***, за достъп до официалния и транспортния вход на сградата с идентификатор *** и за достъп с цел използването на ПИ с идентификатор *** като паркинг, без „Георгиев ПЛП“ООД да притежава надлежно учредено право на преминаване по чл.192 ал.1 ЗУТ. На основание чл.59 ЗЗД ищецът претендира обезщетение в размер на 38 152лв., за периода 12.11.2015г.-12.11.2020г., за ползване без правно основание от ответника на собствения му имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху 3 сумата, считано от завеждане на делото. Претендират се и направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства :

Удостоверение за данъчната оценка на имота с идентификатор ***; кадастрална скица на същия; заповед на кмета на община Плевен № РД-15-220/25.01.2000г.; АДС № 719/23.01.1998г. и писмо изх.№ 010А/29.01.2020г.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “Георгиев ПЛП“ООД гр.Плевен, представлявано от управителя П.Г., чрез неговия пълномощник адвокат ИЛ. Н. от ПАК.В същия е взето становище, че спорът по отношение на процесния имот е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№8717/2017г. по описа на ПРС, по предявен иск от ищеца срещу „Плевен 1999“ООД.Твърди се още, че ответникът е собственик на имот, съседен на процесния, а именно на ПИ с идентификатор *** и на изградената върху него сграда с идентификатор ***, придобити чрез частно правоприемство - правна сделка/апорт на същите в капитала на „Георгиев-ПЛП“ООД/ и като правоприемник на страната, участвала по приключилото дело постановеното съдебно решение на осн.чл.298 ал.2 ГПК има действие и спрямо ответника.На това основание счита, че исковете са недопустими и моли съда на основание чл.299 ал.2 ГПК да прекрати производството по делото, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като навежда доводи, че не става ясно срещу кое дружество са предявени исковете, тъй като в ИМ е посочено,че ответник е „Георгиев ПЛП“ООД, а е представено писмо от 29.01.2020г. до „Плевен 1999“ ООД. Твърди се, че след проверка в ТР е установено, че дружество с наименование “Плевен 1999“ООД не съществува, че същото е заличено от ТР с вписване от 25.11.2020г., като е уточнено, че на 26.11.2019г. наименованието на дружеството е променено от „Плевен 1999“ООД на „Конфекшън стил“ООД. Изложени са доводи, че ответното дружество „Георгиев ПЛП“ООД е учредено и регистрирано едва на 19.09.2019г. и че имотът е апортиран едва през 2020г. и от този момент той е собственост на ответника и че се ползва от него.

Ответникът счита, че ищецът по негаторния иск по чл.109 ЗС не е посочил онова неправомерно действие, посредством което се създават пречки за ползване на процесния имот.Ответникът възразява, че не използва имота на ищеца нито като улица за преминаване на негови работници и служители, нито като паркинг; че дори и последният да е преминавал през имота, това е правено само и единствено, за да стигне до собствения си имот и намиращите се там съоръжения, вкл. и т.н.“Оборотен цикъл“-предмет на гр.д.

№8717/2017г. по описа на ПРС, по което е установено, че праводателят на ответника не пречи за използването на процесния имот като улица. Позовава се на разпоредбата на чл.51 ЗС, като твърди, че се касае за преминаване през улица, чието предназначение е именно, за осъществяване на достъп и за да бъдат обслужвани съседните имоти.Твърди още, че преминаването на ответника през този имот не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и да ползва имота. Изложени са доводи, че поради това, че обслужва съседни 4 имоти, процесната улица следва на осн.чл.21 ал.6 от ЗОбС да бъде прехвърлена безвъзмездно на Община Плевен, а не да се претендира обезщетение за ползване.Счита,че единствената причина за предявяване на иска е да бъде принуден да закупи от ищеца процесния имот.

Ответникът възразява също, че улицата се ползва не само от него, но и от др.собственици на съседни имоти, намиращи се на територията на бившия Ядрен завод.

Позовавайки се на ТР №4/2015г. на ВКС ответникът счита, че ползвайки имота само като улица за преминаване до свой такъв, той не препятства правото на ищеца да ползва същия имот като улица за преминаване, че е невъзможно да бъде изменено предназначението на имота, който съгласно действащите регулационни планове на гр.Плевен представлява улица.