Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2093 от 26.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5663/2022
Вид
Решение № 2093
Подписан
26.04.2023
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2093 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100505663 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на В. А. С. и К. И. П. срещу Решение № 20010679/04.02.2022 г. по гр. дело № 61962/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав.

Във въззивната си жалба ищецът по главната и ответник по насрещната претенция в първоинстанционното производство В. А. С. развива оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, което твърди да е постановено в противоречие със събраната по делото доказателствена маса. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията с правно основание чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК да бъде уважена и да бъдат изменени родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето И. К. П., определени с Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК като бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И. и бъде определено местоживеенето му при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и същият да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете издръжка.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по главната претенция и ищец по насрещна искова молба в първоинстанционното производство К. И. П. е подал отговор, с който оспорва подадената от В. А. С. въззивна жалба по подробно изложени съображения.

П. е депозирал въззивна жалба срещу Решение № 20010679/04.02.2022 г. по гр. дело № 61962/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК да бъде уважена и да бъдат изменени родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето И. К. П., определени с Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И. и бъде определено местоживеенето му при него, а на майката да бъде определен режим на лични отношения и същата да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете издръжка.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С. е депозирала отговор на подадената от К. И. П. въззивна жалба, с който последната се оспорва по подробно изложени съображения.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните по делото, приема за установено следното:

С Решение № 51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК, с което родителските права по отношение на И. К. П., роден на 15.08.2011 г., са предоставени за съвместно упражняване на родителите му В. А. С. и К. И. П. и е определено местоживеенето му всяка четна седмица от всяка календарна година от 09:00 часа в понеделник до 18:00 часа в неделя при майката и всяка нечетна седмица от всяка календарна година от 09:00 часа в понеделник до 18:00 часа в неделя при бащата. Със съдебното решение е определен режим на лични отношения между детето И. и неговата майка В. А. С. първата половина от лятната ваканция на всяка четна година и втората половина от нея на всяка нечетна година; пролетната ваканция на всяка четна година и Коледната ваканция на всяка нечетна година; Коледните празници на всяка четна календарна година и новогодишните празници на всяка нечетна календарна година и е пределен режим на лични отношения на детето И. с неговия баща К. И. П. втората половина от лятната ваканция на всяка четна година и първата половина от нея на всяка нечетна година; пролетната ваканция на всяка нечетна година и Коледната ваканция на всяка четна година; Коледните празници на всяка нечетна календарна година и новогодишните празници на всяка четна календарна година. В решението е предвидено детето да присъства на личните празници на всеки от родителите му, а именните си и рождени дни на подрастващото да празнува заедно с 2 двамата родители, издръжката на детето да се поеме от родителя, при когото детето се намира през съответния период и страните да поделят поравно разходите за извънкласните занимания на И..

С Решение № 20010679/04.02.2022 г. по гр. дело № 61962/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав са отхвърлени предявените от В. А. С. и от К.

И. П. искове с правно основание чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК за изменение на постигнатото между страните споразумение, утвърдено с Решение № 51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав.

Според чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на един от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови.

Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.

Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което същественото изменение в обстоятелствата е от естеството да рефлектира върху ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК са всички промени в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Възможно е да се касае единствено за обстоятелства, които рефлектират върху рационалността на избраните мерки. Възникналите нови обстоятелства могат да са от естество да влошават положението на детето при упражняващия родителските права или да подобрят положението му, ако тези права се предоставят на другия родител. Изменението по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата, поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява при преценка на родителския капацитет на всяка от страните.

Не е спорно между страните и от изготвените за нуждите на въззивното производство социални доклади на АСП, Д „СП“ – Възраждане и АСП, Д „СП“ – Красно село се установява, че режимът по постигнатото между страните и утвърдено с Решение № 51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав споразумение не се изпълнява. Въз основа на социален доклад вх. № 10421/06.02.2023 г. се установява, че режимът е спазван от двамата родители до месец септември 2019 г., след което основни грижи за детето се полагат от неговата майка, при която то живее, бащата се вижда със сина си два пъти в месеца от събота до неделя с преспИ.е, а всяка трета седмица от месеца от събота до неделя детето се вижда със своите баба и дядо по бащина линия съгласно постановено съдебно решение.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и

3 въззиваема страна В. А. С. посочва, че режимът на споделено родителство се изпълнявал в периода месец февруари 2019 г. - месец септември 2019 г., но за това кратко време настъпило изменение при детето, което споделяло, че бащата и родителите му използват по отношение на нея епитети с негативна конотация. Режимът се оказал неудачен, тъй като детето постоянно трябвало да се мести, нарушавал се установеният в дома й режим за детето. Посочва, че от месец февруари 2022 г. до месец март 2022 г. отново привели режима в изпълнение, но детето не се чувствало добре, появила се мигрена и родителите се разбрали И. да бъде с майка си през делничните дни, а първите три седмици от месеца в събота и неделя и две седмици през лятната ваканция детето да изкарва с баща си. Твърди този режим да се спазва понастоящем и да е най – подходящ за детето. Въззивникът и въззиваема страна С. счита, че е родителят, комуто трябва да се възложи упражняването на родителските права по отношение на детето И., тъй като го подпомага в подготовката за училище, води го на допълнителни уроци по математика, програмиране и плуване, работи от дома си и организира времето си в зависимост от ангажиментите на малолетния.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК въззивникът и въззиваема страна К. И.

П. сочи, че подходящо за детето е спазване на установения режим на споделено родителство, а при невъзможност за запазването му желае той да упражнява родителските права по отношение на сина на страните. Твърди, че понастоящем майката взема еднолични решения по отношение на образованието и извънкласните занимания на детето. Споделя опасения, че въззивникът и въззиваема страна С. отчуждава детето, което започвало да се държи неуважително към него, не се вслушвало в това, което той му казвал и не го търсело в периода, през който било при майка си. П. посочва, че работи на нормирано работно време при петдневна работна седмица, живее с партньор, с която И. се познава и разбира добре и може да разчита на нейната и на родителите си помощ при отглеждане на малолетния.

Пред въззивния съд детето И. изразява желание да живее с майка си, тъй като му помага в подготовката за училище, успокоява го, когато е тъжен, в дома й разполага със собствена стая, харесва партньора й и се разбира с неговите деца. Подрастващият споделя, че желае през почивните дни от седмицата да е с баща си, една събота и неделя от месеца да прекарва с майка си, а ваканциите да споделя поравно с всеки от родителите си. И. заявява потребност да прекарва време само с баща си и разказва за обидно отношение от страна на партньора на бащата и за конфликт със сина на същата. Посочва, че в дома на баща му отделената за него стая все още не е ремонтирана.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 вр.чл.127, ал.2 СК и изразените от въззиваемия и въззивник П. опасения за отчуждение на детето, въззивният съд е допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза (СПЕ). От приетата като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се установява, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет и годност да отглеждат и възпитават сина си, разполагат с добре функциониращи методи за осигуряване на материалната страна на базовите потребности на детето от грижа, сигурност и контрол, 4 макар двамата да имат различен стил на отношение към подрастващото – бащата е симбиотичен родител, а майката е коопериращ родител. Детето има изградена емоционална връзка с всеки от родителите му, които показват идентична свързаност с малолетния и еднакво откликват на нуждите му в ситуация на емоционален дискомфорт за детето, не се наблюдават белези на родителско отчуждение. Между страните е установен тежък конфликт, който е причина всеки от тях единствено на думи да допуска участието на другия в живота на И.. При детето е констатиран страх, повишена тревожност и несигурност, което до голяма степен се дължи на въвличането му в нарушените родителски взаимоотношения и изпитвания конфликт на лоялност към двамата родители, които за него са базови.