Определение № 17957 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17957 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110146814 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от ищцата Г. А. А., чрез адв. А. Н. И., за изменение на постановеното по делото Решение № 6776/12.04.2026 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че неправилно съдът е намалил присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не било налице мотивирано възражение за прекомерност от страна на ответника, както и че съдът нямал основание да определя адвокатското възнаграждение извън хипотезата на чл. 38 ЗАдв. Излагат се и съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение не било прекомерно с оглед отчетеното от процесуалния представител време за работа по делото.

Ответникът „България Еър“ АД е депозирал писмено становище, с което оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че възражение за прекомерност е направено в отговора на исковата молба, включително по отношение на разноските в заповедното производство, както и че присъдените разноски са правилно определени с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и извършените процесуални действия.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира молбата за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество — за неоснователна.

С постановеното по делото Решение № 6776/12.04.2026 г. съдът е уважил предявения иск за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, ведно със законната лихва от 16.07.2025 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за сумата от 30,10 евро, представляваща мораторна лихва за периода 02.09.2024 г. – 16.07.2025 г. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата сума в размер на 113,83 евро разноски за заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.

Неоснователно е възражението на молителката, че съдът се е произнесъл по прекомерност без надлежно сезиране от насрещната страна. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски.

1

Обстоятелството, че ответникът не е изпратил представител в проведеното открито съдебно заседание, не заличава правното действие на вече заявеното писмено възражение. Законът не изисква възражението за прекомерност да бъде повторено устно в съдебното заседание, когато е направено своевременно в писменото становище на страната.

Неоснователен е и доводът, че съдът е „определил“ адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 38 ЗАдв. Настоящият случай не касае безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв и съдът не се е произнесъл по размера на дължимото между ищцата и нейния адвокат възнаграждение по договора им. Предмет на произнасяне е единствено размерът на разноските, които загубилата страна следва да понесе по реда на чл. 78 ГПК. Договорът между страната и адвоката има действие във вътрешните им отношения, но не обвързва насрещната страна относно размера на разноските, които могат да бъдат възложени.

Съдът намира, че извършената в решението преценка за прекомерност е правилна.

Предметът на делото е парична претенция с нисък материален интерес, основана на Регламент (ЕО) № 261/2004, като спорът е бил фактически и правно ограничен. Доказването от страна на ищцата се е изчерпало с представяне на писмени доказателства, включително бордна карта. Не са събирани гласни доказателства, не е назначавана експертиза, не са извършвани сложни процесуални действия и е проведено едно открито съдебно заседание. В това заседание процесуалният представител на ищцата е поддържал исковата молба, заявил е липса на други доказателствени искания, представил е списък на разноските и писмени бележки.

Правилно в решението е отчетено, че заповедното производство по ч. гр. д. № 448/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е било инициирано чрез типизирано заявление за парично вземане и не е включвало процесуални действия, обосноваващи възлагане върху ответника на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер. Обстоятелството, че ищцата е заплатила по-високо възнаграждение на процесуалния си представител, не означава, че цялата сума следва да бъде възложена на ответника, когато същата е прекомерна с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

Не може да бъде споделено и разбирането, че представеният отчет за изразходвано време сам по себе си обвързва съда при определяне на подлежащите на присъждане разноски.

Времето, отчетено във вътрешните отношения между адвокат и клиент, е относимо към договора за правна помощ, но не е единствен и решаващ критерий при разпределяне на разноските между страните. При произнасянето по чл. 78 ГПК съдът следва да прецени дали претендираните разноски са необходими, разумни и съразмерни на предмета на делото, на действително извършените процесуални действия и на сложността на спора.

Позоваването на правото на ефективна защита и на целите на Регламент (ЕО) № 261/2004 не води до различен извод. Присъждането на обезщетение по Регламента не изключва приложението на националните правила относно съдебните разноски, нито задължава съда да възлага върху ответника всяко договорено между ищцата и адвоката възнаграждение, независимо от неговата съразмерност. Ищцата е получила защита по съществото на признатото право, а на ответника са възложени необходимите разноски в размер, 2 съответстващ на уважената част от иска и на извършената процесуална работа.

Съдът е съобразил сторените разноски за държавни такси, както и адвокатското възнаграждение в размер, който намира за съответен на предмета и сложността на спора — 50 лв. за заповедното производство и 80 евро за исковото производство. Сборът на приетите от съда разноски е 127,54 евро, а съразмерно с уважената част от иска ответникът правилно е осъден да заплати сумата 113,83 евро. Не се установява допусната грешка, пропуск или неправилно приложение на правилата за съразмерност, които да налагат изменение на решението в частта за разноските.

По изложените съображения молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. А., ЕГН **********, чрез адв. А. Н. И., за изменение на Решение № 6776/12.04.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110146814 по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3