Решение № 285 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20255300900103 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. Д. З. и З. А. З., чрез адв. Е. И. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците в условията на активна солидарност сума в размер от 30 712, 33 швейцарски франка /CHF/- платена без основание от ищците в полза на ответното дружество и подлежаща на възстановяване, по нищожния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31632/ 13.12.2007г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.02.2025 г./ до окончателното й изплащане (претенцията на ищците е описана като е съобразено заявеното от тях уточнение сторено в открито съдебно заседание проведено на 21.10.2025г.- т. 2, л. 331 гръб от делото и заявеното увеличение досежно размера на исковата претенция в открито съдебно заседание проведено на 21.10.2025г.- т. 2, л. 333 и открито съдебно заседание проведено на 04.06.2026г.- т. 2, л. 454).

В исковата молба ищците поддържат, че между тях и ответника е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31632/ 13.12.2007г., неразделна част от който са Приложение № 1/ 28.12.2007г. и Анекси от 07.03.2012г., 06.08.2013г. и 18.07.2016г.. По силата на цитирания договор, банката им е предоставила заем с размер „равностойността в швейцарски франкове на 40 000,00 евро“ по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Юробанк България“ за закупуване на недвижим имот със застроена площ от 102,27 кв.м., находящ се в сградата на ЖСК „Юбилейна – 81“, гр. П.. Така предоставеният финансов ресурс следвало да бъде върнат от ищците- потребители на 252 месечни вноски до 28.12.2028 г., като всяка една вноска била на стойност 461, 65 CHF. Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на задълженията по същия следвало да се случва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове, като предвид чл. 6, ал. 4 от договора, курс „продава“ на швейцарския франк към евро на ответната банка се 1 формира от официален курс „купува“ за евро към лева на банката, разделен ма официален курс „продава“ за швейцарския франк към лева на банката за съответния ден. Сочи се, че в чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателите декларирали, че са съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс на швейцарския франк към български лев може да има за последица повишаване на размера на дължимите месечни вноски по кредита, изразени в евро и приема да носи риска от такива промени и повишаване. Твърди се, че ицщите в изпълнение на договора са заплатили в периода от 28.01.2008 г. до 05.12.2016 г. сума в общ размер от 116 336, 77 лв. Ищците твърдят, че ответната банка се е обогатила неоснователно за сметка на потребителите, тъй като клаузите от процесния договор, предвиждащи прехвърлянето върху ищците на всички икономически неизгоди от повишаване на курса на швейцарския франк са нищожни бидейки неравноправни. Според ищците нищожността на валутната клауза, която уреждала основния предмет на договора за кредит влечала цялостната нищожност на кредитното правоотношение. Позовават се на практика на СЕС – Решение от 20.09.2017 г., Andrisiuc, дело С-186/16, определение от 22.08.2018 г. по дело C-119/2017 г. и Директива 93/13 г., съгласно които потребителите били в положението на по- слабата страна в отношението с доставчика, по-специално в областта на информираност, поради което върху кредитора тежало задължението за обективно и прозрачно съставяне на договорните клаузи, а съгласно т.

47 от решение на СЕС по дело С-186/16 г. търговецът бил длъжен да уведоми потребителя за всички обстоятелства, които могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително да изчисли и общата цена на своя заем. Посочват, че според СЕС тази цел се постигала от една страна чрез съставянето на договорните клаузи по ясен и разбираем начин, а от друга – чрез включване в договора за кредит на данните, които от гледна точка на характера на услугата, предмет на договора се считали за съществени. Когато пък се сключвал договор за кредит в чуждестранна валута потребителят следвало да получи информация още преди сключването на договора относно влиянието върху вноските на обезценяване на законното платежно средство на държавата- членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и това, че се излага на определен риск, свързан с обменния курс при обезценяване на валутата, в която получава доходите си, или други рискове, свързани с обменните курсове, когато не получавал доходите си в тази валута. Обстоятелството, че обменните курсове се променяли в дългосрочен план не водело до освобождаване от задължение за посочване в клаузите на договора на критериите, използвани от банката при определяне на обменния курс, използван при изчисляването на погасителните вноски, позволявайки на потребителя да определи във всеки момент обменния курс. Ищците считат, че банката не е изпълнила задължението си да представи по ясен и разбираем за кредитополучателите начин как евентуалните промени в обемния курс биха повлияли върху размера на анюитетните вноски. Твърдят, че ответната банка не им разяснила преди сключването на договора, че съществува възможност швейцарският франк драстично да се оскъпи спрямо българския лев, като и че банката не им представила възможните промени в обменните курсове и свързаните с тях валутни рискове. Ищците поддържат, че банката е разполагала с такава информация, както и че е притежавала съответната експертна компетентност, от която би могло да се заключи, че е предстояло увеличение на стойността на швейцарската валута. Посочват, че декларацията обективирана в чл. 22 от договора за кредит от 2007 г., съгласно която кредитополучателят бил запознат с обстоятелството, че швейцарският франк можело да промени стойността си спрямо лева/ евро и че поема да носи валутния риск от поскъпването му, не била равнозначна на реалното изпълнение на задължението на търговеца да предостави ясна предварителна информация и да информира 2 потребителя за възможното драстично увеличаване на курсовата стойност и как това изменение ще въздейства върху финансовото задължение на кредитополучателите.

Ищците считат, че клаузоте на чл. 1, чл. 6 и чл. 22 от процесния договор за кредит характеризират основния предмет на договора, поради което и нищожността им като неравноправни води до изначална недействителност на цялото кредитно правоотношение. Предвид това, ищците поддържат, че ответникът следва да им възстанови всички заплатени суми над чистия размер на усвоения финансов ресурс.

В открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2025г., ищците поясняват, че процесният договор за кредит е сключен с цел закупуване на жилище, което да задоволява семейните им потребности. Ищците били солидарно задължени за връщането на усвоената сума и акцесорните задължения по договора, като всички плащания били извършвани от тях съвместно, с парични средства придобити в резултат на съвместни усилия. Предвид това се претендира ответникът да бъде осъден да им заплати сумата в размер от 30 712, 33 CHF в условията на активна солидарност.

Моли се така предявеният иск (след заявеното увеличение) да бъде уважен в цялост, както и да бъдат присъдени сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Оспорва твърденията в исковата молба за нищожност на клаузите прехвърлящи изцяло върху потребителите валутния риск по процесния договор за кредит. Изтъква се, че дори и да се приеме, че клаузите уреждащи валутния риск са нищожни (бидейки неравноправни), то това не би довело до цялостна нищожност на договора за банков кредит. Твърди се, че всички основни условия по процесния договор са ясно написани и разбираеми за средния потребител, поради което не са довели нито до неяснота, нито до невъзможност кредитополучателите да разберат какъв договор за кредит подписват. Също така посочва, че ищците изрично в чл. 22 от Договора за кредит са декларирали, че са запознати с валутния риск, както и че може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2от договора, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро и напълно са приели да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване. Ответникът счита, че чрез тази клауза ищците са получили необходимите разяснения, разбрали са риска и са се съгласили с него. Посочва, че дори при липса на горепосочената клауза, известен за средно осведомения потребител бил фактът, че при форма на кредитиране на договора в чуждестранна валута, рискът от повишаване на курса на съответната валута би се носил от кредитополучателя, защото това била присъща последица на поемането на задължение в чуждестранна валута, спрямо която резервната валута (евро) нямала фиксиран курс. Аналогично, банката от своя страна поемала риска от поевтиняване на валутата.

Твърди, че в периода на сключване на процесния договор за кредит за страните в Централна и Източна Европа било тенденция да се отпускат кредити в швейцарски франкове, докато в България повече от 96% от кредитите в чужда валута били в евро.

Ниският процент кредити, отпуснати в швейцарски франкове свидетелствал, че клиентите били наясно с потенциалните рискове, свързани с кредитите в швейцарски франкове, поради което са проявявали предпазливост и са избягвали такова кредитиране, въпреки по- благоприятните лихвени условия. Въпреки това ищците съзнателно и осведомено поели риска от кредитиране в швейцарски франкове предвид благоприятните лихвени условия. Ответникът счита за неоснователно твърдението в исковата молба, че банката е могла да прогнозира промените в курса на франка с ясна тенденция към покачване. Поради изложеното счита, че ищците били запознати с валутния риск и икономическите последици, свързани с кредитиране в чуждестранна 3 валута, а банката била спазила задължението си да ги уведоми и били включени индивидуални уговорки, формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО.

На следващо място, ответникът посочва, че клаузата в чл. 20 от Договора за кредит допълнително защитава потребителите и предвижда възможност за тях във всеки един момент от действието на договора да поискат превалутиране на сумата за кредита. Последното имало за последица освобождаване за в бъдеще на кредитополучателите от носенето на риска от повишаване на курса на швейцарския франк. Посочва, че твърдението от ищците на неравноправност на клаузи в договора почти десет години след погасяването на кредита представлява злоупотреба с право.

Релевира се и възражение за изтекла тригодишна, а в условията на евентуалност на петгодишна погасителна давност за претендираните суми. Посочва, че с оглед твърдението на ищците за даване на парична престация при начална липса на основание, давността се отброява от деня на получаване на престацията. Счита цитираната от ищците практика на СЕС за постановена при различна фактическа обстановка и съответно за неотносима към настоящия казус. Дори и да се приеме, че давността започва да тече в един по – късен момент, според ответника това следва да е датата, от която потребителят е освободен от всички задължения спрямо банката.

Посочва, че в случай, че за начален момент на давността се приеме узнаването от страната за неравноправната клауза, това следва да е през 2015 г., тъй като през тази година кредитите в швейцарски франкове придобили широко медийно отразяване, били организирани национални протести, а КЗП отправила указания към банките, въз основа на значителен брой сигнали от засегнати потребители. Освен това, посочва, че през 2016 г. било сключено споразумение между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Комисия за защита на потребителите във връзка с кредитирането в швейцарски франкове, което споразумение било обществено достъпно на страницата на Комисията за защита на потребителите и обвързвало засегнатите потребители от датата на влизане в сила.