Решение № 1976 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1976 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20261110202514 по описа за 2026 година РЕШЕНИЕ№ гр.София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Георгиев при участието на секретаря Елизабет Недялкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев АНД №2514 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №2025-230-2941/07.01.2026 г. на началник в СДВР 1

РУ 06, с което на И. В. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв./102,26 евро на основание чл.165, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

В адресираната до съда жалба И. В. С. иска отмяна на постановлението.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.А., която поддържа искането си за отмяна на обжалваното постановление, не претендира разноки.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.А., която моли за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На И. В. С. е съставен АУАН от св.С. за това, че на 23.10.2025 г., около 14:30 часа в приемната на група КОС при 06 РУ-СДВР, се явил като притежател на два броя късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана с надлежно издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ от 06 РУ-СДВР, валидно до 31.05.2027 г., сменил е постоянния си адрес на територията на 04 РУ-СДВР на 22.04.2025 г., видно от представената лична карта, с което не е спазил 14-дневния срок за уведомяване на органа издал разрешението.

От събраните писмени доказателства се установи, че И. В. С. е сменил постоянния си адрес на територията на 04 РУ-СДВР на 15.12.2023 г. и на 18.12.2023 г. е подал надлежни уведомления до началниците на 06 и 04 РУСДВР.

Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от директора на СДВР длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С., както и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е основателна.

Наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.86, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Такова нарушение не е извършено, защото още на третия ден след промяната И. В. С. е подал надлежни уведомления до началниците на 06 и 04 РУ-СДВР.

В дадения случай в наказателното постановление не е посочена датата на нарушението.

Не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – на коя дата е сменен постоянния адрес, кой е бил предходния и кой последващият адрес.

Тези данни са свързани с индивидуализацията на нарушението от обективна страна и съставляват обстоятелствата, при които това конкретно нарушение е било извършено.

Недопустимо е същите да се извеждат и установяват едва в съдебната фаза на административнонаказателното производство.

От горното следва, че в случая е налице непреодолимо от съда нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо в непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Във всички случаи правото на защита на жалбоподателя е нарушено от обективна страна - той не е могъл да научи обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Доколкото обаче производството пред районния съд е въззивно, абсолютно недопустимо е съдът да посочва елементите на нарушението и обстоятелствата, свързани със състава на нарушението.

Както законът вменява на гражданите да изпълняват определени задължения, така и наказващите органи следва да спазват точно процесуалните правила, които гарантират надлежната защита на лицето, срещу което се води производството.

С оглед на горните съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

3

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №2025-230-2941/07.01.2026 г. на началник в СДВР РУ 06 като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Георгиев

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4