Решение № 3697 от 05.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3697 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110164996 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Й. Д. с искане да се признае за установено, че Д. Й. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3683,24 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за промишлени стоки, аб.№ 375505, с която сума се е обогатил за сметка на обедняването на "Топлофикация София" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 429,93 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021г. до 24.01.2023г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023г. по ч.гр. дело № 6319/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Като съгласно чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното дружество и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Твърди, че ответникът не бил подписал договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, поради което се бил обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължал да му върне онова, с което се бил обогатил неоснователно до размера на обедняването. Поддържа, че дружеството било 1 изпратило писмо- покана за заплащане на задълженията, но плащане не било предприето.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. Й. Д. чрез назначения от съда особен представител- а. А., с който се оспорват предявените искове.

Твърди, че ответникът не бил използвал услугите на Топлофикация, както и че в имота нямало измервателни уреди, които да отчитат топлинна енергия. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Третото лице- помагач „Техем Сървисис“ ЕООД с молба от 10.02.2025г. е посочил, че не оспорва предявения иск. Счита същия за основателен и доказан.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

За да бъдат уважен предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; потребяването от страна на ответника на топлинната енергия, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период енергия.

В конкретния случай между страните няма спор, че за процесния имот и период не е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, какъвто е предвиден в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което не е налице пречката за уважаване на претенцията, установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността на предявената претенция на кондикционно основание не се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорното отношение, възникващо от обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за заплащане на доставената топлинна енергия.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от представените с исковата молба протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, от представените от третото лице – помагач справки за дялово разпределение за процесния период, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза.

От експертното заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че исковият период съвпада напълно с отчетен период м.05.2021г. до 04.2022г., за който фирмата за дялово разпределение била изготвила една изравнителна справка /изравнителна сметка/ за потребената топлинна енергия в офис- магазин на процесния адрес. За отопление на имота била разпределяна топлинна енергия по визуален отчет на един топлинен разпределител, от сградната инсталация, съответстваща на 50 куб.м. отопляем обем и за БГВ по отчет на един узаконен водомер за топла вода. Експертът е посочил, че бланката с показанията на топлинния разпределител и водомера за топла вода са били подписани от абоната. От ползвателя на процесния имот, потребител на топлинна енергия, не било 2 представено възражение/рекламация до фирмата за дялово разпределение, ако било отправяно такова, за разпределената топлинна енергия и последвалата изравнителна сметки за имота с аб. № 375505. От заключението се установява, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е отчитал топлинна енергия към двата входа на блока и е преминавал метрологични проверки, касаещи исковия период като от ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на абонатната станция.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи, както и на извършените от вещото лице изчисления на технологичните разходи на абонатната станция за процесния адрес, а не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на 144,78 лева/ се равнява на 3677,08 лева. В тази сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива, междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово разпределение на топлинна енергия.

Също така от приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма изравнителни сметки за възстановяване съобразно месеците на осчетоводяване, както и че в счетоводството на ищеца липсват данни за извършени плащания на процесната сума /такива не се и твърдят от ответника/.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по делото обстоятелството, че ищцовото дружество е доставило за процесния период и имот топлинна енергия на стойност от 3677,08 лева, с която стойност дружеството-доставчик е обедняло поради липса на сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имота.

Относно наличието на обогатяване на ответника с посочената сума чрез спестяване на разходи, съдът намира следното.

Според цитираната по-горе разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.

От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което 3 ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години.

Следователно лицата, които се обогатяват неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна енергия, са следните: на първо място това е лицето, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа, без да сключи договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, на второ място – лицето, което не е подновило договора си след изтичане на неговия срок, като е продължило да ползва доставяната енергия, и на трето място – лицето, което е придобило вещни права и е влязло във владение на присъединения обект, без да сключи договор с топлопреносното предприятие от свое име. Когато упражняват фактическата власт върху имота лично или чрез трети лица, този кръг от субекти ползват топлинната енергия за присъединения обект, без същевременно за тях да съществува договорно задължение за заплащане на нейната цена, поради което се обогатяват със стойността на доставката като спестяват разходите за заплащането й.

В настоящия случай по делото е прието заявление от 18.12.2015г., подадено от Й. Й. Д., адресирано до изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, с искане да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № 375505. Приет е препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №26, том Пети, рег. № 11326, дело № 750 от 2019г. на нотариус М.И., рег. № 260 на НК с район на действие СРС, от който се установява, че на 19.12.2019г. е предоставен заем на Д. Й. Д., ЕГН ********** като за обезпечаване на предоставения му заем ответникът е учредил в полза на заемодателя „Сити кеш“ ООД договорна ипотека върху следния недвижим имот, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който имот представлява офис- магазин за промишлени стоки със застроена площ от 21,70 кв.м., състоящ се от офисно помещение и санитарен възел. Приет е и препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том Втори, рег. № 6717, дело № 296 от 2015г. на нотариус Г. Й.а- Д., рег. № 343 с район на действие СРС, от който се установява, че на 02.12.2015г. И. С.а Н. и С.Н.Н. са продали на Й. Й. Д., ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. София, Столична община, район Красно село, ул. *** № 7А, а именно офисмагазин за промишлени стоки със застроена площ от 21,70 кв.м., състоящ се от офиспомещение и санитарен възел.

Предвид събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото категорично се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че лица с имена Д. Й. Д. и Й. Й. Д. са идентични, доколкото посочените ЕГН в нотариалния акт за 4 покупко-продажба и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека са идентични. На следващо място, ответникът не твърди и не доказва процесният топлоснабден имот да е бил отчужден по време на процесния период или да е установено владение върху него от страна на трето лице, поради което съдът намира за доказано по делото, че ответникът е бил собственик и е владял процесния топлоснабден имот, находящ се в ***, и поради тази причина се е обогатил за сметка на ищцовото дружество със стойността на доставената топлинна енергия, чието плащане е спестил. В допълнение следва да бъде посочено, че по делото не е спорно, че процесният имот се използва за нежилищни нужди, а именно за магазин.