Решение № 429 от 13.06.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Шумен, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20233630102760 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: *** със съдебен адрес: ***4, чрез адв.С.М. от САК, излага, че по ч.гр.д.№2131/2023 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Х. Ю. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за сума в общ размер на 537, 97 лева, включваща дължими абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.02.2021 г. с предпочетен номер *** и по Допълнително споразумение от 04.02.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 15.12.2020 г.; компесаторни неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *** по вина на потребителя, и неустойка, представляваща разлика в цената на устройства без абонамент и преференциална цена по сключения договор; компесаторни неустойки при предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *** по вина на потребителя, която 1 сума включва неустойка, представляваща три месечни такси, и неустойка, представляваща разлика в цената на устройства без абонамент и преференциална цена по сключения договор. Горепосочените вземания са индивидуализирани в описани в исковата молба фактури. В заповедното производство е присъдена и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове.

Ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от 04.02.2021 г. с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение от 04.02.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 15.12.2020 г. С договора от 04.02.2021 г. ответникът е закупил и устройство на преференциална цена /ACCESSORIES HUAWEI Band 4 Sakura Pink /. С Допълнително споразумение от 04.02.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 15.12.2020 г. ответницата също закупила устройство на преференциална цена /HUAWEI P40 lite 128GB Dual Pink/. Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в съответни фактури, поради което на 19.10.2021 г. договорите били прекратени едностранно от ищеца. Ищецът към 25.10.2021 г. имал задължения за предходни периоди, възлизащи на сума от 108, 76 лева. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени и договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 429, 21 лева, формирани, както следва: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897283036 от 04.02.2021 г.- сума в общ размер на 59,53 лева, от които сума в размер на 55,18 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 4, 35 лева за ACCESSORIES HUAWEI Band 4 Sakura Pink, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена; по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 04.02.2021 г. сума в общ размер на 369,68 лева, от които сума в размер на 126,17 лева, представляваща три месечни такси, и сума в размер на 243,51 лева за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Pink, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена. Сумата от 2

108,76 лева била дължима за период от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г. и представлявала сбор от дължими абонаменти такси и потребление на мобилни услуги по двата договора за мобилни услуги.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 108,76 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.02.2021 г. с предпочетен номер ***; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение от 04.02.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 15.12.2020 г., дължими за периода от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г.; 59,53 лева - компесаторни неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *** по вина на потребителя, която сума включва неустойка, представляваща три месечни такси /55, 18 лева/ и неустойка, представляваща разлика в цената на устройства без абонамент и преференциална цена по сключения договор /4, 35 лева/; 369,68 лева - компесаторни неустойки при предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер 359897349972 по вина на потребителя, която сума включва неустойка, представляваща три месечни такси /126, 17 лева/ и неустойка, представляваща разлика в цената на устройства без абонамент и преференциална цена по сключения договор /243, 51 лева/. Тези вземания са индивидуализирани във фактури с №№ 7323164798/ 25.07.2021 г., 7324364240/ 25.08.2021 г. и 7327083996/ 25.10.2021 г. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими и вероятно основателни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№2131/2023 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК 3 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сума в общ размер на 108,76 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.02.2021 г. с предпочетен номер ***; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение от 04.02.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 15.12.2020 г., дължими за периода от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г., както и за сума в общ размер на 429, 21 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на услуги. Присъдена е законна лихва от датата на подаване на заявлението - 26.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество и ответникът на 04.02.2021 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по силата на който на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото дружество, като му е предоставен телефонен номер ***. По силата на договора страните са уговорили ищецът да предоставя мобилни услуги на ответника с цена на месечния абонамент 13,99 лева. Договорът е със срок от 24 месеца, т.е. до 04.02.2023 г. Между страните на 15.12.2020 г. е сключен и Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***, който е подновен с Допълнително споразумение от 04.02.2021 г. По този договор страните са уговорили абонаментен план Тотал + на цена от 36, 99 лева месечно, с уговорен срок на действие от 24 месеца /до 04.02.2023 г./. Не се спори, а се установява и от съдържанието на договорите, че по двата договора на ответницата са предоставени устройства на преференциална цена- ACCESSORIES HUAWEI Band 4 Sakura Pink по договора, касателно мобилен номер ***, и HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Pink досежно мобилен номер ***.

По делото са представени и частно заверени преписи от издадени от мобилния оператор фактури за задълженията. Във всяка една от фактурите е отразена датата на плащане на задължението. Няма данни месечните сметки, обективирани във фактурите да са оспорени от ответника.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до 4 следните правни изводи:

Съдът приема за безспорно установено, че между страните са били сключени валидни договори за мобилни услуги така, както е посочено погоре, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. Предвид горното, съдът стига до извода, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора да предоставя на ответника уговорените услуги, като последният се е възползвал от тези си права, като е ползвал услугите на ищеца. Ответникът не оспори твърденията, че е спрял плащанията по договора. Ето защо, съдът стига до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и предоставени му, но незаплатени мобилни услуги, възлизаща на сума от предварително и изрично уговорените абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги. Поради изложеното стига до извода, че за периода от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г. ответникът дължи стойността на приетите от него с договорите абонаментни такси и услуги, равняващи се общо на сума от 108,76 лева, като за посочената сума исковете са основателни и следва да се уважат.

По отношение на претенциите за неустойка, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, найчесто парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

В разглеждания казус, ищецът претендира неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, представляващи три месечни такси, както и неустойки, представляващи разлика в цената на устройства без абонамент и 5 преференциална цена по сключения договор. За соченото от ищеца неизпълнение /предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими според оператора суми/ действително е предвидена неустойка. В случая ищецът твърди, че според разпоредбите на общите условия /ОУ/ към договорите, операторът има право незабавно да прекрати предоставяне на услугите или да прекрати едностранно договора. Действително в общите условия, /чл.75, чл.19б и чл.19в от ОУ/ е предвидена възможността на дружеството едностранно да прекрати договора в случай, че потребителят не изпълни някое от задълженията си по договора и/или общите условия, но това прекратяване не настъпва автоматично.

Според общите правила за прекратяване на двустранни договори /чл.87, ал.1 от ЗЗД/, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.