Протокол № 415 от 23.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 415 гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255200500451 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Жалбоподателят ГДИН, нередовно призована. За нея се явява юрк. Р. Р., с представено пълномощно по делото.

Ответникът С. Д. К., редовно призован, не се явява. Не се явява процесуалният му представител - упълномощеният адв. Н. К. П.. От същия е постъпило писмено становище, с което моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Изразява становище по същество, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Юрк. Р.: Да се даде ход на делото, не възразявам срещу нередовното призоваване.

С оглед изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя – юрк. Р., съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 357 от 02.04.2025г., постановено по гр.д. № 4479/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик е осъдена ГДИН да заплати да заплати на С. Д. К. с ЕГН ********** от ** на основание чл.229, ал.4 във вр.с ал.1, т.9 във вр. с чл.212, ал.5, т.2 от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл.212, ал.4 във вр. ал.1, т.3 1 във вр. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР от 2006г./отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 14 092.65лв. /четиринадесет хиляди и деветдесет и два лева и 65 стотинки/, представляваща обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск общо в размер на 99 дни /по 12 дни годишно/ като компенсация за положен извънреден труд над нормативно установените 50 часа за всяко тримесечие за периода от 01.07.2003г. до 31.12.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 25.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 110.17лв. - обезщетение за забава за периода от 01.04.2024г. до 24.10.2024г., като за разликата над 1 110.17лв. до претендираното обезщетение за забава от 1 115.51лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението ответникът ГДИН е осъден да заплати на ищеца сумата от 1999,29 лева –разноски по делото, както и е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 613,68 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на ответника ГДИН – юрисконсулт Р., с която решението се обжалва в осъдителната му част с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Жалбоподателят намира, че неправилно съдът не бил приел за основателно своевременно направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция.

Счита, че главното задължение (правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие) било срочно и изискуемостта му настъпвала на 20-то число на месеца, следващ съответното тримесечие. При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, намира за погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба. Наред с това намира, че част от правото на допълнителен платен годишен отпуск към момента на прекратяване на правоотношението между страните вече е било погасено по давност на основание чл. 59а, ал. 1 от ЗДСл. /от 2011г./. Допълва, че за възникналите права на отпуск до влизане в сила на посочената разпоредба /01.03.2011г./, въведеният с нея двугодишен давностен срок не можел да бъде приложен, но той се прилагал за правото на отпуск, възникнало след тази дата, като по този начин се оформяли два процесни периода – от 25.02.2003г. до 01.01.2011г. и от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., тъй като изменението в ЗДСл. било извършено преди приключване на първото тримесечие на 2011г. Отделно от това счита, че в случая била приложима и разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, уреждаща общата 5годишна погасителна давност, с която се погасяват всички вземания, като в настоящия случай претенцията за вземания преди 19.09.2018г. намира за погасена по давност. На следващо място, жалбоподателят оспорва предявения иск по основание и размер. Прави подробен анализ на приложимата, според него, нормативна уредба, с оглед на който счита, че при работното време на ищеца за процесния период на смени от 24-часови дежурства, му се полагала 90 минути почивка, през време на която служителите от надзорноохранителния състав могат да напускат поста, определен по ежедневна 2 нарядна ведомост и да пребивават на място, различно от мястото, определено от началника на затвора, но докато се намират на служба, имат качеството на длъжностни лица и не могат да напускат района на службата си. Намира, че в случая, макар и да се касаело до непрекъсваем работен процес /смени, дежурства/, нормативно определената почивка не следвало да се включва в работното време, а и през време на нея ищецът не е бил длъжен да присъства физически на поста в дежурната стая – мястото определено за дежурния главен надзирател по ежедневна нарядна ведомост. Този въпрос жалбоподателят счита, че е уреден със заповеди на министъра на правосъдието, в които било предвидено, че времето за почивка не се включва и не се отчита за работно време, времето на разположение се включва и отчита в работното време, а работата над редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 50 часа за отчетен период и с допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни за отработено време над 50 часа.

Твърди, че в системата на ГДИН, служителите работещи на смени, в т.ч. и ищецът, покривали норматив от 504 часа за тримесечие, като за определяне на индивидуалната месечна норма, която всеки служител следвало да изработи, било необходимо от така определеното работно време по норматив, да се изключи времето за ползване на платен годишен отпуск/отпуск за временна неработоспособност, по който начин се постигало реално отчитане на действителното отработено време. Възприемането на становище, че почивките от 30,45,90 мин. съответно при 8,12,24-часов график следва да бъдат извадени от редовния норматив часове и да се заплащат като извънреден труд, означавало да се нарушат изискванията за редовния норматив часове. Дори и да се приемело, че е налице незаплатена част от дежурството, то тази част не следвало да се определя като извънреден труд, а като част от редовното дължимо за отработване време, за което да се начисли възнаграждение със ставка за нормално заплащане на час, а не като за извънреден труд със съответния увеличен коефициент. Жалбоподателят твърди, че през никаква част от процесния период не била издавана заповед на началника на Затвора-Пазарджик, задължаваща служителите да се явяват на работа 15 минути преди началото на всяко дежурство за провеждане на инструктаж, отделно от определеното в ППЗИНЗС задължително идване 15 минути преди времето за инструктаж, както и да остават на работа след приключване на дежурството им, за да сдадат и освободят наряда, поради което и твърдяното от ищеца идване на работа 30 минути по-рано било необосновано. Твърди, че с оглед естеството на работа и спецификата на конкретното дежурство, времетраенето на сдаване и приемане на наряда било различно, но никога не е било 50 минути, а наред с това всеки служител/работник бил наясно и е приел преди встъпването си в длъжност, че при непрекъсваем процес на работа се извършва предаване и приемане между двете смени. Допълва, че на ищеца били изплатени всички часове, положени за наряд, занятие, стрелби, вдигане по тревога, както и труда, положен на официалните празници за целия исков период. На последно място, жабоподателят намира за неправилни и изводите на съда за основателност на претенцията за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението, 3 доколкото не било установено ищецът да е отправял покана за плащането му до ответника, поради което и същият не бил изпаднал в забава до предявяването на иска. Прави се искане решението в обжалваните части да бъде отменено, като се присъдят и разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.

Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи.

Набляга се, че погасителната давност за претендираното право на обезщетение започвала да тече след прекратяване на служебното правоотношение на ищеца на 23.12.2023г., а в приложимите в случая ЗМВР от 1997г. и ЗМВР от 2006г. не се съдържали изрични разпоредби, аналогични на правопогасителните такива в чл. 176, ал. 3 КТ и чл. 59, ал. 5 ЗДСл., предвиждащи 2-годишна погасителна давност за неизползваните отпуски, възникнали след 01.03.2011г. Намира за неоснователни и възраженията във въззивната жалба по оспорване характеристиките на работно време на неактивната част от смените на ищеца /т.нар. несъщински почивки без откъсване от работния процес, както и всички предхождащи и следващи всеки наряд на ищеца дейности. От свидетелските показания било установено, че ищецът не е имал възможност да ползва същинска почивка, с пълно откъсване от работния процес, а оставал на територията на затвора, без право да го напуска и без да са преустановявани временно служебните му задължения, като не е издавана и нарочна заповед от прекия му ръководител относно това кога през времетраене на дежурството да почива. Времето, в което ищецът бил на инструктаж, приемане и сдаване на дежурството си, както и освобождаването му от наряд от началника на Затвора-Пазарджик, въззиваемият намира, че съдържало всички признаци на работно време, като доколкото бил длъжен да изпълнява тези предхождащи и следващи смените му дейности по силата на разпоредби в ППЗИН и ППЗИНЗС, то не било необходимо да има формално писмена заповед за тях от началника на ЗатвораПазарджик. От събраните по делото доказателства се установила минималната продължителност на всички тези дейности, извършвани от ищеца през исковия период, с които се надвишавала нормативно установената смяна от 24 часа. По отношение възражението на жалбоподателя за недължимост на мораторната лихва, въззиваемият намира същото за неоснователно, доколкото срокът за изпълнение на задължението за плащане на обезщетението бил уреден в разпоредбата на чл. 234, ал. 10 ЗМВР, след изтичане на който длъжникът изпадал в забава. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, съответно - решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Юрк. Р.: Уважаеми окръжни съдии, нямам възражение към доклада.

Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Юрк. Р.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че исковата претенция е неоснователна и необоснована, остана и недоказана. Имаме претенции по отношение на погасителната давност, които подробно сме изложили във въззивната жалба. Смитаме, че на служителя е бил изплатен и изчислен съответно извънредният труд за съответния период от време към действащата тогава нормативна база. ГДИН е спазила стриктно нормативната база и предписанията, затова Ви моля да отхвърлите исковата претенция. Моля за юрисконсултско възнаграждение, като оспорвам адвокатския хонорар, като минималния предвиден, спрямо наредбата. За всичко останало, моля да приемете писмени бележки.

Съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А представената писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ: