Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 17 от 07.02.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 5048/2023
Вид
Присъда № 17
Подписан
07.02.2024
В сила
23.02.2024
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №17/07.02.2024 г.по НОХД №5048/2023 г. по описа на БРС.

Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 434ЗМ711/2021 г., по описа на 02 РУ на МВР Б., пр.пр. № 19626/2022 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Б., с който е повдигнато обвинение срещу Н. К. Б., ЕГН ********** за това, че на 15.11.2022г., от клиентски шкаф за багаж, находящ се в хипермаркет „К.“, гр.Б., бул. „Я.К.“ № ** отнел чужди движими вещи: 1бр. раница от черна промазка, на стойност 13 лева, 2 бр. комплекта спално бельо, на обща стойност 120 лева, 1 бр. риза, на стойност 18 лева, 2 бр. тениски, на обща стойност 22 лева, 1 бр. дамски клин на стойност 8 лева, 1 бр. новогодишни лампички в кутия на стойност 5 лева, 1 бр. пластмасова играчка динозавър на стойност 5 лева, 1 бр. кашмирен шал, на стойност 9 лева, 1 бр. диоптрични очила на стойност 5 лева и 1 бр. несесер на стойност 3 лева, всичко на обща стойност 208 лева от владението на А.Н.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.194,ал.1 НК.

В разпоредително заседание подсъдимият Б. и неговият защитник адв.К.К. направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Акцентира върху невисоката индивидуална обществена опасност на конкретното престъпление предвид размера на имуществените вреди, но подчертава високата степен на обществена опасност на дееца, изводима от данните за неговата съдимост. В аспекта на изложените съображения прокурорът настоява за индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното и личността на дееца на наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57,ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия Н. Б.- адв.К.К. от БАК, настоява спрямо подзащитния му да се определи наказание в минимален размер, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т.3 ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален общ режим,като аргументира тезата си с факта на изтичането на повече от 6 години от изтърпяване на ефективните наказания „лишаване от свобода“ по предходните осъждания на подсъдимия до момента на осъществяване на процесното деяние.

Подсъдимият Б. заявява, че предоставя на съда да му определи наказанието. В своята последна дума подсъдимият,заявява,че има дете, разкайва се за извършеното и декларира намерение, да не извършва в бъдеще общественоопасни деяния.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. К. Б., ЕГН ********** е роден на 29.12.1990г. в гр.С., българин, с българско гражданство, осъждан, неграмотен, женен, безработен, с постоянен адрес: гр.С., ул. „С.“ № **, в момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие „Дебелт“ към З. гр.Б..

На 15.11.2022г. подсъдимият Н. К. Б. бил в гр.Б., в хипермаркет „К.“, гр.Б., бул.„Я.К.“ № **. Там видял шкафче за съхранение на багаж, което било затворено, но не било заключено. В шкафчето била раницата с вещи на А.Н.С., която пазарувала в магазина. Тя погрешно смятала, че била успяла да заключи шкафчето си, но в действителност то останало затворено, но незаключено. Б. взел раницата и напуснал магазина. Малко след това отворил раницата и вътре намерил следните вещи:2 бр. комплекта спално бельо, 1 бр. риза, 2 бр. тениски,1 бр. дамски клин,1 бр. новогодишни лампички в кутия,1 бр. пластмасова играчка динозавър,1 бр. кашмирен шал,1 бр. диоптрични очила и 1 бр. несесер.

След като видял вещите подсъдимият решил, че не са му нужни и ги изхвърлил в намиращ се 1 наблизо контейнер за смет.

Записите от охранителните камери на магазина били прегледани от В. Н.Н. - служител на Второ РУ Б.. От тях той установил, че раницата била взета от подсъдимия Б., когото познавал във връзка с работата си като оперативен работник.

Видно от изготвената по делото оценителна експертиза общата стойност на вещите възлизала на 208 лева.

Видно от справката съдимост на Б. той е бил осъждан многократно. Преди извършване на настоящото деяние той е изтърпял последното си наказание лишаване от свобода на 23.06.2016г., поради което са изтекли повече от пет години от изтърпяване на наказанието до извършване на новото престъпление.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: обяснения на подсъдимия Н. Б. /л.36 от ДП/, показания на свидетеля А.Н.С. /л.46-47 от ДП/, показания на свидетел В. Н.Н. /л.50 и л.51 от ДП/, съдебно-оценъчна експертиза /л.54-55 от ДП/, справка за съдимост, справка от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“ ,докладни записки и други писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.

373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимият Б. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия, както и неговото авторство. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените фактически изводи.

Изводите на настоящия съдебен състав относно инкриминираните факти, релевантни за съдържанието на процесното посегателство, престъпната съставомерност и личната причастност на подсъдимия към разглежданото престъпление, почиват на еднопосочния и лишен от вътрешни противоречия и логически несъответствия доказателствения материал, приобщен чрез обясненията на подсъдимия в досъдебна фаза и чрез показанията на свидетелите А.Н.С. и В. Н.. Свидетелката А.С. пресъздава последователно и житейски правдиво, с пунктуална детайлизация имуществените елементи,предмет на увреждащото патримониума й присвоително деяние- 2 бр. комплекта спално бельо,1 бр. риза,2бр. тениски,1 бр. дамски клин,1 бр. новогодишни лампички в кутия,1 бр. пластмасова играчка динозавър,1 бр. кашмирен шал,1 бр. диоптрични очила и 1 бр. несесер.Съдът прецени процесуалната стойност на показанията на пострадалата в сферата на тяхната логическа завършеност,описателност,точност и пълнота и намира, че същите са правдиви и детайлизират с пълнота и точност фрагментите, предшествали инкриминираното деяние,поставянето на инркиминираните вещи в раница и заключването им с код в шкафче в багажното отделение на магазин „К.“, в района на МОЛ „Галерия“, гр. Б., впоследствие заварената след инкриминираната дейност обстановка относно отсъствието на багажа й от шкафчето. В случая съдът съобрази и информативността на изложението, последователността на твърденията на тази свидетелка, способността за точно определяне на всеки от отнетите предмети,съхранения спомен за тяхната приблизителна парична стойност, предвид закупуването им от търговски обекти непосредствено преди деянието.С тези аргументи съдът оцени показанията на пострадалата като непротиворечиви и съответстващи на другите събрани доказателства, в т.ч. предвид допълващите тяхната съдържателна стойност обяснения на подсъдимия и предвид контролната им логическа съпоставка с показанията на свидетеля Н..

Като следващ елемент в непрекъсваемата логическа доказателствена верига съдът оцени и рационалните от гледище на относима към главния факт информация показания на свидетеля В. Н., разузнавач в сектор „КП“ при 02 РУ Б., който след проведен преглед на записи от видеокамерите на магазин „К.“, к.с. „С.“ от 15.11.2022 г., разпознава извършителя 2 на деянието като Н. Б. по външни образно-лицеви и физически признаци, като ръст, телосложение, и специфични лицево-идентификационни особености- чертите на лицето на подсъдимия. В случая от показанията на свидетеля, служещи за набавяне на доказателствена информираност относно автора на осъщественото инкриминирано деяние и изключителната съпричастност на подсъдимия Б. към него, се извежда категоричният във визуалните възприятия на свидетеля образно-идентификационен извод, че от прегледаните видеофайлове свидетелят разпознава именно Н. Б. като извършител на кражбата, когото е имал повод да опознае външно-физически при работата си по предходно извършени от него деяния. Така набавената опосредствано образно-идентификационна информация предоставя корелация между заснетото на 15.11.2022 г. неправомерно проникване и отнемане на инкриминираните предмети от шкафчето от багажното отделение на магазин „К.“ в гр.Б., с личната причастност на подсъдимия Б. към тези действия. Фактът, че видеозаписите не се съдържат и поради технически пропуски не могат да бъдат предоставени и приобщени към доказателствената съвкупност, не поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетеля Н.. Смислово еднозначни факти в конкретика се установяват и в приложената изготвена от свидетеля Н. докладна записка- л.6 от ДП, в която са описани огледаните във видеосъдържанието действия на Б., както и е отчетена невъзможността да бъде приобщен оптичен носител с относимите видеозаписи.

В случая не се касае до недопустима замяна на оригинерни доказателствени средства, каквито са данните, съдържащи се в неприобщените видеоматериали от камерите за видеонаблюдение в хипермаркет „К.“ с деривативни такива, каквито са показанията на свидетеля Н.. Няма пречка деривативните доказателствени средства да могат да послужат като основен, или дори предопределящ доказателствен фундамент за постановяване на осъдителна присъда. В тези случаи, съдът е задължен да установи достоверността на доказателствените средства - източници на косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да се обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основните факти от предмета на доказване, могат ли да се направят изводи досежно тези факт и какви. /в т.см. Решение № 244 от 5.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 970/2019 г., III н. о., НК/ В настоящия случай, преценявайки косвените доказателствени данни от показанията на св.Н., по свое вътрешно убеждение, съдът констатира, че те наред с останалите гласни и писмени източници съставляват в своята съвкупност система от факти, свързани помежду си с основния факт, намират се в хармония помежду си и водят до изводи, които са единствено възможни за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Б..

В изложението си свидетелят Н. предоставя непредубеденото, правдиво, и неутрално възпроизвеждане на обстоятелствата при които му е бил предоставен достъп до видеозаписите и относно техническото средство, употребено за визуализацията им,което мотивира свидетелят да приеме, че тези записи проследяват механизма на осъществяване на деянието и обективирания вредоносния резултат в пряка причинна връзка с поведението именно на подсъдимия Б..

Няма неувереност, дискредитиращи непълноти или съдържателни несъответствия, в т. ч. и с проверени факти, респ. липсва база за заключение,че тези показания на свидетелия Н. трансформират реалните му впечатления за обстановката и лицето,осъществило кражбата на 15.11.2022 г., включени в прегледания видеоматериал, относим към изследваното деяние.